Ефектът „ Кристофър Нолан”

Dark-Knight-Rises-image-Christopher-NolanТрудно е да започна статия за подобен въпрос в киното по оригинален начин. В този коментар ще става дума за детайлите около един очевиден факт, за тънкостите, които го превръщат във факт, и за аргументите, които го правят неоспорим. Затова и нямам друг избор, освен да започна с този очевиден факт: Кристофър Нолан е Учителят. С „Генезис” и трилогията за Черния рицар, израсналият в Чикаго англичанин промени из основи механизмите за правене на големи филми в Холивуд. Главоломният му успех сред колеги, критици и зрители го превърна във влиятелна фигура, каквато е бил Стивън Спилбърг през 70-те години или Джеймс Камерън през 90-те години, та и до днес. Със самоналожен личен стил, гръмотевични екшън сцени с практически визуални ефекти за сметка на компютърни анимации, и с истории, които не се страхуват да бъдат толкова философски предизвикателни, колкото са и развлекателни, Нолан вдигна класата на блокбъстърите по начин, по който малцина биха посмяли да мечтаят.

Вижте още: Ревюто ни за грандиозния блокбъстър на Кристофър Нолан “Интерстелар”

Nolan Filmography

За съжаление, Холивуд е място, в което малцина поемат рискове и още по-малко се отклоняват от пътеката, която успешно поет риск е откроил. „Черният рицар” се превърна във всепризнат шедьовър в жанровете на екшъна, научната фантастика и комиксовите адаптации. Но това далеч не дойде без огромни поети рискове. С “Черният рицар” Нолан направи истински мрачен филм за Батман, до какъвто детската аудитория, към която обикновено са насочени супергеройските филми, трудно би била допусната от родителите си, а и още по-трудно би могла да се докосне истински. Скандалното решение на режисьора да избере Хийт Леджър за ролята на Жокера пък му докара гнева на милиони фенове по цял свят. Но и с мрачния тон на филма, и с избора си на Леджър, рискът се отплати и Нолан удари истински джакпот. Покойният австралийски актьор направи превъплъщението на изминалото десетилетие в ролята на Жокера и спечели първият посмъртен „Оскар” от 70-те години насам. Приземеният, реалистичен и мрачен тон на лентата пък вдъхнови и отвори път на безброй режисьори, които допреди това никога не биха получили нужните средства, за да направят филми в подобен стил. Успехът на „Черният рицар”, а впоследствие и на „Генезис”, обаче представи на големите холивудски студия печеливша формула за правене на софистицирани блокбъстъри и те се вкопчиха в нея като удавник в спасителен пояс.

Skyfall Poster

„007 координати: Скайфол” се превърна в едно от най-хвалените, номинирани и награждавани заглавия в екшън жанра през последните 10 години. Много експерти заявиха, че с този филм режисьорът Сам Мендес удари поредния връх в поредицата за Джеймс Бонд, и то с пълно основание. Но да се твърди, че филмът е оригинален в какъвто и да е аспект, ще е подигравка с това, което Кристофър Нолан върши вече цяло десетилетие. Мендес, награден с „Оскар” режисьор, нееднократно заяви в промоционалните интервюта за „Скайфол”, че филмът е вдъхновен и повлиян от „Черния рицар” и че именно успехът на филма за Батман е вдъхнал кураж на “MGM” да реализират своя по-мрачна версия на Бонд. Но празните думи са нищо пред конкретните аргументи, с които е крайно време да започна. Колко точно е повлиян „Скайфол” от „Черният рицар” и „Генезис”?

Инсценировката

– Сцената в Макао, в която Бонд се среща със Северин, е изключително подобна на сцените от „Генезис” в азиатското имение на Сайто, които стартират и завършват филма. Споделените черти по отношение на дизайна и кинематографията са твърде много, за да бъдат пренебрегнати.
– Изоставената островна база на Силва наподобява светът на Коб в последното ниво на съня му в „Генезис”.
– Сцената с убийството в Шанхай много прилича на сцените от „Черния рицар” в Хонг Конг.
– Началното преследване в „Скайфол” наподобява преследването в Момбаса в „Генезис”.
– Крис Корбоулд е координатор на визуалните ефекти в „Скайфол” и във филмите на Нолан. Практическите ефекти като минатюри, амбициозни декори и реални експлозии, са налице и на двете места.

