По стъпките на Вазов

08.05.2015

20150426_110218Тръгваме рано сутринта с приятелки на разходка из планината. Знам, че ще ходим някъде в района на Ловеч, но спонтанно решаваме да минем през друг маршрут. И така, съвсем случайно, подхващаме множеството завои към Своге, а оттам и към село Заселе.

Отдалечаваме се от София. Далеч от големия, шумен и пренаселен град. Вече сме на около 40 километра от столицата, а Своге остава зад гърба ни. Колкото повече се изкачваме нагоре към село Заселе с колата, толкова по-красива става гледката. Малки, сгушени къщурки с малки дворчета, окичени с туко-що цъфнали дръвчета, лалета, нарциси… Зелено. Това е точната дума, която най-добре описва цялата гледка. И следват завой след завой.

Караме към село Заселе. Крайната ни точка там е водопад Скакля. Той е вторият най-висок непостоянно течащ водопад в България. Висок е 85 метра и под него минава екопътеката „Вазова пътека”. Спираме колата в центъра на селцето и тръгваме натам, накъдето ни насочват табелите. След няколко минути пред нас се открива величествена гледка. Планини и сгушени в зеленината малки селца. От високото се виждат само керемидените покриви, а пред нас е безкрайното синьо небе, което се слива с планините в далечината. Вървим по екопътеката, която ни отвежда през поляни, побелели от маргаритки, малък мост над река Скакля и метри след това – водопада. Вазовата пътека продължава надолу, като отвежда всеки, поел по нея, до подножието му. От ръба на скалите имаш чувството, че светът е буквално в краката ти. Красива дъга допълва картината на водата, която се спуска от високото.

20150426_110421

20150426_112124

WP_009410

Стоим малко и решаваме да продължим нашата екскурзия. Следваща дестинация – манастир „Седемте престола”. Поемаме към гара Лакатник. По пътя се движим с река Искър в Искърското дефиле. Природата туко-що се е събудила от зимния сън. Всичко цъфти и зеленее. Правим кратка почивка за обяд малко преди гарата. Малко, крайпътно ресторантче – „Пещерата”, точно до малък водопад.  На табела встрани пише „Природен парк Врачански балкан: карстов извор „Житолюб”.

 

WP_009427

20150426_122414

20150426_122532

Продължаваме по Искърското дефиле, търсим отбивката за Очин дол. Пътят ни води до друго място, свързано с Иван Вазов. Във високата част малко преди селото се намира паметникът на дядо Йоцо – герой от разказ на Вазов. Близо до село Заселе и водопада, откъдето идваме, е и скалата, наречена Злия камък, където Вазовият герой стои и със слепите си очи „гледа” построяването на железопътната линия. Паметникът му е издигнат малко по-далече от реалното място, за което Вазов разказва. И наистина дядо Йоцо „гледа” към Искърското дефиле и към жп линията, която минава оттам. Малкото паркче около паметника е поддържано – има малък ресторант, беседка, засадени цветя и храсти. Гледката отново спира дъха.

20150426_135016

20150426_134044

Сега се отправяме към манастир „Седемте престола”. Пътят ни минава през малки села – ту отляво, ту отдясно. Малки кипри къщи с цветни дворчета и тук-там домашни животни. Спокойствието може да се види и от колата. Манастирът е сгушен сред величествени скални образувания. Вътре е забранено да се снима. Малко уединено място с дворче, претрупано с цъфнали цветя. Посреща ни една жена, която продава сувенири в двора на манастира. Запитва ни откъде сме и дали идваме специално да видим светата обител или просто ни е била по път и сме се отбили. Жената ни разказва малко от историята на святото място. Една от легендите е за седем боляри, които създават седем селища близо до манастира – Осеновлаг, Огоя, Лесковдол, Оградище, Буковец, Лакатник и Желен. В църквата има седем параклиса (престола), а жената казва, че подобна не се среща никъде другаде сред българските християнски култови сгради. Имало и друга легенда за името на манастира – когато той бил опожарен и разрушен по време на турско робство, седем войводи се захванали и построили на ново светата обител, затова в църквата имало седем престола. И за тук Иван Вазов е писал разкази. След като е посетил манастира и се е запознал с историята му, е останал много впечатлен. Красотата и спокойствието са го вдъхновили да напише някои от своите разкази и да създаде различни сюжети за бъдещите му творби. В Черепишкия манастир той пише и баладата „Клепалото бие”, която е посветена на „Седемте престола”. Вървим по стъпките на патриарха на българската литература.

WP_009449

 

Тръгваме си от манастира, заредени с нови сили. Решаваме да посетим Черепишкия манастир „Успение Богородично”. Минаваме през селата Елисейна и Зверино и стигаме до светата обител. Отново известно място от Вазова творба. За разлика от „Седемте престола”, този е по-голям. В двора на манастира има малък параклис високо в една от скалите, скрили светата обител. До него се стига по малки, неравни стълби. В съвсем маломерната стаичка има икони и една голяма витрина, зад която са купчина черепи и кости на Ботевите четници. От параклиса се открива прекрасна гледка – река Искър, дворът на целия манастир и зелените хълмове, надвиснали над Искърското дефиле. Светата обител е обявена за паметник на културата с национално значение. В комплекса на манастира са реставрираните сгради – Владишка, Приемна, Училищна, Данаилова, складови сгради и Рушидовата къща. Надвесили се над Искър, сякаш времето е спряло преди сто години. Близо до стария храм е и помещението, където спят монасите, а до него има надпис „Любимата тераса на патриарха на българската литература Иван Вазов”. Именно в този манастир той е написал „Една българка”. Вазов има специален кът с битова стая, отделено място с негови стари книги, печатна машина и голям негов портрет. Под терасата на поета спокойно тече реката, а над нея са надвиснали зелените хълмове на планината.

20150426_151742

20150426_151855

20150426_152049

20150426_152436

Унгарският изследовател и пътешественик Феликс Каниц описва мястото като „най-красивото на Балканския полуостров”. Голяма табела на входа на Вазовия кът разказва как творецът е посетил манастира за първи път през 1899 г., след като е научил за него от пътеписа на Алеко „Българска Швейцария”. Сам е искал да види бойния участък на Ботевата чета. В този райски кът, както сам го нарича, той е сътворил много от сюжетите на своите разкази и е написал немалко стихотворения.

 

WP_009471

 

WP_009473

20150426_154651

 

WP_009475

Красотата на манастира, природата и спокойствието, което излъчват са неописуеми. Човек трябва сам да се докосне до това, което Вазов е видял и почувствал, за да се увери сам.

Тръгваме обратно. Денят е към своя край, слънцето вече не пече така силно. По стъпките на Вазов се докоснахме до красотата на Врачанския балкан, но и научихме много.

Автор: Таня Панайотова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Цветелинка ЦветановаУикенд бягство: Красиво, по-красиво, най-красиво, язовир Въча22.08.2019

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика