Не!вероятната Индия

18.11.2013

008901376

Шутрите (най-ниската каста) имат подкаста, съставена от хора, които вършат най-мръсната работа. Те са наречени „недосегаемите” и отношението към тях е жестоко, дори в контекста на индийската действителност. Отказван им е достъпът до населени места, не е позволено да бъдат докосвани, а когато някой от тях си налее вода от общ водоизточник, той е бил пребиван. В момента условията им за живот не са толкова тежки, но тази каста все още съществува.

Кастовата система е залегнала дълбоко в индийското общество, но тя води до силна дискриминация и неравенство. Много от индийците избират да сменят религията си, за да се освободят от кастовата принадлежност. Това е една от причините ислямът да нараства с висока скорост. В момента се взимат мерки, за да могат и хората от по-ниски касти да се образоват – по идея на Ганди в училищата са въведени квоти, като 50% от местата са отделени за най-ниската каста. Това обаче предизвиква сериозен конфликт и недоволство сред младите хора.
009064960

Посещаваме мемориала Радж Гхат – мястото където е кремиран Махатма Ганди. Стотици отиват там всеки ден, за да отдадат почитта си към този велик човек, направил толкова много за Индия. Гледам ги и хем ги разбирам, хем ми е малко трудно да повярвам колко е важен за тях изразът на уважение. Да докоснеш краката на родителите си като ги видиш. Да събереш длани под лицето си и да кажеш Namaste! (което на санскрит означава „Аз се прекланям и приветствам божественото в теб!”). Все неща, които са присъствали и в западното общество, но бавно биват заместени от култа към собствените ни личности, от манията за величие и стремежа един ден да можем да кажем „аз сам постигнах всичко”. Нито прекалената зависимост от семейството, нито тоталното откъсване и незачитане на възрастните и миналото ми изглеждат приемливи. Западът и Изтокът могат много да научат един от друг, но първо трябва всеки да признае собствените си грешки и пропуски  и чак след това ще може да се опита да възприеме един по-различен подход.
009131520

Разглеждаме гробницата на Хумаюн, която в архитектурен план силно повлиява Тадж Махал, а след това и крепостта Ред Форт. Оставам изумена от красотата на детайлите и от това колко запазени са забележителностите, които посещаваме. Трябва съвсем малко въображение, за да се пренесеш в един отдавна изчезнал свят на махараджи, хареми и славни военни походи.

Напускам Делхи развълнувана – видяла съм толкова много – маймуни, тичащи по покривите, диви прасета, свободно разхождащите се по булевардите, десетки хора, чакащи на опашка, боси в мръсотията, за да се поклонят и помолят на боговете, деца, с нарисувани мустаци – за да просят, и деца, с молив около очите –  за да са красиви. Много богати и много бедни. Много. По-точно един милиард двеста и седемдесет милиона. 281 народа, 1652 езика и диалекта, 5 вида писменост, 34% неграмотност.
30 милиона богове, шест основни религии
. Размерите на Индия ме ужасяват – та само Делхи е около 3 Българии…Въпреки това, въпреки числата и географските карти, въпреки социологическите проучвания и международните дебати, на пук на всичко красотата на Индия е именно в онези малки детайли – цветя от скъпоценни камъни по бял мрамор, ароматна пръчица димяща сред хиляди други миризми, малки детски крачета, тичащи боси по пода на храма. Индия е толкова много, но тя е и в малкото, а още нищо не съм видяла. Продължаваме към Джайпур.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Алексия ПетроваМайк Хорн - от тук до края на света20.09.2016

Още от Под Моста

Калоян ГуглевИзкуството в дигиталната епоха. Как артистът живее от него?LIFE