„Последна любов в Цариград“ от Милорад Павич

„Така започна една велика любов. А от великите любови се старее бързо. От великите любови се старее по-бързо, отколкото от дълъг, тежък и нещастен живот.“

„Последна любов в Цариград“ на сръбския писател и поет Милорад Павич е роман, който дълго търсех след като прочетох превъзходната му творба „Хазарски речник“, но беше неоткриваем. Благодарение на прекрасните хора от издателство Colibri можем да му се насладим в ново издание, към което са приложени и карти Таро, както и наръчник за гадаене с тях. Романът е синкретично свързан с картите и те с него. Всяка една от 22-те глави носи името на карта Таро – Обесеният, Любовниците, Луната, Лудият, Смърт и т.н. Павич е създал един роман-магия, в който Фокусникът е изкусен факир, който изпълнява желания, Папесата може да прочете в чуждите сълзи всичко, което е сънувал човек, а Царицата е с дълга черна коса, с посипан сребърен прах по нея и обича да се киска.

„Ако си спомниш за Цариград в Атина, Цариград ще е един, ако си спомниш за него в Рим, ще е друг.“

Формата на разказа е подобна на тази в Речника – необичайна, причудлива и оригинална. Чрез основната колода от 22 карти Таро е разказана историята на двама влюбени от два враждуващи рода.

„Половината наша любов остава за нас – другата половина е предназначена на Бога. Там тя трае винаги, независимо какво се случва с нашата половина.”

Историята на поручик Софроний Опуйич и Йерисена Тенецки се развива по време на Наполеоновите войни в Източна Европа. Йерисена Тенецки, на която е все по-малко ясно коя е и все повече се чуди сама на себе си от това, което прави, и от това, което става. Вместо все повече, тя все по-малко познава себе си. Превръща се в странник в собствения си живот, а под езика си пази една тайна. Софроний пък е син на прочутия капитан Харалампи Опуйич, от знатен род и желае да превърне безсъницата в дъга.
Суеверия, кръвосмешение, убийство, възкресение, мъст – Павич рисува картина, в която размива абсурда с реалността и получава една последна любов в Цариград. На място, където нощта се раздвоява и оставя място на някаква сладка светлина, а после всичко утихва.

„А от щастие се оглупява. Щастието и мъдростта не вървят заедно, както не вървят заедно тялото и мисълта.“

Милорад Павич е сръбски писател, драматург и поет, доктор по история на литературата, специалист по сръбска литература от XVII-XIX век. Експерименталният език на Павич и усетът му за литературни мистификации го прави толкова интересен автор. Той пленява читателя с прозата си, която дълго време ще остане в съзнанието.

„Много повече любови съм изживял в своите книги, отколкото в своя живот. С едно изключение, което продължава още. Нощем, докато спя, ми се лепи сладко и по двете бузи.“

„Смятам, че романът е рак. Живее от своите метастази. От ден на ден все по-малко съм автор на собствените си книги и все повече – автор на бъдещите, които може би никога няма да напиша.“

Елис Eмин

на 21 години, студент по “Журналистика” в Софийския университет. Най-важното нещо в живота и са книгите и именно затова, след стажа си при нас, се превърна в най-сериозния ни автор за всичко свързано с литература.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to