Театър

Вечните прераждания на “Драконът” и на варненската театрална сцена

13.02.2019
Заедно в час

 Кога за последно се опитахте да намерите своята истина дълбоко в себе си? А да промените статуквото? Да се изправите срещу установеното, да го смачкате, но никой да не забележи вашето геройство, защото друг е обрал всички овации? “Драконът” ни показва точно това.

Варненският Драматичен театър “Стоян Бъчваров” гостува за софийската публика в Театър София на 11 и 12 февруари, като през втория ден представленията са две едно след друго. Софийската сцена може и трябва да се надява за още такива представления, от които те побиват тръпки.

Сюжетът накратко

Драконът (Михаил Мутафов) е типичният представител на фашисткото рестриктивно управление. Всички следват неговите закони и правила, завладял е дори душите и умовете на хората, влязъл е под кожата им и ги манипулира по всякакъв начин. Управлява Свободния град в продължение на близо 400 години, като има традиция – да взима за себе си едно младо момиче от града по негов избор. Този път изборът му е дъщерята (Александра Златева) на градския архивар (Стоян Радев).

Внимание – потенциални спойлъри!

Нормалното и ограничаващо ежедневие се променя при появата на чужденецът, който при пристигането си в града разбира за драконът и всички зверства, които извършва. Влюбва се в Девойката – поредната жертва на Драконът, и решава, че ще се опита да го убие, за да я спаси. По време на битката единственият начин, по който гражданите могат да следят случващото се е по радиото – типичният метод за манипулация и прикриване на истината.

Чужденецът се превръща в герой след като успява да убие Драконът, но тъй като гражданите не са разбрали кой точно е победителят, градоначалникът (Михаил Билалов) решава да се престори на героя, за да заеме ръководното президентско място в града.

Тук идва и същинската поука на пиесата – Драконът не може да бъде убит, той може да се прероди и мултиплицира, може да взима души и да създава свои копия, като им отнема волята и правото да мислят свободно.

Край на спойлърите

Единствените истински герои в пиесата са децата – Девойката и малкото момченце, които през цялото време се опълчват срещу системата. Те са единствените, които осъзнават как влиянието на самозабравилите се управляващи опорочава и гражданите, отнема им съзнанията и душите и ги принизява до роби. Детското наивно съзнание вижда най-ясно цялото зло по света, много по-ясно от всеки възрастен, защото децата имат смелостта да говорят само това, което наистина мислят и да преминават отвъд статуквото и ограничаващото.

Превъплъщения и успехи

Не знаех как изглежда талантът и какво представлява той докато не видях десетокласничката Александа Златева в ролята на Девойката. Най-голямата и приятна изненада за човешкото око и ухо. Начинът, по който тя се превъплъти в ролята ме накара да повярвам във вродената дарба, наречена театър и това изкуство в най-чистия му вид. Близо два часа момичето не просто игра, то живя в кожата на героинята по-истински и по-убедително от най-големите признати професионалисти в театъра.

Ако съдим по финалната реакция на публиката, сред най-добрите се открояват Михаил Билалов, Стоян Радев, Ованес Торосян и Александра Златева. Билалов обаче не отговори на очакванията, нито на аплаузите, които получи за ролята. Михаил Мутафов се изяви като по-достоверният и въздействащ образ на непобедимия и вечен Дракон.

Истината е, че софийската публика не успя напълно да оцени и усети изкуството, което се случи на сцената на 12 февруари. Изглеждаше сякаш нарочно им бе забранено да станат и да реагират подобаващо. Не съм сигурна, че режимът на Сталин не съществува. Сигурна съм в едно – трябват повече такива постановки, които да се заиграват с миналото и да го правят по-актуално от всякога.

Явор Гърдев успява да сътвори най-добрата адаптация с най-убедителните превъплъщения, които предоставят на човешкото съзнание поводи за размисъл и причини за свободно съществуване извън рамките и нормите. Постановката като режисура е една от най-добрите, които заслужават световни признания, заради липсата на скучни моменти, заради това, че те държи през цялото време с интерес, но и чрез смисъл.

Вечно актуалната и болна тема на всички нас -свободата оживя на театралната сцена и даде още един повод за гордост с българския театър и изкуство. Не защото е български и си е наш, а защото е смислен, истински, актуален и най-вече болезнен и неудобен.

“Драконът” ще се прероди отново на 8 март във Варна и 18 март в Драматичен театър Пловдив.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия НайденоваКакво ще има за закуска с „Кус-Кус”- интервю с Цвета Ботева23.09.2016

Още от Под Моста

Вяра ЖелязковаВелико Търново – 5 спирки, които да не пропуснете да посетитеLIFE