„Непривична земя“ – история за емиграция от света в търсене на себе си

11.06.2014

neprivichna-zemya„Непривична земя“, както и първият сборник с разкази на Лахири „Преводачът на болести“ (с награда „Пулицър”), се концентрира върху индиици, напуснали родината си, в търсене на по-добър живот, изгоден брак, образование, но най-вече те се опитват да открият същност и място, където могат да бъдат себе си. В този голям малък свят, където е толкова лесно да прелетиш от един континет на друг, да си купиш къща и да я обзаведеш, свят почти без граници се оказва невероятно трудно да съградиш място, което да можеш да наречеш дом.

Героите са в постоянна борба със себе си и със заобикалящия ги свят – от едната страна стоят културните привички на предците им, а от другата – тези на приютилото ги американско общество. Те често живеят изолирано, опитавайки се да съхранят традициите, но и да открият себе си някъде между индийското си семейство и американското си ежедневие.

Лахири разказва историите си изключително живо и увлекателно. Всеки един от осемте разказа е достатъчно многопластов, за да бъде роман. Стилът й е лек и непретенциозен,  с малко думи и на пръв поглед съвсем обикновени разговори успява да разкрие вътрешния свят на героите си и да потопи читателя в него.

Антагонистите в „Непривична земя“ са обикновените хора, тези, с които се сблъскваме всеки ден, които на пръв поглед изглеждат съвсем спокойни, но вътрешно се борят с демоните си. Всеки един от тях е спотаил дълбоко в сърцето си тайни и съмнения. Във всяка страница се крие въпросът – вирее ли човекът на непривична, неопитомена земя, или е в постоянна битка с нея и със себе си. А може би, където и да се намираме, водим битка със земята, опитвайки се да я направим своя?

В първия разказ, също озаглавен „Непривична земя“, баща и дъщеря се опитват да намерят пътя един към друг, като същевременно запазят собствените си разбирания. Въпреки че е родена и отрасла в САЩ, жената избира типично по индийски да остане вкъщи с детето, вместо да се отдаде на кариерата си. Баща й, от друга страна, е живял дълго време в Индия, но на стари години той може спокойно да мине за американец. След смъртта на съпругата си той за първи път се влюбва, за първи път живее, без да е обвързан с моралните норми на партиархалното общество. Докато дъщеря му се опитва да избере между индийското си възпитание и американския маниер на живеене, той учи внука си как да поддържа градината в задния двор на семейната къща, показва му, че където и да си, жънеш плодовете на това, което посадиш.

unaccustomed-earth-ukМежду страниците на „Непривична земя“  срещаме  жена отчаяно влюбена в протежето на съпруга си, принудена да крие любовта и чувствата си зад обичайните за индийската култура формалности. Също така и двойка, която открива страстта само когато е далеч от дома и семейството. Лахири омагьосва читателя с искреността и простотата на разказите си, зад които се крие дълбокият смисъл и красота на онези неща, които правят живота толкова цветен, непредсказуем и приказен.

В сборника няма слаб разказ, дори точно обратното – всеки следващ е по-завладяващ и въпреки че се доближават тематично, Лахири е успяла да придаде на всеки различен вкус, да го направи по своему уникален. Първите пет разказа са независи един от друг, докато последнте три ни разкриват историята на Хема и Каушик, двама бенгалци, които споделят няколко кратки, но съдбоносни моменти от животите си. Нито напълно американци, нито напълно индийци, те обикалят света, опитвайки се да избягат от нуждата за уседналост. Тесните италиански улички им служат вместо дом, паметнците на античността – вместо мебели.

Каушик е фотограф и още от малък се опитва да съхрани всичко поне на хартия, да го увековечи, въпреки това той не оставя никакви следи след себе си – мести се без спомени, без вещи, пътува сам и живее с хората, които снима, винаги близо до тях, но никога твърде близо. Хема води типично американски начин на живот, но след дългогодишна безрезултатна връзка се съгласява на уреден брак. През целия си живот са бягали от нуждата си да създадат семейство и дом, но могат ли да продължат да го правят след случайната си среща? Един от най-силните моменти в книгата безспорно е този, в който 16-годишният Каушик показва на Хема няколко гроба, скрити дълбоко в гората и споделя с нея тайната на болната си майка, както и  че би искал да не са  хиндуисти, за да може един ден да бъдат погребани един до друг и по този начин отново да са заедно.

Книгата е завладяваща и до болка искрена. Темата за емиграцията е особено популярна в днешно време – стана изключително лесно да се преместиш в друга държава или дори на друг континент, но наистина ли е толкова лесно и не губим ли част от себе си някъде по пътя? В тази неопитомена, непривична земя всеки се чувства малко емигрант, всеки се чувства малко изгубен и самотен…
lahiriweb_2662944b
Джумпа Лахири е родена в Лондон през 1967 г. в семейство на индийски имигранти, но израства в Америка, на североизточното крайбрежие. Разнопосочните чувства на принадлежност, предизвикани от обстоятелствата на произхода й, намират широк отзвук в нейното творчество – както и други биографични моменти като професията на баща й, перипетите около личното име, неуспешните опити на майка й да запази традициите. През 1989 г. Джумпа Лахири получава бакалавърска степен от Барнард Колидж, а през следващите години завършва магистратура по английски, творческо писане и сравнително литературознание и защитава докторантура по история на Ренесанса в Университета в Бостън. Преподава творческо писане в същия университет, както и в Школата по дизайн в Роуд Айлънд.

Първият й сборник с разкази – „Преводачът на болести“, излязъл през 1999 г., й носи международна известност и наградата „Пулицър“ за литература през 2000 г. Романът й „Името“ е екранизиран от режисьорката Мира Наир. Публикуваната през 2008 г. „Непривична земя“ я извежда на първо място в списъка с бестселъри на „Ню Йорк Таймс“, карайки критиците да възкликнат, че не помнят „кога за последен път истински сериозна, добре написана литературна творба – особено пък сборник с разкази – се е изкачвала директно на първо място“. (Информацията за автора е от сайта на Жанет45)

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Вяра ЖелязковаГеорги Стаматов – познатият и непознат писател в българската литература01.10.2017

Още от Под Моста

Момчил РусевКакво се случи в българската музика през 2018?Музика