Skyfall Mansion

Характеризацията

– За първи път в 50-годишната история на Джеймс Бонд навлизаме в детайли от миналото му. Оказва се, че той е сирак с травмиращо детство, трениран да убива злодеи от младостта си. Къде ли сме виждали това преди? А, да, имаше един човек на име Брус Уейн…
– Бонд е в етичен конфликт с организацията, която го е тренирала. Дали Брус Уейн и Лигата на сенките Ви говорят нещо?
– Уейн, т.е. Бонд се завръща в бащиния си дом и враговете му го изгарят до основи. Ра’с ал Гул… искам да кажа, Силва е началникът на нападателите.
– В дома на родителите си Брус се среща отново с Алфред… но отново бъркам филма. Извинете, Бонд се среща отново с домашния иконом Кинкейд, който го познава от детството му и го приема като роден син.
– След съкрушителен физически/емоционален удар Бонд/Уейн изпада в депресия, докато заплаха за страната/града му не го принуждава да действа отново.
– Отслабеният Бонд е надхитрен и победен от Силва, и трябва да си върне старите умения и славата, за да срази врага си… досущ като Батман и Бейн в „Черният рицар: Възраждане”.
– Най-близкият сътрудник на Бонд – М – е натоварена с тежестта на миналите й грешки, направените избори и извършените измами. Сега тя трябва да се изправи срещу тях и да доведе нещата до край. Да попита за съвет комисар Гордън от „Черният рицар: Възраждане”.
– Бонд, Батман и режисьорите им обичат да стоят по покриви и да се взират замислено в градовете, които защитават. (ОК, това е по-скоро шега, но все пак…)

Skyfall Silva

Злодеят

– Силва е налудничав и все пак очарователен злодей с ужасен физически белег. (Жокера/Бейн)
– Силва е странно чувствителен, когато стане дума за физическо насилие или сплашване. (Жокера/Бейн)
– Силва се облича като полицай, за да може да убие официално публично лице. (Жокера)
– Силва използва лондонското метро и тунелите около него в терористичния си план. (Бейн)
– Силва е заплаха от миналото (Бейн) и е добър човек, обърнат към злото (Харви Дент).
– Силва има интригуващи диалози с главните герои, докато е „заловен”. (Жокера)

Това са думите на Сам Мендес за влиянието на Кристофър Нолан, въплътени в самия му филм. Но „Скайфол” далеч не е единственият свръхуспешен блокбъстър от последните години, взаимствал много от творчеството на Нолан. Казахме вече, че „Черният рицар” се превърна в шедьовър в жанровете на екшъна, научната фантастика и комиксовите адаптации. И ако „Скайфол” достойно представя екшън жанра, то „Стар Трек: Пропадане в мрака” и „Отмъстителите” представят останалите два жанра, повлияни от историческия блокбъстър за Батман от 2008 година. Как? Ами ако направя същата дисекция и на тях, както на „Скайфол”, тя ще е злоупотреба с вниманието на уважаемите читатели, както и подигравка с интелигентността им. Но няма нужда. Обикновен поглед върху действието показва, че „Скайфол”, „Пропадане в мрака” и „Отмъстителите” споделят една и съща базисна сюжетна конструкция, взаимствана от „Черния рицар”. И ето как точно това е факт:

Вижте още: Ревюто ни за “Стар Трек: Пропадане в мрака”

Star Trek Into Darkness

1. Намираме главните ни герои в разгара на обичайните си дейности. (Батман спира наркосделка; Железният човек тества нова технология, Капитан Америка тренира, Черната вдовица разпитва руски мафиоти; Бонд преследва мистериозен хард диск през Истанбул и околностите; екипажът на „Ентърпрайз” е на изследователска мисия на чужда планета.)
2. Показани са ни взаимоотношенията между главните герои и вишестоящите. (Батман – Гордън – Дент; Железният човек – Капитан Америка – Черната вдовица – Фил Коулсън – Ник Фюри; Бонд – М; Кърк – Пайк)
3. Злодеят извършва страховита жестокост и тласва героите към незабавни действия. (Жокера започва с публичните си убийства; Локи избива 80 души за 2 дни; Силва взривява щаба на MI:6; Кан избива висшия команден състав на Звездната флота)
4. С бързи и яростни действия главните герои залавят злодея. (Батман и Гордън залавят Жокера, след като Харви Дент се съгласява да е примамка; трима от Отмъстителите залавят Локи, който дори не прави опит да избяга; Бонд залавя Силва с елементарна предавателна технология; екипажът на „Ентърпрайз” залавя Кан на Кронос, след като той дори им спасява живота срещу клингони)

