Музика

Nocktern: Музиката на нощта придобива нов оттенък със „Scavangers“

10.05.2021

Групите, при които концепцията е ясно изградена и всяко едно парче от пъзела е в унисон с останалите, са рядкост. Това е може би най-впечатляващото качество на Nocktern. Името, музиката и визуализациите са в абсолютен синхрон и носят еднакво усещане.

Въпреки че с албума „Scavengers“ бандата се променя драстично, музиката остава с нощен нюанс. Малко преди промото, което ще се проведе на 15-и май в Пространство 108, получих възможност да разговарям с триото, за да проследим заедно развитието на проекта, неговите специфики и вникнем за момент зад сцената.

Нека първо се върнем набързо към 2014 година и началото на Nocktern. Дълго време зад това име стои единствено Стоимен Стоянов. Първоначално музиката е комбинация от  неокласика, ню джаз и трип-хоп, но „Scavengers“ ни показва, че пред групата няма стилови рамки.

Още от първия си албум, „No Sugar Added“, усеща нужда от колаборация с други музиканти, когато става дума за изпълнения на живо:

Със сигурност зная, че на сцена искам да се изпълняват нещата от живи музиканти и че тази музика има нужда от някакво живо шоу с хора.

Макар следващата стъпка от дискографията му, „Pieces of Lyla“, да е солова, идеята за преход от гост-музиканти към пълноценна група се запазва в съзнанието му и през последната година се превръща в реалност.

„Преди Dark Water парчетата бяха много по-ембиентални – много по-разляти, по-бавни и синематични. Съответно трябваше да има някакъв спектакъл – сам нямаше как да направя това. Някъде в мозъка ми имаше едно място, което постоянно си мислеше за това, но същевременно не исках да се занимавам с нови хора, понеже е много рисковано.“

„Тепърва да опознаваш някого, да започвате да свирите, има го и интимния момент в самото творчество – да знаеш какво прави другия човек, да му разбираш всяка една дума, да е на същата страница като теб – процес, който много дълго се изгражда. Отлагах го, защото не ми се занимаваше – не исках тепърва да започвам да събирам хора.“

Инициативата в крайна сметка не идва от негова страна – барабанистът Борис Малеванов (Nu/Ance, heptagram) пръв повдига темата, споделяйки, че много харесва музиката му и има желание да направят нещо заедно.

„Казах си – ето, след като ми е паднал някой, който иска и направо си го казва, явно може би трябва да се случи. Тогава си говорихме например той да свири само барабаните. Чисто за лайв концертите. Малко по малко стана така, че започнахме да продуцираме заедно, той си даде неговия input, двамата променихме доста стила на Nocktern. До голяма степен това се дължи и на него.“

Борис има едно много хубаво качество – притежава много хъс, смел е. Когато му кажеш, че искаш да пробваш нещо, веднага казва „Давай, пробваме го“ и даже натиска по-нататък. Той започна да се интересува много повече от другата страна на нещата – как се продуцира. Започнах да го уча на електронна музика, как може да музицира не само с барабаните. Тогава просто в един момент официално станахме дуо.

Не след дълго дуото се превръща в трио, което е и настоящият формат на групата. Третият ѝ член е свързан с нея по един или друг начин още от преди да бъде създадена. Дидо Пешев е китарист в другата банда на Стоимен Them Frequencies, а може да ви е познат още от Last Hope или Bare Hands Society – бранд, на който той е създател и собственик. Двамата се познават повече от десетилетие, а за известно време дори делят квартира.

