„Правдата на Торен“ – майсторски шлифован диамант на качествената фантастика

12.01.2015

Toren1Основните награди за фентъзи и фантастична литература са едни от малкото подобни награди, които според мен се дават на наистина заслужили ги. В тези жанрове да спечелиш едновременно трите най-големи – „Хюго“, „Небула“ и „Локус“ – е рядко явление, а за целта произведението трябва да е наистина добро. Затова, когато на корицата на дадена книга са изписани гореспоменатите награди, очакванията за нея са извънредно големи. „Правдата на Торен“ е спечелила и трите, а и един куп други. И както може да се очаква – напълно заслужило.

Вижте още: Нашето ревю за „Слепоглед“

В основната си книгата е класическа космическа опера. Историята ни отвежда в много далечното бъдеще, когато човечеството е колонизирало огромни галактически територии, технологиите са развити на невъобразимо равнище, установен е контакт с извънземни разуми, а изкуственият интелект е нещо обичайно. Нашата главна героиня се нарича Брек – последна частица от изкуствения интелект на огромен военен кораб с име „Правдата на Торен“. В миналото Брек е била главната частица сред стотици други „второстепенни“ – тела на хора, в които се вселява съзнанието на основния изкуствен интелект на кораба и които на практика представляват едно цяло свързано съзнание, раздробено на много частици. „Второстепенните“ са използвани за войници, екипаж, прислужници на човешките офицери на кораба и изпълнители на всевъзможни мисии извън самия кораб.

Снимка - http://1.bp.blogspot.com/
Снимка – http://1.bp.blogspot.com/

Сюжетът следи паралелно два времеви периода от многохилядното съществуване на „Правдата на Торен“. По-голямата част от книгата се развива в настоящето, когато единственото останало от могъщия изкуствен интелект е Брек. Брек, която е свикнала да притежава стотици тела, която в продължение на хиляди години е била военен кораб, способен да изпепелява планети, която е имала достъп до безкрайно количество информация, знания и очи. И която сега се опитва да стане Човек. Но и да бъде нещо повече от това, защото ѝ предстои да се изправи срещу всемогъщата и съществуваща в хиляди тела Анаандер Мианаай – императрица на гигантската човешка империя Радч, която е и създател на „Правдата на Торен“. Останалата част от текста ни връща назад във времето, когато Брек е била частица от огромния изкуствен интелект на кораба. В тази част разбираме какво се е случило и каква е мотивацията на главната героиня.

Вижте още: „Малкият брат“ – рядко качествана фантастика

Всичко това беше съвсем малък и повърхностен щрих от мащабната и заплетена история на „Правдата на Торен“. Защото, повярвайте ми, нямате си ни най-малка представа колко много идеи и съдържание има в дългата едва 400 страници книга. В нея имаме няколко интересни второстепенни образа, огромна междугалактическа конспирация, намеса от извънредно могъща извънземна раса и много други. Всъщност макар и доста увлекателна, историята дори не е най-големият коз на романа.

FinalAncillaryJusticeComposite

„Правдата на Торен“ е изключително психологическа книга. Ан Леки е заинтригувана от съзнанието и това, което ни оформя като личности, като Човеци. Тя разглежда все по-актуалната и вече доста разработената тема за изкуствения интелект от по-различен и не толкова клиширан ъгъл. Но да ви говоря за всичките проблематики, които книгата засяга, е донякъде безсмислено, трудно и твърде обемно. Леки създава един наистина огромен и мащабен свят, изпълнен с пълнокръвни и толкова истински, добре създадени и обосновани персонажи, че да си представиш, че те наистина съществуват, никак не е трудно.

Ако се интересувате от това, ви препоръчвам да прочетете страхотния и написан на високо ниво анализ на ShadowDance. 

