Образование

Плагиатството – що е то и как да го избегнем в образованието

01.12.2021

Плагиатство. Срамно, когато ни разкрият, (не) толкова срамно, когато  го вършим, и винаги актуално.

Какво е плагиатството?

Ако едно действие е престъпление, било то признато като такова от закона или недопустимо от чисто морална гледна точка,  нямаме извинение, че го вършим. Случаите с плагиатството и авторското право в днешно време са особено чувствителни. Нека обаче си изясним какво точно означава да плагиатстваш и защо се е превърнало в истинска напаст, която кара редица институции да прибягват до софтуери за разпознаването ѝ.

Снимка: Freepik

Плагиатството е копиране на лично творчество, в повечето случаи дословно, без споменаване на оригинала. Така плагиатът незаслужено печели от чужд труд. Наказателният кодекс на България (чл. 173, ал. 1) също обявява подобно деяние за престъпление. Тук не става дума за копиране и прилагане на модел на работа, а за директно използване, твърдейки, че ние сме първоизточникът. Освен дословно обаче, плагиатството може да бъде под формата на избирателно събиране на материали от различни източници и използването им, отново без споменаване на авторите. Макар и комбинация, такъв опит за копиране също е наказуем. 

По-особен случай е автоплагиатството.  Нормално е човек да използва сходни идеи в различните си разработки, но публикуване на един и същи труд под други форми само подвежда крайната аудитория. Наблюдава се и неволното използване на чужди идеи, което лесно може да се избегне, ако винаги проверяваме авторството на написаното от нас чрез онлайн инструменти. Софтуерите са така програмирани, че да ни посочват източниците, от които сме цитирали, стига да са налични в интернет.

 Какви са вредите от плагиатството?

Знанието и информацията, разбира се, са общи за всички и имаме пълното право да се възползваме от тях, за да учим и да се развиваме. Имало е времена, когато творците с радост са оставяли произведенията си анонимни, защото са вярвали, че всичко идва от Бог, а земният творец е само проводник. Да, но днес интелектуалният труд изкарва прехраната на милиони хора по света. Макар и плагиатство да може да се осъществи в различни сфери на бита ни, най-често именно научни публикации и произведения на изкуството, достъпни в онлайн средата, биват преизползвани. Страшното не е, че някой се възползва, за да си помогне в работата, а това, че директно плагиатства, представяйки се като единствен автор. Щом тези изображения или текстове са публикувани, значи няма проблем, казват си много хора. Но всъщност има, защото показваме неуважение към чуждия труд и времето, отделено за създаването му. Очевидните финансови загуби също не са приятни. Така се получава с текстове, били те научни или художествени, снимки, видеа, музика и т.н.

 Защо се приема за нормално плагиатството у нас?

В училищата и в университетите ежедневно се пишат хиляди текстове. Само че българската образователна система по-скоро стимулира наизустяването и „разказването на урок“, отколкото личните разсъждения и по-свободния формат на есетата. Така от ранните класове, та чак до студентските изпити, на младежите им се налага да преповтарят чужди думи (или лекции), за да изкарат желаните високи резултати. Един вид плагиатството и кражбата на чужд труд са се превърнали в норма. Това е по-лесният път и за много от преподавателите. Да прочетеш двеста авторски текста е много по-трудоемко, отколкото конкретна точна от учебника, преписана същия брой пъти.

Снимка: Freepik

Може би ни липсва академичната етика. Може би и целият модел на обучение е сбъркан. Докато истинското образование трябва да стимулира дискусиите и критическото мислене у ученици и студенти, нашето набляга на фактология, в много случаи ненужна в практиката. Не се стимулира и екипната работа, а това неминуемо води до неуважение на чуждите труд и идеи. За сметка на това, много учащи не виждат проблем да препишат от приятел или директно да предадат еднакви курсови работи. По-късно това се пренася и в работната среда.

 Какви промени трябва да се предприемат?

