На крачка от безумието: eдно момиче в сърцето на Ислямска държава

19.02.2018

Ревю на „Вербувана“, книга от Стефани Евгениева

„Никога не вярваме, че нещо може да ни се случи, до момента, в който ни се случи. И тогава изглеждаме толкова наивни в собствените си очи…“

От години насам „Ислямска държава“ и религиозният фанатизъм са едни от най-обсъжданите в медиите и обществото теми. Почти всеки гражданин, без значение от положението му в социума, не просто се вълнува, но и има становище по темата. Освен всички филми и телевизионни предавания, вече има и доста изчерпателна литература за джихадистите и техните организации. При все това темата остава неизчерпана. Тъй като макар да съществува много теоретична, фактологична и статистическа информация за войната в Близкия Изток, касаеща пряко сигурността не само в Европа, но и по целия свят, много аспекти от този конфликт остават недостатъчно разкрити и проучени.

Един от тях е личният – общочовешкият аспект.

Миналата година от печат излезе книгата „Вербувана“, която засяга в дълбочина не само живота в пределите на Ислямска държава, но и мястото на жените в нея. Творбата е дело на Стефани Евгениева, един от най-харесваните литературни блогъри у нас (magicmoonlightblog.wordpress.com). В дебютната си книга Стефани като магистър във Военна академия „Г.С. Раковски“ съчетава богатите си познания по темата с любовта към книгите, за да представи на всички почитатели на сериозната литература у нас една жестока, откровена, емоционална и пълна с поуки история.

„Вербувана“. Това не е просто името на книгата. Това е думичката, която най-добре описва живота на 18-годишната Оливия, който драматично кривва в неподозирана посока. Още в началото, посредством историята на желаещото да избяга от дома си момиче, читателят започва да усеща заложената атмосфера. Тежко социална и тежко личностна.

Защо търсим бягството?

„Истината е, че когато веднъж избягаш от насилието, независимо дали то е под формата на домашен терор, или война, предпочиташ да умреш от изтощение на пътя към свободата, но не и да се върнеш…“

Чисто психологически Стефани е представила богатото и комплексното мислене на младежите с проблемни семейства. През объркания свят на главната героиня и преживявайки с нея най-силните моменти от случилото ѝ се, четящият може да добие най-пълна представа за хаоса от мисли, мечти и намерения, представляващ живота на всеки млад човек. Историята на Оливия може да е историята на почти всяко едно момиче у нас. Многопластов и многозначен образ на момиче, чиито убеждения, породили се посредством тежкото битие в обществото на екстремистите, ще ви възхитят. В тази книга ще усетите доколко самите вие сте емпати и доколко сте готови да се изправите лице в лице със собствените си страхове и възгледи, които могат да претърпят сериозна трансформация. Четейки, ставаме свидетели на много първичност, зверства, емоционален тормоз и най-вече тежки истини за случващото се в романа, който ще представи европейците в една неочаквана и по-мрачна светлина.

„От грешките не боли. Боли от очакването. Боли от невзетото решение да опиташ…“

За илюзиите, които създаваме в опит за бягство.

Далечният образ винаги ще е по-вълнуващият образ. Той носи белега на различното и задължително е в ролята на месия, спасител, който да предложи убежище, закрила и разбиране. Благодарение на технологиите, той е с нас всеки ден. Така постепенно се превръща в най-близкия и най-желания обект. Може да е някой преуспял западноевропеец, а може и да е например Халиб. Млад и перспективен военен, служещ на Ислямска държава. И в двата случая ще се стигне дотам момичето да замине.

„Не можете да противодействате на това. Докато има насилие по света, ще има и мними спасители. Ще има и момичета, които сами ще се поставят в ролята на жертви и ще искат да бъдат спасявани. Не можете да промените това. Дори не мисля, че са ви виновни терористите… Там, откъдето избягах се чувствах о същия начин, по който се чувствах и тук – ограничавана, малтретирана, насилвана…“

За дългия път до осъзнаването.

Когато си свидетел на възходите и паденията на човек. Когато ставаш спътник на еволюцията на неговите разсъждения и виждания. Когато човек порасне пред теб до степен, в която осъзнаеш колко малко е нужно, за да бъдат пробудени у него страни, които досега не е познавал… Ето това е пътят.

Оливия не само успява да премине целия път от София до Ракка, столицата на Ислямска държава, но и извървява тежкия път на пълната вътрешна трансформация. Тя расте заедно с грешките си и узрява в синхрон с решенията, които взема. Тя се превръща не само в наблюдател, но и в съучастник на неща, пред които бледнеят и най-жестоките кошмари.

Продължава на следващата страница…

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Емилия Илиева„Катафалка, два носорога“ от Петър Крумов27.11.2017

Още от Под Моста

Цветелинка ЦветановаQA върху общите заблуди и притеснения за дигиталното образованиеОбразование