Кино

Паразит – как успешно се инфилтрират богатите?

04.03.2020

Черната комедия за класовата борба на Бонг Джун-хо не спечели само в Кан, но и ,,катапултира‘‘ корейското кино на световната сцена. Тя систематично поставя проблема с кризата на настоящето с нейния ,,злокобен‘‘ финал. 

Човек едва може да си представи колко фиксирано беше всичко към Тарантино в Кан през май. Първите фестивални дни отминаха със спекулации и радостни очаквания. И като филмът беше накрая разбулен, той се дискутираше оживено. Около един ден. 

После дойде ,,Паразит‘‘ на Джун-хо и закова дъха на всички. Веднага се изясни разликата между развлекателното и относителното, интригуващото и вълнуващото. И двамата режисьори предложиха на критиците в едно писмо, възможно най-малко да издадат – в случай на ,,Имало едно време в Холивуд‘‘ през първите два часа едва има какво да се предаде, докато при ,,Паразит‘‘ Бонг променя безразсъдно и същевременно безумно посоката няколко пъти. 

През септември във Венеция „Жокера“ все още беше в ,,снимката‘‘. „Жокера “ и „Паразит“ могат да се разглеждат като две страни на една и съща монета, притча за нашето време, въпреки че изглежда, че нямат нищо общо, с изключение премиерата им през октомври , Филмът на Тод Филипс се играе в Ню Йорк през 80-те години и разказва за низвергнатия и отлъчен от обществото човек, а филмът на Бонг Джун-хо въвежда зрителя в настоящ Сеул – в живота на две семейства. Едно бедно и едно богато. 

Какво е значението на многото стълби в ,,Паразит‘‘ ? 

Ключът към „Жокера“ е този смях, страхливият и насмешлив, неволен и фалшив. Ключът към „Паразит“ са стълбите. Семейство Ким живее в сутерен, слънцето грее там половин час, тоалетната се намира по-високо от хола (заради водното налягане), а за да хванат WiFi, трябва да се опънат до тавана. От тротоара непознати уринират надолу към този прозорец на мазето и семейството е наясно, че този акт правилно описва състоянието им на социалната стълбица. 

Домът на семейство Парк е разположено на един склон. Звъниш и когато камерата за наблюдение оторизира влизане, се качваш нагоре към една поляна, която е защитена от всеки външен изглед. Къщата е свежа мечта за модерност, хол с панорамен прозорец към градината, ценна дървесина пред бетон, смесен с гол бетон, абстрактни предмети и картини по стените – и поразително много стълби (едно от най-важните места в „Жокера“ е стръмно, безкрайно стълбище), в мазето и все по-дълбоко и по-дълбоко.

Има два вида коктейли ,,Молотов‘‘ 

В Холивуд Ки-уо най-вероятно ще се влюби в дъщерята на г-н Парк. Но това е Корея, където пазарната икономика никога не е била покрита по социално щастлив начин. Такъв е случаят с Бонг Джун-хо, чието половин семейство е изчезнало в Северна Корея за 56 години. Бонг споделя, че когато е бил малък, всеки ден американски вертолети са обикаляли около къщата му. В първата си година на обучение един състудент е измъчван до смърт от военната диктатура. Бонг, който като всички в своето поколение студенти, хвърля коктейли Молотов на войници. Макар и от тези направени от разредител за боя и вода, които експлодират впечатляващо, но са по-малко опасни от тези с бензин. 

Когато Бонг навършва 50-годишна възраст, неговото поколение сваля правителството. Преживял е нещо да разкаже. Генерацията вижда ситуацията много по-ясно от нас като ,,анестезиращи‘‘ потребители на Запад. Сценарият „Паразит“ можеше спокойно да бъде написан от Брехт, тъй като толкова безмилостно повдига класовия въпрос, който днес е толкова оживен, колкото търговската площадка на бик пазар. Но Бонг изследва по-малко класовата борба отколкото класовата психология. 

В западните общества се зее разширяваща бездна между богати и бедни, която съществува и между държавите. Бонг я познава и като корейски гражданин, и като корейски режисьор. За да изкара екшън трилъра си „Snowpiercer “ навън, в Америка, той се забърка с Харви Уайнстийн. „Леле, ти си гений“, казва мъжът след гледането на филма. „Нека обаче изрежем диалозите.“ Това би намалило двучасов филм до по-малко от 100 минути. 

Постоянно сте на пръсти 

Интимното спокойствие, в което никой не е виновен за нищо, не се появява. Бонг последователно мисли историите до техните неприятни цели. В своя филм ,,Домакин“, лекар излива голямо количество формалдехид в река – след това там възниква чудовище, което се храни с хора. 

В „Майка“ една жена иска да докаже невинността на сина си, обвинен в убийство – в крайна сметка те живеят заедно безмълвно, защото и двамата са извършили грях. В „Snowpiercer“ се опитва да се предотврати глобалното затопляне чрез химикали срещу замръзване, след което избухва глобален ледников период. В „Okja“ американска компания в Корея преследва генетично модифицирана свиня – и кланицата е в Парамус, където „Snowpiercer“ е ,,заклан‘‘. 

Филмите на Бонг постоянно си променят жанра, предимно безпроблемно. Те мутират като ,,Паразит‘‘ – от комедия до ужас, от загадки за убийства до семейна драма, от социална сатира до филми за чудовища. Вероятно няма друг режисьор, който така неусетно да промени земята, на която смятаме, че стоим; човек е постоянно на пръсти. 

Работническата класа залепва кутии за пица 

Има един филм от Англия, който изглежда като план за „Паразит“.„Слугата“ на Джоузеф Лоси по Харолд Пинтър, в който Дирк Богарде се превръща в незаменим като иконом на господаря си Джеймс Фокс, докато не стане напълно зависим от него. Това е в началото на 60-те години и Пинтър не се занимава по-малко с класовите противоположности, отколкото с горната средна класа, с моралния си упадък, с намаляващата си сила. 

„Паразит“ актуализира анализа. Средна класа с ценности и отговорност за обществото вече не съществува. То е отместено от нови богатства: перфектното въплъщение на Тачър „Няма такова нещо като общество“. Вече няма и работническа класа, тя пропълзява в мазета, сгъва кутии за пица и когато се изкачва по дългите стълби към господство, в нея не се откриват искри на революционен огън. „Яжте богатите“, Motörhead пеят, но това не помага на семейство Ким, защото след всички усилия, те отново се връщат в  нормалното си състояние – на бедността. 

Автор: Лари Хрисимов

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна Маринкова"Призови ме с твоето име" между спрялото време и красивата любов30.01.2018

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаМузика по време на карантина – онлайн уроци от RockShoolОбразование