„Правдата на Торен“ – майсторски шлифован диамант на качествената фантастика

12.01.2015

Toren1Основните награди за фентъзи и фантастична литература са едни от малкото подобни награди, които според мен се дават на наистина заслужили ги. В тези жанрове да спечелиш едновременно трите най-големи – „Хюго“, „Небула“ и „Локус“ – е рядко явление, а за целта произведението трябва да е наистина добро. Затова, когато на корицата на дадена книга са изписани гореспоменатите награди, очакванията за нея са извънредно големи. „Правдата на Торен“ е спечелила и трите, а и един куп други. И както може да се очаква – напълно заслужило.

Вижте още: Нашето ревю за „Слепоглед“

В основната си книгата е класическа космическа опера. Историята ни отвежда в много далечното бъдеще, когато човечеството е колонизирало огромни галактически територии, технологиите са развити на невъобразимо равнище, установен е контакт с извънземни разуми, а изкуственият интелект е нещо обичайно. Нашата главна героиня се нарича Брек – последна частица от изкуствения интелект на огромен военен кораб с име „Правдата на Торен“. В миналото Брек е била главната частица сред стотици други „второстепенни“ – тела на хора, в които се вселява съзнанието на основния изкуствен интелект на кораба и които на практика представляват едно цяло свързано съзнание, раздробено на много частици. „Второстепенните“ са използвани за войници, екипаж, прислужници на човешките офицери на кораба и изпълнители на всевъзможни мисии извън самия кораб.

Снимка - http://1.bp.blogspot.com/
Снимка – http://1.bp.blogspot.com/

Сюжетът следи паралелно два времеви периода от многохилядното съществуване на „Правдата на Торен“. По-голямата част от книгата се развива в настоящето, когато единственото останало от могъщия изкуствен интелект е Брек. Брек, която е свикнала да притежава стотици тела, която в продължение на хиляди години е била военен кораб, способен да изпепелява планети, която е имала достъп до безкрайно количество информация, знания и очи. И която сега се опитва да стане Човек. Но и да бъде нещо повече от това, защото ѝ предстои да се изправи срещу всемогъщата и съществуваща в хиляди тела Анаандер Мианаай – императрица на гигантската човешка империя Радч, която е и създател на „Правдата на Торен“. Останалата част от текста ни връща назад във времето, когато Брек е била частица от огромния изкуствен интелект на кораба. В тази част разбираме какво се е случило и каква е мотивацията на главната героиня.

Вижте още: „Малкият брат“ – рядко качествана фантастика

Всичко това беше съвсем малък и повърхностен щрих от мащабната и заплетена история на „Правдата на Торен“. Защото, повярвайте ми, нямате си ни най-малка представа колко много идеи и съдържание има в дългата едва 400 страници книга. В нея имаме няколко интересни второстепенни образа, огромна междугалактическа конспирация, намеса от извънредно могъща извънземна раса и много други. Всъщност макар и доста увлекателна, историята дори не е най-големият коз на романа.

FinalAncillaryJusticeComposite

„Правдата на Торен“ е изключително психологическа книга. Ан Леки е заинтригувана от съзнанието и това, което ни оформя като личности, като Човеци. Тя разглежда все по-актуалната и вече доста разработената тема за изкуствения интелект от по-различен и не толкова клиширан ъгъл. Но да ви говоря за всичките проблематики, които книгата засяга, е донякъде безсмислено, трудно и твърде обемно. Леки създава един наистина огромен и мащабен свят, изпълнен с пълнокръвни и толкова истински, добре създадени и обосновани персонажи, че да си представиш, че те наистина съществуват, никак не е трудно.

Ако се интересувате от това, ви препоръчвам да прочетете страхотния и написан на високо ниво анализ на ShadowDance. 

