„Никога, никъде, никой“ – Нийл Геймън

26.05.2013

Nikoga-NikadeНийл Геймън e автор, отдавна познат и обичан от българската аудитория. В чужбина той става известен с графичните си новели и най-вече с колосалния The Sandman, който го превръща в обичан и уважаван писател сред феновете на жанра. За съжаление у нас на практика няма кой да издава комикси, така че трябва да се задоволим с няколкото му романа и сборник с разкази, преведени на български. Само за протокола ще спомена, че Геймън е един от най-близките приятели на Тери Пратчет, печелил е почти всичко що е престижна награда във фантастиката (включително Хюго и Небюла), по книгите му има филм и сериал, а творбите му се превеждат и продават в огромни тиражи по цял свят.

Виж още: Океанът в края на пътя на Нийл Геймън!

Както сме разбрали обаче, щом дадена книга се чете от масата и възхвалява от мнозина, време е да бягаме презглава. НО, има случаи, едно на милион, когато подобен продукт наистина си заслужава. И както знаем, шансът едно на милион се пада девет от десет пъти. И то не само в Светът на Диска. Защото, повярвайте ми, Геймън е автор, какъвто се ражда веднъж на милион.

“Никога, никъде, никой” е първата самостоятелна и може би най-добра книга на Геймън, излизала на българския пазар. Ричард е обикновено шотландско момче, отраснало в провинцията и реализиращо се в Лондон. Сгоден е за богата и меркантилна жена, пробива в офиса си и живее скучен, еднообразен и щастлив живот. Разбира се, всичко се обърква, когато спасява и отнася в апартамента си мистериозно момиче, намерено ранено на улицата. На следващия ден, отивайки на работа, разбира, че е изчезнал от лицето на Лондон, всички са забравили за него и никой не е способен да го види. Оказва се, че спасеното момиче е последната издънка на аристократичен род, притежаващ необикновено сила, предавана през поколенията.

Виж още: Противоречивия Геймън в „Дим и огледала“

neverwhereМомиче, принадлежащо на един друг свят, съществуващ паралелно със съвременния полис и намиращ се под познатия град. Свят на тунели, шахти, безброй врати и проходи. Свят-лабиринт, където фолклорът и митологията са реалност, а магия, чудовища и вълшебни същества оживяват.

И така приключението започва. Ричард се оказва случайно в компанията на няколко странници, пътуващи към мисия, от която зависи съдбата на подземния свят, преследвана от най-ужасяващо забавните и гениално измислени злодеи на всичко времена. Учудващо е как Геймън успява да развие и приключи една епична и интелигентна сюжетна линия, с много обрати и разклонения, едва в рамките на по-малко от 300 страници. Без това да попречи на удоволствието или да придаде чувство за недовършеност. Нещо, което мнозина не успяват да направят в рамките на няколко тома.

Виж още: За щастие млякото! на Геймън

Mr-Croup-and-Mr-Vandemar

А гаднярите, дами и джентълмани, ех, гаднярите са черешката на сладоледа, нека ви представя шоколадовото парченце в бисквитената торта, зелената маслинка в мартинито, чушката в маслинката… едни от най-гениалните и оригинални злодеи в книга, на които бихте могли да попаднете някога – господин Круп и господин Вандемар. Две перфектно смазани машини за унищожаване, работещи в комплект. Съществата свалили няколко крале, опожарили Троя, унищожили няколко цивилизации и избили нечет брой герои. Безспирни наемни убийци, вършещи всяка едно престъпление и действие със стил и…особена жестокост. Бавно, спокойно, уверено и смъртоносно. За собствено удоволствие и забавление. Круп и Вандемар са уникални персонажи, внасящи комедиен елемент в романа и същевременно носещи ужас. Всяко едно тяхно появяване е запомнящо се и съпроводено с много емоция.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Димитър Панайотов"Океанът в края на пътя" - Нийл Геймън12.08.2013

Още от Под Моста

Габриела КанджеваЛюбимите ни блус кавъри на Бет ХартМузика