В романа на Геймън героите до един са уникални и оригинални, притежаващи собствен характер, образност и стил. Няма герой, напомнящ дори малко на някакъв добре познат стереотип или ако има – то е напълно умишлено. Дори второстепенните персонажи тук са прекрасно правдоподобни същества. Плъхве, великани, птичари, незнайни чудовища и паднали ангели. Не е за вярване как Геймън успява да създаде толкова пълнокръвни и необичайни литературни образи, в рамките на толкова малък обем. Всички тези чудаци съществуват и живуркат в не по-малко гениаления и добре измислен свят. Долен Лондон. Лабиринт от подземия, шахти и тунели, където приказките…или по-скоро кошмарите оживяват. Свят, имащ собствени жители, система за управление, странности и особености, фолклор и предания, жив и истински свят, сякаш наистина съществуващ някъде там долу.

И сега идва време да спомена най-големия плюс на книгата, а и на Геймън въобще – невероятният стил на писане и почти физически блъскащата атмосфера, принуждаваща те да препускаш до посред нощи из страници на книгата. Всяка думичка, метафора и сравнение тук са на място. Уникалната и неповторима стилистика на Геймън те поглъща и прониква много, много надълбоко в съзнанието, като буквално всяка думичка се забива в теб. Красота, в най-чистия си и буквален смисъл.

Неописуемо е чувството и удовлетворението, което носи всяка прочетена страница от “Никога, никъде, никой”. Романът е неповторима концепция между приказност, черен хумор, хорър, мистика и ърбан фентъзи. Авторът успява да донесе онова чувство за фантазия, което на теория би трябвало да ни носят всички книги от жанра, но на практика е не съвсем така. В Neverwhere, както е английското заглавие на книгата, Геймън смесва малко от хумора на Тери Пратчет, малко от света на Луис Карол, малко от мистиката и ужаса с който пише Стивън Кинг и много, много от себе си. За да създаде един от най-добрите романи, писани въобще във фантастика. Ако не сте разбрали от суперлативите, изписани до сега – това е един своеобразен шедьовър в жанра и пътепис на това какво трябва да бъде модерното фентъзи.

Книгата няма недостатъци, а за да не я харесаш, трябва да си ампутиран от какъвто и да е било вкус. Задължително четиво на всеки почитател на жанра.

Оценка 10/10

Ревюта от други сайтове и блогове:  „Книгоман“, „THE DARK CORNER“, „Драконов Полет“, „Skellychan“, „Цитаделата“, „Друсано мастило“, „Сивостен“

1|2