Освен историята и развитието на персонажа и психологията на главната героиня, може би най-интересното в книгата е сетингът. В огромната империя Радч авторката ни показва едно съвсем различно от нашето общество, управлявано от всемогъщ император, живеещ в хиляди тела, но и разделено на касти. Строят му се крепи на фамилни „къщи“, като по-слабите от тях стават „клиенти“ на по-силните, които им служат в замяна на дадени облаги. В продължение на хиляди години това общество се развива икономически, благодарение на непрекъснатото анексиране на нови и нови планети, от където идват ресурсите му и прилива на нови „граждани“. В книгата „граждани“ носи голямо значение, защото определя всички ценности на жителите на Радч. Освен това в малкия обем на романа Ан Леки успява по наистина невероятно правдоподобен начин да ни разкаже много за този напълно измислен и непознат свят – за неговата структура, политика, начин на живот, мода, разбирания за света, огромна зависимост от религията, история, граждани.

Снимка - http://bennitheblog.com/
Снимка – http://bennitheblog.com/

„Правдата на Торен“ е книга на детайлите. Всяко изречение в нея е написано с умисъл и съдържа някаква информация. Учудващо е как Леки успява да ни разкрие толкова много за измисления си свят, като успява да запази динамиката на сюжета. За сметка на това твърдата наука в романа е пренебрегната и в него няма почти никакви технологични обяснения. Което за мен е голям плюс, защото като закостенял фен на фантастика все още не харесвам, когато се бърка науката с художествената литература и се получават книжни недоразумения като омразната на нашия екип „Слепоглед“.

Книгата е писана и готвена в продължение на много години (представяте ли си, че това е дебютът на авторката?). В нея има толкова много съдържание, че чак сега, когато седнах да пиша този текст, се зачудих как въобще е възможно да се побере между кориците. Психология, динамична история, изграждането на един цял нов свят, персонажи, екшън и какво ли още не. От всичко. И по много. Тук не може да мине и без задължителното споменаване на едно от най-важните неща в книгата – нестандартните родове. Понеже в империята Радч половата принадлежност няма никакво значение, през почти цялата книга за всички герои се използва женски род. Това прави книгата доста провокативна, а и трудна за превод. В българската версия (по мое мнение на ниво) това е постигнато чрез изкуствено и умишлено граматическо неправилно променяне на думите от мъжки в женски род („лейтенанта“, „медика“, „война“ и т.н.). В началото този метод е странен, но после става изключително интересно да се опитваш да разбереш дали даден герой е мъж или жена и усещаш как по принцип си свикнал в повечето ситуации да приемаш всичко за „мъжко“. Някои хора обвиняват Леки за феминизъм, но аз лично нямам подобно усещане, а съм чувствителен към излишни прояви на изкуствена женска еманципация.

Снимка - http://geekdad.com/
Снимка – http://geekdad.com/

Като минус мога да изтъкна само, че въпреки че е доста четивен и интелигентен, стилът на Ан Леки не блести с нищо особено и си мисля, че това не се дължи на превода. Краят на книгата пък откровено не ми хареса и ми се стори претупан и прибързан. Редно е да уточня и че каквото и да пише на задната корица, „Правдата на Торен“ със сигурност няма да се хареса на хора, които по принцип не са фенове на жанра и нямат опит с фантастиката. Освен това не е книга, която може да се прочете и преглътне за един ден. В никакъв случай не е тежка и не искам да упреквам хората, които четат „на килограм“, но за осъзнаването на този роман трябва да се отделят поне няколко дена. Затова и няма да се учудя, ако има много хора, на които тази (за мен изпипана до последната капчица мастило книга) не се хареса на всекиго.

„Правдата на Торен“ съчетава в себе си всичко, което търся от една качествена фантастика. Представя ни увлекателна история, невероятен сетинг и важни идеи, които те карат да се замислиш. В нея има всичко – мащаб, битки, философия, космически кораби, изкуствен интелект, нови светове. И всичко това е разказано по най-добрите и утвърдени стандарти на класическата космическа опера. Ан Леки не създава нов жанр, не се прави на нестандартна и първооткривател, а дори напротив – следва добрите традиции на жанра. Но между тях успява да вложи много от себе си и оригиналните си идеи. При това по един високоинтелигентен и качествен начин. Всичко това прави тази книга абсолютно задължителна за всеки истински фен на космическите опери. А знаете ли кое е най-хубавото? Това е само първата част от една трилогия.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Васил Мирчев„Посланическо градче“ на Чайна Миевил (ревю)06.03.2015

Още от Под Моста

Калоян ГуглевИзкуството в дигиталната епоха. Как артистът живее от него?LIFE