Литература

„Непосилната лекота на битието“ в цитати

22.08.2019

Винаги съм била наобратно. Навярно с пробуждането на лятото всеки средностатистически читател се обръща към  книгите, носещи лекота и неангажираност. Онези книги, съхраняващи безвремие и мирен полъх, които можеш да оставиш за между две влизания в морето.

Аз не съм от тях. Сякаш минат ли градусите пределната точка от 25°C, в мен се събужда глад за сериозна литература. Приисква ми се да размишлявам и откривам истини, да излизам на срещи с мъдростта, да ми мирише на онзи вълшебен прах от старите книги, за който има специални рецептори, строящи разнообразни асоциации и връщащи ни към спомени.

И ето ме сега. За първо лято откривам книга на предела. Като пясъкa на прибоя между облещилото се слънце на лекотата и дълбоката философия на заливащите го вълни.

Тук ще помълча, за да оставя на Милан Кундера и „Непосилната лекота на битието“ да говорят. И няма да придавам на мислите си форма на книжно ревю. Ще бъдат находка, експонат, открито съкровище, което се надявам да заблести и в други погледи. Да влезе през тях, за да се задоми в нечие съзнание.

„Та как да съдиш нещо тленно? Заревото на залеза позлатява с чара на носталгията всичко; дори гилотината. “

За да открием утеха сред терзания и изборите, пред които се изправяме

Няма никакъв начин да се провери кое решение е по-правилно, защото няма никаква възможност за сравнение. Човек изживява всичко за първи път, при това без да е подготвен. Като артист, който играе ролята си, без изобщо да е репетриал.

За да не изглежда безпътицата непрогледна.

Без дори да съзнава, човек и в мигове на най-черна безнадеждност композира своя живот по законите на красотата.

Но и за контрастите

Зрението е възможно между две граници: силната, ослепителна светлина и непрогледния мрак.

За тайната на мрака и сексуалността

Мракът го привлича не по-малко от светлината. Той знае, че в нашия модерен век хората намират за смешно да се гази лампата по време на любовен акт, и затова оставя да свети една малка лампика над леглото. Но в мига, в който прониква в Сабина, затваря очи. Насладата, която се разгаря у него, изисква тъмнина. Тази тъмнина е абсолютна, чиста, в нея не се мяркат предсави и видения, тя няма край, няма граници, тя е безкрайността, която носи у себе си всеки от нас. (Да, онзи, който иска да види безкрайността, трябва само да затвори очи!).

За системата като порочен свят

Когато едно общество е богато, неговите членове не са принудени да се занимават с физически труд и могат да се отдадат на духовна дейност. Университетите и студентите в тях стават все повече и повече. За да се дипломират, тези студенти трябва да измислят теми за дипломните си работи. Темите са безкрайно много, защото за всичко на този свят може да се напише трактат.

Изписаните листове хартия се трупат в архиви и тези архиви са по-тъжна гледка и от гробище, защото в тях не влиза никой дори на Задушница. Културата се изгубва сред безчислената книжна продукция, сред лавината от букви, сред безумството на количеството. Именно затова ти казвам, че една забранена книга в бившата ти родина означава несравнимо повече от милиардите думи, които бълват нашите университети.

За режима

Оттук следва, че истинският противник на тоталитарния кич е питащият човек.

и в умисъла за съзряването:

Докато хората са още млди и от музикалната композиция на тхния живот са написани едва първите тактове, те могат да я досъчинят заедно и да си разменят мотиви (така, както Томаш и Сабина си бяха разменили мотива на бомбето); но когато се срещнат в по-зряла възраст, музикалната композиция на всеки от тях е повече или по-малко завършена и всяка дума, всеки предмет означава нещо различно в партитурата на единия и на другия.

За любовта

Защото да обичаш, означава да се откажеш от силата си – промълви Франц.

…любовта е като империята: щом идеята, върху която е била основана една империя, изживее времето си, загива и самата империя.

За изневярата

Защото душата се възбуждаше именно от това, че тялото действа против нейната воля, изменя ѝ, а тя наблюдава тази измяна.

За склонностите в човешката природа

Хората най-често се стремят да избягат от своята мъка в бъдещето. Представят си по магистралата на времето една черта, отвъд която ще дойде краят на днешните им мъки.

За сравненията между живота и историята

Историята е точно толкова лека, колкото и животът на отделния човек, непосилно лека, лека като перцем като вдигната във въздуха прашинка, като онова, което утре няма да го има.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаСветовният ден на книгата с любими заглавия на „Под Моста“23.04.2019

Още от Под Моста

Под Моста„Операция „Жълти стотинки“ събира средства за олимпийските отбори по природни наукиLIFE