Всички сме наясно, че преписването или откровеното плагиатство би трябвало да водят до изключване и прекратяване на студентски права. Така е по света, но се оказва недостижимо за спазване в България, където предпочитаме всеки да завърши, независимо как. От скоро у нас се заговори за специално обучение на студентите срещу плагиатство. Макар и това да е нужно на много по-ранен етап при децата, все пак е напредък за изграждането на т.нар. научна етика. Учащите ще се запознаят с проблемите на академичното плагиатство, как да го разпознават и да го избягват. Това е предвидено в проекта на МОН за Оперативен план към Стратегията за развитие на висшето образование за периода 2021 – 2030 г.. Планът предвижда новият курс на обучение да се въведе най-късно до 2023 г., което само може да ни радва.

Как да избягваме плагиатството успешно?

Въпреки че все още нямаме специални уроци как да не плагиатстваме, изход съществува и сега. Копирането на чужд труд не само не улеснява, то ограбва уменията ни да разсъждаваме критично и да извличаме собствени изводи от намерената информация. Съвсем лесно е да избегнем неприятните ситуации, в които 80 % от труда ни съвпада с нечий чужд, като следваме няколко прости стъпки. Те важат както за учебните задачи, така и за работната среда.

Не отлагайте проучването и изследвайте темата възможно най-дълго

 Може и да звучи банално, но всичко е възможно, ако човек вложи усилия и се подготви навреме. Независимо дали става дума за философско есе, научен реферат, архитектурен проект или музикална творба, всичко може да се измисли и да бъде достатъчно интересно, без да се прибягва до преднамерено копиране. Когато се подготвяме в училище или в университета, донякъде е допустимо да изплагиатстваме от себе си и да използваме идеи от предходни свои проекти и писмени работи, но нека не предаваме на преподавателите едно и също нещо по десет пъти.

Бъдете внимателни с източниците си и цитирайте коректно

 Всички ресурси са на наше разположение, стига да ги цитираме като библиография в крайния си труд. Когато става дума за текст, нещата са сравнително лесни – бележка под линия или общ списък накрая на работата ни стигат. За снимков материал също се изисква авторство, освен ако не е изрично споменато, че изображенията са със свободни права за ползване.

Парафразирайте и обобщавайте с разбиране

 След внимателно проучване на дадена тема, съвсем спокойно информацията може да се синтезира и обобщи, както и да се представи през призмата на автора си. Точно тук виждаме колко е важно критическото мислене. Човек, който умее да разсъждава над поставен проблем, много по-лесно ще парафразира източниците, които е използвал, и ще допълни с лично мнение и с разбиране по въпроса.

Използвайте онлайн инструменти за плагиатство и автентичност

Тук ще поговорим конкретно за съставянето на авторски текст, тъй като това е най-честата изпитна форма. След проучване на темата, определяне на основните точки и създаването на наш собствен писмен труд, можем бързо да проверим дали все пак не сме се изкушили да повтаряме нечии чужди думи. Повечето държави имат различни стандарти за допустим процент оригиналност, като стойностите варират от 65 до 85 % (или между 15-35 % плагиатство). 15-20 % съвпадение е съвсем приемливо, предвид че софтуерите за авторство ще отчетат и изреченията, отбелязани като цитати.

У нас университетите все още не прилагат масово проверка за автентичност, но всеки може сам да провери текста си безплатно в интернет. Ето и няколко онлайн инструмента:

Grammarly’s plagiarism checker

Основната функция на Grammarly е да проверява граматика и правопис на английски език, но приложението за плагиатство действа винаги, тъй като търси сходства в сайтове от цял свят. При английските текстове програмата директно ще покаже и допуснати грешки, както и доколко ясно е написан текстът.

Dupli Checker и PlagiarismDetector

Безплатните версии на тези инструменти дават възможност за проверка на текстове до 1000 думи. Плюсът е, че показват точна информация колко процента са копирани и колко са уникални.

Plag.bg и WebAvtor

Два варианта, адаптирани специално за България. Нямат ограничение в броя думи, така че улесняват проверката максимално.

Проверката е висша форма на доверие, затова комбинирането на няколко онлайн инструмента е препоръчително. В повечето случаи резултатите ще съвпадат, но не е излишно да се презастраховаме, особено когато става дума за научни реферати и статии.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария ПоповаSTEM vs. STEAM – моделите на образование в дигиталната среда06.12.2021

Още от Под Моста

Момчил РусевБългарската музика през 2021: ДебютитеМузика