Пътешествие до Турция: Каш, Сиде, Коня и с балон над Кападокия

21.09.2013

каш (2)
Пътуването ни по лазурния бряг на Турция продължи с Каш – малко и предимно туристическо градче. Южната ни съседка предлага всякакви възможности за забавление и почивка, но за мен Каш беше златната среда. Освен спокойни и чисти плажове там има много исторически забележителности и малки улички с десетки магазинчета, пълни с всевъзможни сувенири и бижута, повечето от които ръчно изработени.

(Линк към предишната част – Тук!)

Отделете си един следобед, в който да се разходите из градчето, а вечерта задължително трябва да посетите ресторант, който предлага морски специалитети. Рибата, калмарите, октоподът – всичко е прясно уловено и майсторски приготвено. Ако все пак предпочитате западна кухня, в Каш има много заведения, които предлагат такава, както и барове с жива музика ( рок, а не турски ритми ^.^ ).

Още наши пътеписи, от всички краища на света – Европа, Африка, Азия – четете Тук!

И в Каш има ликийски гробници, които можете да видите докато се разхождате из самия град, но ако искате да разгледате малко повече,  а и да опитате от тюркоазената вода на близките заливчета, ви препоръчвам да отидете на еднодневна екскурзия с корабче до острова Кекова. Можете да си намерите фирма, която да ви го осигури, докато се разхождате из градчето, но и в хотела също могат да направят резервацията. Екскурзията е от 10ч. до 18ч. и включва обяд, няколко спирания за къпане, както и екскурзовод – струва приблизително по 60 лири на човек.
каш (1)
Освен Кекова се посещават пиратска пещера и още няколко заливчета. Ако се интересувате от гмуркане, можете да потърсите и такъв вид екскурзия, макар че водата е толкова чиста, че шнорхел и плавници са ви напълно достатъчни, за да се насладите на разноцветните рибки.

След двата приказни дни в Каш се запътихме към Демре (новото име на град Мира), където се намира църквата на Свети Никола – още познат като дядо Коледа. Веднага ни надушиха и някак се озовахме в църковен магазин, където на идеален руски ни беше обяснено колко е хубаво да си купим икона за 200 долара, или пък една за 5 000. Изкубнахме се и продължихме към църквата, която беше заобиколена от магазини за сувенири. Архитектурата беше впечатляваща и добре запазена, но хилядите търговци развалят впечатлението. Вместо църквата на един от най-почитаните светци в християнството да се държи далеч от бизнеса и комерсиализма, то те направо са нахлули вътре.
демре
От Демре продължихме направо към Сиде. Може би спокойствието и ръчно изработените стоки в Каш са ми повлияли много силно, но едва понесох Сиде. Градът е изключително стар и прилича малко на Созопол, защото останките от предишните векове са между новите постройки. По ъглите им обаче се пикае, хвърлят се боклуци и какво ли още не. Улиците са претрупани с ментета и продавачи, които ти подвикват само и само, за да се обърнеш и да влезеш в магазина.

От друга страна, има огромен амфитеатър и храм на Аполон, които си струва да бъдат видени.  И все пак, ако не обръщате внимание на мръсотията и непрестанните подвиквания може и да успеете да се насладите на останките от древния град.
сиде (2)
Сбогувахме се с морето и се отправихме към Кападокия. Спряхме в Коня, за да посетим музея на Мевляна Джалал ал-Дин Руми. Съветвам ви, ако решите да минете през града, да се облечете подходящо – с дълги панталони или пола и да покриете раменете си. За разлика от туристическите градчета – в Коня всички жени носят забрадки и дълги до земята шлифери. Пристигнехме там на обяд и заварихме мъжете, струпани през джамиите да си мият краката съсредоточено. Преди няколко години прочетох „Любов” на Елиф Шафак и историята на Шамс и Руми ме омагьоса – Коня, дори толкова години след събитията описани в книгата, успя да ме доближи до магията на историята.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Карина НиколоваМагията Ливан – гайд за пътешественици25.09.2017

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър