Невероятният живот на д-р Михаил Маргаритов – един преуспял българин в Германия

12.03.2016
Заедно в час

Featured

„Ценността на зърното се определя от реколтата, която дава. Ценността на човека – от ползата, която може да допринесе за другите…“ ~св. Теодосии Търновски

Знаете ли, че геният на американското кино Орсън Уелс е познавал творчеството на Иван Вазов и Димчо Дебелянов? Е, аз като възпитаник на филмова академия, както и като човек, който постоянно чете Уикипедия, не знаех за този факт. За някого подобна начетеност може да се стори излишна, но за мен придобиването на подобни познания са още едно доказателство за това колко ценни са книгите в един модерен и дигитализиран свят. Ако книгите днес са по-ценни от всякога, то обектът на това ревю е истинска съкровищница.

„Аз и моето поколение“ е биографична книга, която обрисува битието и творческия път на д-р Михаил Маргаритов (1919 – 2004). Той е, може би, един от важните български изследователи, които са правили проучвания върху делото и произхода на солунските братя Кирил и Методий. Академичният му труд по тази тема е озаглавен „За Кирил и Методий“ и е написан в съавторство с дъщеря му Ангелика Хофер. В допълнение, той е и автор на множество важни студия по въпроса за Богомилите и покръстването на българите.

Научните трудове за Кирил и Методий (засягащи пряко и сестрата на Княз Борис I, както и цялостната му политика) са едва 1/3 от биографията, която все пак е озаглавена „Аз и моето поколение“ и ни разказва по вълнуващ начин за интелектуалния елит в една следвоенна Европа. Книгата, макар и биографична, носи изживяването от четенето на роман, тъй като всяка една глава e разказ от първо лице на доктор Михаил Маргаритов. Неговите истории са записани на магнетофон, а след това стенограф е „свалил“ всичко казано на хартия. За оформянето на биографията са добавени допълнителни студия и бележки от автора на книгата – Елена Димитрова.

И като стана дума за автори е редно да отворим малка скоба за съставителя на биографията. Елена Димитрова е журналист обиколила повече от 70 страни по света. Тя е първата българска журналистка, прекосила с автомобил Сахара, стигнала до уникалните фрески на  „Тасили н’Ажер, ръководейки филмов снимачен екип (местността е резерват и обект на световното наследство на ЮНЕСКО). Била е също така и един от първите журналисти, снимали филми за Сингапур, Малайзия и Тайланд. В наши дни, благодарение на нейния труд може да се запознаем с енигматичната личност на д-р Михаил Маргаритов, за когото информацията в интернет е доста оскъдна.

Picture1

Повече за д-р Михаил Маргаритов и неговото поколение…

Навярно повечето от нашите читатели са запознати с филма от 2002г. „Пианистът“, в която Владислав Шпилман (поляк от еврейски произход) оцелява в скования от нацизъм Берлин, а по-късно преживява и обсадата. Животът на д-р Маргаритов е сходен и по-нищо неотстъпващ като перипетии на „Пианистът“, но с една съществена разлика. Животът му е разказан през призмата на забавното, комичното. Нелепите ситуации, в които Магарит (Миша) попада по време на войната са достойни и за кинотворба.

Биографията на Миша ни запознава накратко с неговото детство и ученически години. Още като ученик се е отличил като отличен плувец. Той печели три пъти първенството по плуване, което колкото и невероятно да звучи, му спечелва стипендия в Спрингфийлд – Охайо. За да стигне до САЩ, той трябва да премине през Германия. Но в момента, в който стъпва на немска земя, куфарът му се скъсва, а с него и надеждите му за Америка, защото в същия ден Германия влиза във война с Полша. Неспособен да напусне границите на Берлин, Михаил е принуден да се запише като студент в Германия, където остава за доста дълго време.

В Германия работи сглобява декори за театъра. Съдбата го среща с много български емигранти и чужденци, но най-съдбоносна е срещата му с актрисата Хелга Цюлх (известна за времето си немска актриса), която по-късно става негова съпруга. По негови думи, тя му отваря вратите за немското висше общество, което е и причината той да се запознае и дори сприятели с хора като прочутия драматург Бертолт Брехт, философът Жан Пол Сартр и много други.

„Макар че гладувахме юнашки, животът беше богат духовно.. По това време се запознах с Роберто Роселини, Марчело Мастрояни… “

Извън интелектуалния си кръг, Михаил Маргаритов, не може да се похвали с излишък и на героизъм. Във финалния етап от войната Германия е пред разруха, а в Берлин настъпва глад. Михаил, заедно с брат си Петя, започват нелегално да пренасят храна с един камион, който карат чак от Прага. По пътя си едва не биват разстреляни… на няколко пъти. По-късно се захващат с търговия, издават и интелектуално списание „Изток и Запад“ (“Est und West”) , което е станало толкова популярно, че и до днес се изучава в Хамбургския университет. Но най-важното е, че след военно време Михаил и Петя се превръщат в милионери.

Пътищата им към забогатяването започват с търговия на цигари срещу храна, а по-късно сред руините на войната успяват да осъществят търговия с чорапи (като се сприятеляват с шефа на единствената работеща фабрика). След още няколко години в Париж Миша регистрира фирма за текстил. Като във филм за американската мечта, но в Европа.

След Втората световна война, Михаил Маргаритов не може да се върне в родината, заради комунистическия режим. Вече преуспял, се мести в Хамбург, а по-късно се среща и с Едит Пиаф, но най-забележителното му приятелство е това с Орсън Уелс. За Орсън Уелс той казва:

„Искаше аз да водя преговори да направим двамата филм. Беше голям прахосник. Ако му дадеш 100 марки в ръка, ще изхарчи 200 и ще ти иска веднага още 100. Затова и филм не направихме, макар че той много искаше. Дойде без пари в Хамбург. Парите си изкарваше като даваше представления с фокуси….“

Животът на д-р Михаил Маргаритов е белязан с още много знакови събития, които няма как да се разкажат в една рецензия. Любовта му с Хелга го вкарва в конфликт не с друг, а със самия Гьобелс. На два пъти се среща с Хитлер, а по времена съветската окупация, за малко не е убит от руски военни.

Михаил Маргаритов определено е интересен образ. Роден в България, но живял и творил в Германия; бизнесмен, учен и българист – ярък пример за успяла личност, както и гражданин на света.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия Илиева„Катафалка, два носорога“ от Петър Крумов27.11.2017

Още от Под Моста

Емилия НайденоваИнтервю с Ейлиш ни Гуивна, автор на „Литературен обяд и други разкази“Литература