Отвъд „Прагът“ – дебютния роман на Боян Тончев

Преди месец ви представих едно вълнуващо и дълбоко интервю с тепърва навлизащия в литературното пространство автор Боян Тончев. Неговата първа творба „Прагът” излезе едва в края на миналата година, благодарение на издателство “Scalino”, но вече се радва на много почитатели. Ако все още не сте прочели книгата, но ви е любопитно какво се крие отвъд тези 214 страници, то в настоящето ревю ви предстои да се запознаете с това, което мен лично ме грабна и най-вече задържа като читател.

Пътешествието из света на книгите е неимоверно разнообразно. Ако решите да направите „Прагът” част от вашите литературни странствания, то едно е сигурно – тази творба ще ви остави дълго замислени над нея, дори дълго след като сте затворили последната страница.

… Уви, животът ни е търсене на малък остров смисъл, заобиколен от океан от безсмислие. И най-често го пропиляваме, разсеяни в незначителни, странични дела…

Умишлено оставих книгата да „отлежи” малко известно време преди да напиша нещо за нея, тъй като тя е толкова пространна и обхватна, че поражда истински въртоп от мисли и емоции.

Какво се случва с всичко, което събираме по време на житейският си път? Дали просто напускаме този свят, заровени в пръстта или тепърва ни предстои още по-дълго и сериозно пътешествие? Темата за евентуалния живот след смъртта вълнува всеки човек без значение какви са социалният му ранг или интелектуално развитие. Всички ние знаем, че земният ни път рано или късно ще приключи. Някои живеем така, сякаш след смъртта не ни предстои нищо. Други избираме съществуване, което ни подготвя за предполагаемите ад, рай или в каквото смятаме, че представлява отвъдното измерение. Без значение обаче кой в какво вярва, мисълта за това, което предстои след завършването на земния цикъл, не просто ангажира съзнанието ни, но и често го терзае. Множество известни актьори, музиканти и автори са преживявали сериозни катарзиси с напредването на възрастта, приближавайки се до смъртта си. Приемали са дори различни вероизповедания с цел да получат някакво опрощение за грешките в сегашния си живот, под страх, че след смъртта може би ще има друг, в който ще получат наказание.

„Прагът” е книга, която е насочена точно към тази тема. Какво се случва с нас след като приключи животът ни. Само че тук не става въпрос за някаква тежка философска книга, в която авторът излага надълго и нашироко разсъждения. „Прагът” е по-скоро една топла история със силен сюжет, като идеите на автора биват предадени като поуки посредством повествованието.

…Няма нищо по-правилно от това да даде воля на едно вече съществуващо чувство. Не го ли направиш, убиваш част от себе си…

Боян Тончев е от авторите, чиито герои са изпълнени с изключителен дух и рационална мисъл. Образите в „Прагът“ не са многобройни, но за сметка на това са пълнокръвни. От всеки можем да научим по нещо. Разсъжденията им обаче не въздействат наставнически, а топло и с грижа. Късметлии са тези, които успеят в реалния живот да срещнат такива хора, още по-големи късметлии са тези, които успеят да прочетат за тях. Герои, така пропити с идеала за човещината и разума. Отваряш книгата, натоварен с непоносилната тежест на ежедневието, и я затваряш една идея по-близко до вътрешния мир. Истински праг, минавайки през който се случват безброй трансформации за духа.