„2007 година аз живеех в Етрополе, със Стоимен се запознахме през един форум muzikant.org. Първата ми среща с него беше на един таван на Петте кьошета. Там ми беше пуснал на fruity loops идеи и много искахме да си направим такава алтернативна за тогава звучаща група. Общо взето това, което е той в този проект, ми е познато още от преди да го започне. Затова ми е интересно и приятно.“

С неговото включване моментално част от песните получават по-рок звучене, а дългогодишното приятелство прави интегрирането му в групата неусетно:

„Беше много интересно. Аз си спомням още много отдавна, когато  Стойо правеше нещата. Всичко ми е познато. Когато хората са на една страница, се получава всичко супер естествено. Това, че се познаваме от дълго време, улеснява също много всичко. Хареса ми най-вече и това, че е нещо много различно, в което мога да вкарам китари, които до момента почти не са правени.“ 

Сработването с Борис също не е казус, тъй като синергията помежду им се изгражда „напълно органично“:

„Свири ти се, когато сте и тримата там. А сме направили, да кажем, десет репетиции. Това е във връзка с тази симбиоза, която се е получила помежду ни. Факт е, наистина – когато свириш на барабани и има китара, да речем, това те предразполага за някакви неща. Съответно и синта, естествено.“

С напредването на работата по албума, част от парчетата сами започват да се насочват към песенна форма и за първи път в историята на проекта Стоимен поема ролята на вокалист:

„Нямаше как да търсим нов човек, тепърва да търсим и вокалист. Аз не харесвам всички хора по принцип, малко е трудно. Трудно е да намериш точните хора, които да резонират с теб.“

„Просто си казах, „Защо пък аз да не пея. Всичко си остава в бандата, ще започна да се уча на тези неща“. Имам опит с другата ми група с Дидо, Them Frequencies, така че не е нещо супер ново за мен – различното е, че за първи път пея мелодични, а не гроулинг вокали.“

Не е изключено обаче допълнително разрастване в бъдеще:

„Всеки път, когато на Борис му стане скучно, ще добавяме по един човек,“ подхвърля с усмивка фронтменът.

На моменти Дидо ще се включва и със синтезатор, като Стоимен допълва, че тримата няма да си поставят граници в инструментите, които могат да ползват:

„Обикновено аз свиря на синтезаторите, но примерно за парчето със SAÍGO, “Hollow”, за един лайв хванах китарата. Дидо си купи синтезатор, Борис си купи електронни падове – няма някаква точна граница тип „Аз свиря точно на това.“ Всеки прави каквото иска да прави в името на яката музика, без да имаме някакви задръжки.“

Борис определя това като една от отличителните черти на Nocktern и нещо, към което ще се стремят:

„Самата група още от началото подтиква към някакви неща. Още когато влязох, се записах на пиано, впоследствие реших да се върна към ксилофон, на който съм се учил като дете. Купих си ксилофон. Всякакви неща са се случвали заради съвместната работа, за да се развиваш самия ти и в някакъв момент да се чувстваш комфортно и да можеш да го вкараш в музиката. Ако решим, че някъде би подхождал ксилофон – защо не? Ако решим, че някъде може да се свири пиано от двама души или примерно аз да поема пианото, а той да свири нещо друго – това е идеята. Самите ние да сме мултиинструменталисти.“

След само 3 или 4 репетиции решава да жертва една седмица отпуск на каравана за падове:

„За да могат да бъдат изсвирени електронните барабани, които се чуват в песните. Много по-яко е да го видиш на живо, отколкото да се пуска на playback или на машини.“

Именно стремежът всичко да се случва пред очите на публиката е сред причините до момента Nocktern да не е имал много концерти:

„Аз обичам да слагам много щрайх,“ поема думата Стоимен. „Обичам да слагам някакви пиана, някакви барабани, които понякога могат да звучат акустично, също акустични инструменти като цяло.“

Не ми харесва идеята да се чува нещо записано някъде отзад, без да се вижда човек. Ако има цигулка, искам да видя цигулар. Ако има китара, искам да видя китарист, когато съм в публиката. А не нещо записано – тогава става DJ сет, а аз не харесвам такъв тип пърформънс.“

Въпреки че вече са пълноценна група, в новия албум все пак има и един гост-музикант – SAÍGO поема вокалите в „Hollow“:

“Със SAÍGO се познаваме от две години покрай един мой приятел Aled Ordu, с който направихме студиото си. Покрай едни парчета, които бяхме започнахме с Aled, SAÍGO дойде на една сесия и му предложих да добави някакви беквокали. Тогава за първи път му чух гласа, не знаех за него, и се изумих колко интимен и нежен глас има този човек.“