Освен историята и развитието на персонажа и психологията на главната героиня, може би най-интересното в книгата е сетингът. В огромната империя Радч авторката ни показва едно съвсем различно от нашето общество, управлявано от всемогъщ император, живеещ в хиляди тела, но и разделено на касти. Строят му се крепи на фамилни „къщи“, като по-слабите от тях стават „клиенти“ на по-силните, които им служат в замяна на дадени облаги. В продължение на хиляди години това общество се развива икономически, благодарение на непрекъснатото анексиране на нови и нови планети, от където идват ресурсите му и прилива на нови „граждани“. В книгата „граждани“ носи голямо значение, защото определя всички ценности на жителите на Радч. Освен това в малкия обем на романа Ан Леки успява по наистина невероятно правдоподобен начин да ни разкаже много за този напълно измислен и непознат свят – за неговата структура, политика, начин на живот, мода, разбирания за света, огромна зависимост от религията, история, граждани.

Снимка - http://bennitheblog.com/
Снимка – http://bennitheblog.com/

„Правдата на Торен“ е книга на детайлите. Всяко изречение в нея е написано с умисъл и съдържа някаква информация. Учудващо е как Леки успява да ни разкрие толкова много за измисления си свят, като успява да запази динамиката на сюжета. За сметка на това твърдата наука в романа е пренебрегната и в него няма почти никакви технологични обяснения. Което за мен е голям плюс, защото като закостенял фен на фантастика все още не харесвам, когато се бърка науката с художествената литература и се получават книжни недоразумения като омразната на нашия екип „Слепоглед“.

Книгата е писана и готвена в продължение на много години (представяте ли си, че това е дебютът на авторката?). В нея има толкова много съдържание, че чак сега, когато седнах да пиша този текст, се зачудих как въобще е възможно да се побере между кориците. Психология, динамична история, изграждането на един цял нов свят, персонажи, екшън и какво ли още не. От всичко. И по много. Тук не може да мине и без задължителното споменаване на едно от най-важните неща в книгата – нестандартните родове. Понеже в империята Радч половата принадлежност няма никакво значение, през почти цялата книга за всички герои се използва женски род. Това прави книгата доста провокативна, а и трудна за превод. В българската версия (по мое мнение на ниво) това е постигнато чрез изкуствено и умишлено граматическо неправилно променяне на думите от мъжки в женски род („лейтенанта“, „медика“, „война“ и т.н.). В началото този метод е странен, но после става изключително интересно да се опитваш да разбереш дали даден герой е мъж или жена и усещаш как по принцип си свикнал в повечето ситуации да приемаш всичко за „мъжко“. Някои хора обвиняват Леки за феминизъм, но аз лично нямам подобно усещане, а съм чувствителен към излишни прояви на изкуствена женска еманципация.

Снимка - http://geekdad.com/
Снимка – http://geekdad.com/

Като минус мога да изтъкна само, че въпреки че е доста четивен и интелигентен, стилът на Ан Леки не блести с нищо особено и си мисля, че това не се дължи на превода. Краят на книгата пък откровено не ми хареса и ми се стори претупан и прибързан. Редно е да уточня и че каквото и да пише на задната корица, „Правдата на Торен“ със сигурност няма да се хареса на хора, които по принцип не са фенове на жанра и нямат опит с фантастиката. Освен това не е книга, която може да се прочете и преглътне за един ден. В никакъв случай не е тежка и не искам да упреквам хората, които четат „на килограм“, но за осъзнаването на този роман трябва да се отделят поне няколко дена. Затова и няма да се учудя, ако има много хора, на които тази (за мен изпипана до последната капчица мастило книга) не се хареса на всекиго.

„Правдата на Торен“ съчетава в себе си всичко, което търся от една качествена фантастика. Представя ни увлекателна история, невероятен сетинг и важни идеи, които те карат да се замислиш. В нея има всичко – мащаб, битки, философия, космически кораби, изкуствен интелект, нови светове. И всичко това е разказано по най-добрите и утвърдени стандарти на класическата космическа опера. Ан Леки не създава нов жанр, не се прави на нестандартна и първооткривател, а дори напротив – следва добрите традиции на жанра. Но между тях успява да вложи много от себе си и оригиналните си идеи. При това по един високоинтелигентен и качествен начин. Всичко това прави тази книга абсолютно задължителна за всеки истински фен на космическите опери. А знаете ли кое е най-хубавото? Това е само първата част от една трилогия.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Васил Мирчев„Посланическо градче“ на Чайна Миевил (ревю)06.03.2015

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика