Мисля, че Хитлер е имал страхотно чувство за хумор. Планът му за националсоциалистическата партия е бил да събере в една организация всички фанатични шовинисти и ксенофоби в Германия, да ги впрегне в построяването на никому ненужни сгради под претекста, че са концентрационни лагери, да ги накара да се самобележат със значките и знамената на своята идеология на омразата и да излязат на улицата, където мнозинството нормални и цивилизовани германци да им се смеят.

Шегата звучи страхотно. Накарай света да вярва, че хората могат да са толкова големи чудовища. И едновременно с това изобличи ненормалниците в обществото.

Никой не се е смял.

Защо започвам с Хитлер? Ами, защото винаги когато се сетя за шовинизъм, ксенофобия, расизъм и обща нетолерантност, в главата ми изниква той, като въплъщение на всички тези неща. В моя защита, мисля, че останалата част от света реагира по същия начин. Кума Лиса е хитра, Кумчо Вълчо е глупав, Хитлер е нетолерантен.

Да превъртим напред около 70 години. ООН, ЕС, изграждането и събарянето на Берлинската стена, мобилни телефони, компютри, интернет.

Село Розово.

Където една предприемчива и ерудирана група хора решава да даде на същата шега втори шанс. Да се престори на фанатизирана тълпа, готова да линчува група чужденци, ако не напуснат селото им.

Кметът и жителите на селото обясняват, че селото е изцяло българско, „чисто” и чужденците нямат място там.

Лелка с анцуг обяснява с насмешка и на развален български, че 12-годишната й дъщеря смятала, че и чужденците „били хора”. Дайте й Оскар за главна женска роля.

Чичко с ланец и очила обяснява с авторитет и на развален български, че не било на етническа основа, докато на заден фон се чува „Мангалята вън!”. Той играе интелигентът на селото. Оскар за главна мъжка роля.

Две момченца стоят в тълпата, подвикват от време и се включват несигурно и неразбиращо в скандирането „България”. Те са статисти – там са за драматичен ефект.

Медиите се скъсват да отразяват събитията като 100-процентова истина. Как не се намери един журналист с чувство за хумор, който да прозре отвъд брилянтната актьорска игра, да види абсурда на подобни събития в 21-ви век и да си даде сметка, че това всъщност е една гениално замислена шега.

Горките жители на село Розово. Неразбрани от света, също както Хитлер, те са обречени да бъдат аватар на глупостта, предубедеността, ксенофобията, шовинизма и лудостта. Самият фюрер вероятно не си е давал сметка колко малко хора имат чувство за хумор и огромният му брой последователи вероятно го е принудил да продължи да се преструва, дълго след като шегата му е станала всичко друго, но не и забавна.

Но това е било преди 70 години. Отворете си очите. Всичко това е една абсурдна шега. Не е възможно днес хората да са толкова глупави, толкова ограничени, толкова затворени, толкова ретроградни, толкова нетолерантни и толкова безмилостни.

Нали?