„Още тогава си казах, че някой ден ще направя песен с него. Веднага си го сложих в списъка с чакащи, не че има много хора в него. В един момент имах едно парче, което вече беше започнато и му подхождаше да се роди песен от него и му бях дал да пее. Той изкара някакви неща, които тотално промениха парчето. Чувал е първоначалните варианти, с и без глас, и разликата е от земята до небето.“

„Впоследствие беше наел една от стаите в студиото и през целия първи локдаун ни делеше една стена. Малко по малко решихме да направим сериозно това парче и се сещам как преди една лайв сесия той не беше чувал крайния вариант. Преди това една вечер бяхме решили да сложим китари. SAÍGO не беше чувал версията с китарите и беше казал, че му е много странно да пее в такъв стил, защото той е в различна сцена – в соул, поп, джаз сцената.“

За него беше много странно да си чуе гласа на такъв бекграунд. Записахме го, изсвирихме го няколко пъти и той каза „Искам още, хайде още. Въпреки че не се кефи на такава музика кой знае колко, не е неговото нещо просто.  И с него се получи по абсолютно органичен начин.

Макар Nocktern да се води трио, екипът зад бандата се състои от повече хора. Както вече посочихме по-горе, покрай „Scavengers“ визуализациите се превърнаха в неизменна част от групата и за това си има виновник:

„Има четвърти човек, за когото говорим, но не е на снимките,“ отваря темата Борис. „Това е Лин Иванова, която аз намесих в някакъв момент, когато започнахме със Стоимен да свирим. При първоначалната ни среща той търсеше по-скоро човек, който да му помогне за развитието на проекта, а не толкова да свири с него. Един ден му казах, че имам човек, с когото съм работил преди и мисля, че адски много ще подхожда така или иначе – дори да не засвирим заедно, супер много ще му подхожда на него. Не сбъркахме, защото Лин се занимава с визуално изкуство – това е една от нейните страсти и нещо, в което супер много се специализира през годините. С нея успяхме да изградим много стабилна концепция покрай целия албум. Обложките са нейно дело, криейтив идеята за всички тези неща…“

„Разбира се, ние го обсъждаме, но тя е човекът, който знае как от точка А да стигне до точка Б. Едно е да кажеш „Представям си това“, но тя трябваше да намери някакви варианти, с които наистина да го постигнем това нещо и да го реализираме. Разбира се, без да минаваме някакви граници, защото не можеш да постигнеш всичко, което искаш. Трябва да се намерят някакви алтернативни начини.“

„Кошерът, да кажем, който беше на Hollow, е направен от нея от глина. От ръцете ѝ е произведен, това си е нейно дело. Просто тя е човек, който намира решения за тези неща. Готиното при обложките е, че нищо не е дигитално – всичко е било сглобявано, правено, позиционирано и след това просто заснето.“

„Съответно има е пети човек, който ни помага чисто за графичен дизайн, в лицето на Анжела Пенчева. Общо взето, тези неща наистина се постигат с екип.“

На предстоящия концерт на 15-и май също ще има визуализации, които ще са дело на Полина Герасимова:

„С нея се запознахме отново през Aled Ordu,“ поема думата Стоимен. „Бил съм на нейни спектакли. Тя работи с хора като Миро, Dayo, със SAÍGO е работила, с Desy, с Kan Wakan. Виждал съм нейните неща и ме беше впечатлило, че всичко е направено много професионално и с доста технология. Което мен ме привлече, защото най-малкото тя знае как да направи този мост между музиката и визуализациите. Примерно, ако искам да се появява нещо определено, когато той удари касата, тя знае как да се направи това нещо. И освен това чисто като стил много ми подхожда и ми хареса.  С Лин работим по концепцията за сцената. Това ще бъде другият жив момент в шоуто, който ще бъде чисто light и mapping шоу.“

Мястото на събитието също не е случайно. Пространство 108 е избрано след дълго търсене на подходящ домакин за промото.

„Първо, самият капацитет на шоуто, което бяхме заложили, не подхождаше на клуб. Би могло да се направи в такъв, но не ни се правеше, защото и те имат опит с клубовете, и аз с моите банди в миналото, просто ни се правеше нещо различно. Знаехме, че това нещо може да се направи на съвсем друго ниво. Включително това, че все пак спечелихме някакъв проект, който ни помогна да финансираме цялото нещо, защото иначе нямаше как да се случи, просто невъзможно. Тогава с Иво Гуглев, който е нашият промоутър за концерта, започнахме да обсъждаме възможни места, но в същото време да останем реалисти, защото не можем да заемем зала, която е огромна.“

„Всъщност след няколко обсъждания и ходене по огледи, при това на нови и интересни места, в едно от които даже бяхме първите, които влизат, отидохме към класическата схема. Освен това имаше и друг момент – Стоимен беше свирил в Пространство 108 с Иван Шопов преди това и самият той имаше някакъв поглед върху нещата. Още от началото това ни беше място №1 – в момента, в който влязохме в залата, казахме „Това е.“ То някакси си го усещаш. Целият момент от малко ъндърграунд плюс малко класически стил… В залата се правят разни конгреси, има леко соц в нея… По някакъв начин си казахме, че точно там си представяме да направим промото.“

Фактор за избора е и образованието на Стоимен, който завършва класическо пиано:

„Свикнал съм с малко по-класическата визия на залите и ми харесваше идеята за съчетаване на съвременна музика и нещо по-класическо. Пространство 108 не е типичният пример за зала за класически концерт, но има този дъх и това е нещо, което ни привлече.“  

Събитието придобива още по-обещаващ вид, когато добавим и подгряващия изпълнител – Иван Шопов, едно от най-големите имена в електронния ъндърграунд на Европа.

„С Иван Шопов имаме приятелство още от „No Sugar Added“ . Тогава се запознах с него, защото исках да миксира албума и се сприятелихме. Самият той има много хубав подход към музиката и изкуството – винаги подкрепя всичко, което е направено с емоция и хъс. Също така като артист винаги ни е харесвал много. Бяхме си казали че няма по-подходящ човек от него, с когото да отпразнуваме промоцията на албум на Nocktern, който показва някакво малко по-различно лице, нещо като нов рожден ден на Nocktern. Той всъщност е дал началото на първия албум чрез микса и мастъринга, а в момента дори работи и по този.“

Ангел (Liltrip) от лейбъла Amek Collective пък ще бъде селектор на вечерта – и те не знаят какво ще пуска, обещал им е да ги изненада:

„С Ангел сме също приятели от 10 години и сме правили доста концерти заедно. Той всъщност беше гост и на промоцията на „No Sugar Added“, също е близък човек на бандата. Искахме просто да го направим не само с много добри артисти, а и с приятели.“

Самият албум „Scavengers“ насочва поглед към „съществата, чиято цел е да преработват всичко изоставено“:

„Те са тези, които не оставят нищо неоползотворено. В животинския свят има много такива примери, като например лешоядите. Всяко едно животно има някаква цел. Тогава ми дойде идеята за аналогия с хората. В чисто социален план има такива хора и от добрата, и от лошата страна на тази метафора. Албумът съдържа осем парчета, които са като осем глави, обясняващи различните гледни точки в тази тематика.“

„Scavengers“ затваря един цикъл от съществуването на Nocktern. Соловият проект вече е групов, инструменталите не само са значително променени, а и вече са придружени от вокали. В същото време албумът дава началото на нов етап от развитието на групата, който несъмнено ще следим с интерес.

Промо концертът ще се проведе на 15.05 в Пространство 108.

Снимки за „Под Моста“: Александър Николов

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Стажанти на "Под Моста"A.L.E.K.S., който мечтае и сбъдва29.07.2021

Още от Под Моста

Емилия НайденоваЕфективна домашна среда за онлайн обучение – мисия възможнаОбразование