Skyfall Action
5. Заловеният злодей провежда интригуващи диалози с главните герои и разкрива мотивите си, наред с голяма част от историята. Тези сцени имат и потенциала да бъдат най-добре изиграните и въздействащи от целия филм. (Батман – Жокера; Локи – Ник Фюри и Черната вдовица; Силва – М; Кан – Кърк и Спок, като не мога да подмина тази сцена, без да си припомня по какъв безапелационен начин фантастичният Бенедикт Къмбърбач удари в земята Крис Пайн като присъствие, реч, игра и харизма.)
6. Заловеният злодей избягва от затвора си, разкривайки, че това е било част от плана му от самото начало, и извършва/опитва да извърши още по-големи жестокости. (Жокера взривява болницата „Готам Дженерал” и си прави извратени социални експерименти с целия град; Локи убива всеобщият любимец Коулсън и напада Манхатън с армия от извънземни; Силва опитва да убие М и взривява лондонското метро; Кан превзема със сила корабът „Отмъщение” и действията му довеждат до смъртта на Кърк,)

BENEDICT FUCKING CUMBERBATCH
7. Главните герои осъзнават, че трябва да изоставят всякакви норми и лични чувства, за да спрат злодея. (Батман извършва огромен етичен компромис, като нарежда на Лушъс Фокс да шпионира цял Готам, за да локализира Жокера, правейки политическа препратка към намеренията на Джордж Буш след 9/11; Отмъстителите най-сетне загърбват големите си личностни различия и заработват заедно; Бонд се завръща в омразния дом на покойното си семейство, за да има предимство срещу Силва; заклетият на вечно спокойствие и рационализъм Спок експлодира във вихър от гняв и ярост, след което тръгва след Кан и влиза в юмручна схватка с него.)
8. Главните герои печелят с цената на голяма жертва, която се изразява в лична драма или огромни унищожения, с които екипите по специалните ефекти доста са си поиграли. (Батман отказва да даде на Жокера победата в битката за „душата на Готам”, като поема вината за престъпленията на мъртвия Харви Дент и дава на града кумир, около който да се обедини; Отмъстителите спират Локи, след като половината Манхатън бива разрушен, а Железният човек минава по ръба на смъртта; Бонд ликвидира Силва, но не и преди хората му да са нанесли смъртоносна рана на М; Спок и Ухура залавят Кан, след като корабите „Ентърпрайз” и „Отмъщение” срутват половината Сан Франциско, а капитан Кърк умира, за да бъде възкресен впоследствие от кръвта на собствения си враг.)

The Avengers

Интересното е, че въпреки очевидната липса на оригиналност, трите филма, взаимствали сюжета си от „Черния рицар”, се превърнаха в огромни успехи, равни нему по приходи и по критическо признание. „Отмъстителите” дори надминаха филма за Батман във финансов аспект с цели 500 милиона долара. „Скайфол” пък получи по няколко номинации за „БАФТА” и „Оскар”, поставяйки прецедент в 50-годишната поредица за Джеймс Бонд. Това само показва, че стига формулата да е печеливша, обикновените зрители и „експертите” нямат нищо против да я видят в различен прочит. В това число съм и аз самият, тъй като се насладих от сърце на всички тези ленти, макар и не толкова, колкото на „Черният рицар”.

Funny Avengers Photo

Изводът е, че рецептите за успех в Холивуд често се използват и бързо се изхабяват. След като формулата на „Черния рицар” отново пожъна успех в жанровете на екшъна, научната фантастика и комиксовите адаптации, критици и зрители чакат с наточени ножове следващата лента, която ще се опита да поеме по откроения път. И ако нейният прочит на тази рецепта не е задоволителен, тя несъмнено ще бъде разкъсана на парчета. Точно създаването на такива рецепти е влиянието в Холивуд. Влияние, което остава с десетилетия. Влиянието на филми като “Кръстникът”, „Междузвездни войни” и „Умирай трудно”. Влияние, което оставя отпечатък върху филмовата история. Влияние, което Кристофър Нолан и неговото творчество несъмнено оказват в днешно време. Влияние, което превръща Нолан, все още на възраст от 43 години, във филмовата легенда на нашето време.

Георги Петров
е на 25 и е завършил бакалавърска степен по специалност “журналистика” в СУ „Свети Климент Охридски”. Работил е като международен и културен редактор за новините на БНТ “По света и у нас”, водил е рубрика на филмова тематика по Box TV и в момента работи като водещ на рубриката „Кино Аларма” в БНР „Христо Ботев”.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to