…Когато разполага изцяло с времето си и нищо не го притиска, човек бързо свиква да не измерва дните с часовник и календар…

Каква концепция по-точно изгражда Боян Тончев в „Прагът” за живота след смъртта? Мястото, където се озовава главният герой след кончината си прилича много на света, който е познавал. Само че той не присъства там физически, а само чрез душата си. Благодарение на това човек бива освободен от нуждите и ограниченията на тялото си. Остава само като съзнание и разполага с уникално много време, в което да разсъждава. Другото, което е интересно за този добре изграден от автора свят, е, че там хората имат възможността да срещнат всички други покойници, които са познавали приживе. Също така, това е свят, в който човек може да посети което си пожелае място само за миг. Отвъд Прагът, макар и духове, хората не са лишени от възможността да развиват своите дарби, умения и интереси. Напротив, те разполагат с цяла вечност време, в което да се отдадат на това, което наистина искат да правят. На пръв поглед Прагът изглежда като място, на което тече пълна идилия. Като съвършеното място за пребиваване на всеки човек, трупал тегоби по време на житейския си път. Да, в началото самата книга изглежда идеалистична, но след като сюжетът започне да се разгръща, се оказва, че съвсем не е така.

– Добре, тогава каква би могла да бъде моята вътрешна необходимост? Защо все още не зная? Ще ми я подскаже ли някой?

– Сам ще трябва да разбереш. Тази необходимост рано или късно ще изскочи от скритите ъгълчета на душата ти, когато ѝ стане тясно там…

Книгата е изключително дълбока, смислово издържана и откровена. Тя нагазва сериозно в екзистенциализма и магическия реализъм. Фантастичните елементи са умерени, като по този начин творбата има възможността да спечели както читателите на такъв сорт книги, така и тези, които харесват реалистичните сюжети. Текстът е лесен за четене, тъй като Боян Тончев не използва подробни и описателни изречения. Неговата сила с думите е в това да постави точния детайл в точната ситуация, така че да повика нужните образи в читателското съзнание.

Разрешиш ли на външния свят да надделее над вътрешния, той да диктува условията на светоусещането ти, духът ти ще изпадне в летаргия и постепенно ще изгубиш спомените и самоличността си. И тогава цяла вечност ще живееш просто по задължение, като призрак…

Как се самоунищожаваме с тежките мисли и емоции, които носим и плахо оставаме да отлежават в нас без да работим над преодоляването им? Как липсвайки ни увереност и упование в нас самите позволяваме на другите да решават и действат вместо нас? Какви опасности крият личните ни проблеми и тези с другите, над които отказваме да разсъждаваме? И най-вече – как отдаването на лудостта и загубата на контрол над собствените страсти може да разруши не само личния ни, но и околния свят? Това са едни от най-главните теми, с които се занимава творбата. Точно те я правят толкова универсална и точно те хвърлят читателя в сложни разсъждения. И което е още по-похвално за автора, той никъде не предлага възможни решения на различните житейски казуси, а оставя четящият сам да преценява и отсъжда.

…Не е нормално да се стремиш към нещо, което не е постижимо. Това би те разболяло…

Една от причините да препоръчвам тази книга на всички читатели без значение от вкусовете им, е, че макар и изключително смислена, езикът, на който е написана, е достъпен и лек. Действието бива предадено посредством главните герои. Налице е свързване между читател и персонаж. И което е още по-впечатляващо – във всеки един герой четящият може да намери парченце от себе си. Това парченце може да е под формата на гледна точка, на подход спрямо дадена ситуация или пък под формата на терзание. До някаква степен образите на Боян са огледални и на нас самите. Единственият недостатък на книгата според мен е щастливият край, но оценката ми е базирана на личните предпочитания. И дори макар да не харесвам историите, в които всичко завършва красиво, не мога да оценя факта, че авторът се е постарал краят все пак да не бъде типично захаросан, а със силна поука, която си личи между редовете.

Ето защо смятам, че всеки бъдещ читател на Боян Тончев би останал доволен. Защото не често се срещат автори, които успяват да представят идеите си балансирано. И които да хвърлят нова светлина върху познатите вече неща.

Така или иначе светът ежедневно има нужда да бъде спасяван. От всеки един от нас, персонално…

Делиян Маринов

е на 25 години и е дипломиран политолог. Интересува се най-много от литература, музика, кино и пътувания. Има издадени три фентъзи романа.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to