Ричард Бах

„Не вярвай на това, което ти казват очите! Те могат да показват само границите. Гледай с истинското си проникновение, откривай това, което всъщност дълбоко в себе си знаеш, и тогава ще съзреш начина на летене.”<

Мистичен, свободолюбив и необятен, Бах живее на няколко места едновременно –  в света на авиацията и вселената на книгите, с духовното и любовта, в непознатите измерения и с необяснимия и тайнствен чар на различните време-пространства.

Непризнаващ никакви граници писателят вярва, че материалния свят и смъртта са само ограничения за духа, но и непречещи за съществуването му в необятното и необозримото. Това верую е лайтмотив в повечето му книги, също и полетът описван буквално, но същевременно и като внушавана от автора метафоричност в цялата и пъстрота.

Роден през 1936 г., американският писател е пряк потомък на великия немски композитор Йохан Себастиан Бах.

На 19 г. постъпва в Калифорнийския университет, Лонг Биич. След звършването му служи във военноморските сили, впоследствие в Air National Guard, Ню Джърси, като пилот на турбореактивния изтребител-бомбардировач Republic F-84F Thunderstreak. По-късно работи като конструктор, пилот-каскадъор и журнналист в сп. Флаинг.

Още от 1959 г. има идеята за птицата, която се обучава, за да премине отвъд предела на ограниченията и 11 години по-късно се появява повестта  „Джонатан Ливингстън чайката” (през 1973 г. по нея е заснет и едноименен филм), която му донася световна слава и става любима книга-притча на много читатели.

„Колко повече неща изпълваха вече живота! Вместо да сновем тъпо напред-назад край рибарските лодки, сега животът придобива смисъл! Ще се издигнем над невежеството, ще открием себе си като достойни, интелигентни и способни същества! Ние можем да бъде свободни! Може да се научим да летим!”

През 1973 г. по време на снимките на Чайката Ричард Бах се запознава с втората си съпруга, актрисата Лесли Париш, която става негов съавтор за известно време, включително и в „Мост през вечността”(1984):

„Има моменти, когато ни се струва, че и един-единствен дракон, че дори и един храбър рицар не е останал на света. Никоя принцеса не броди сред тайнствените гори, за да омагьоса сърни и пеперуди със своята усмивка.

Има такива мигове, когато ни се струва, че сме захвърлени отвъд пределите на приказното и никакви вълшебства и приключения не могат вече да се случат с нас. Съдбата – това е път, който се простира отвъд хоризонта. Светлите призрачни видения са потънали далеч в миналото и изчезнали завинаги.
И какво щастие е за човека да разбере, че това съвсем не е така. Принцесите, рицарите, вълшебствата и драконите, тайнствата и приключенията… Те всички не само съществуват тук и сега, но те са всичко, което някога е съществувало на земята!

В нашия век, разбира се, одеждите им са различни.“

„Илюзии” се появява в 1977 г.:

„Никога не те спохожда желание, без да те споходи и силата, с която да го осъществиш. Но все пак може да се наложи и да се потрудиш за това.”

Бах пише и за авиация – „Биплан”, „Нищо случайно” и „Чуждененцът на земята”, обединени в трилогия (2003); освен тях и „Дарът на крилата“, „Бягство от сигурността“, „Няма толкова далечно място“, „Живот под хипноза“, през тази година завършва и четвъртата част на „Джонатан Ливингстън чайката”. Между изброените се откроява добилата популярност и обичана книга – „Едно”(1988):

Част 2 на „Пилотите писатели“- виж тук! 

„В началото на живота си всеки човек получава един мраморен блок и сечивата, с които да го превърне в скулптура. Можем да влачем блока след себе си, недокоснат, можем да го стрием на пясък, можем да го изваем в произведение на изкуството.”

„Всяка значима идея е напълно удивителна и напълно безполезна, докато не изберем да я използваме.”

Автор: Ками Димитрова

1|2