С носталгия по киното: Поглед назад към ‘Stand by me’

‘You guys wanna go see a dead body?’

‘Stand by me’ се появява на филмовата сцена точно преди 31 години през далечната 1986 г. Той се нарежда сред малкото филми, на които можеш да залепиш етикета шедьовър, без да му мислиш много. От него блика една магия, присъща само на американските филми от 80-те и 90-те. След него ти отнема дълго време да се върнеш към реалността, толкова много въпроси изникват в главата ти. Без наличие на отговори, естествено. Той сякаш оставя някакъв отпечатък върху теб – такъв, какъвто само изкуството в най-неподправената му форма може да остави.

Историята на филма е осеяна с много лоши моменти, с препятствия на пръв поглед непреодолими. Сценарият е дело на Брус Еванс и Рейнълд Гидиън, които са и главните виновници за направата на филма. А другата част от вината пада върху Стивън Кинг, който с романа си „Тялото“ (‘The Body’) вдъхновява Еванс и Гидиън. Още след първия прочит те стават абсолютни фенове на историята и веднага започват да преговарят за филмовите права. Но както винаги нищо качествено не се получава лесно или само с едно щракване на пръстите, колкото и да ни се иска. В продължение на няколко години лутане из различни студия дори още преди да е създаден, филмът бива отхвърлян и отхвърлян. Сякаш никой не е способен да види в този проект това, което Еванс и Гидиън виждат, но точно когато са на прага да се откажат, се появява дълго чаканата светлинка в тунела. Студио ‘Embassy’ спасява деня (или по-скоро филма) и се съгласява да го продуцира.

За режисьор е избран Роб Рейнър, за когото този филм е един от най-важните му проекти. Той отдава този факт на това, че неговата история е почти идентична с тази на един от персонажите във филма – Горди.

Действието в ‘Stand by me’ се развива през 1959 г. в едно от най-малките градчета в Орегон тогава – Касъл Рок. Ако гледате филма с просто око (не е препоръчително), ще видите една обикновена история за приятелството. За приятелствата, които си мислим, че ще траят вечно, а всъщност е точно обратното. Защото както се казва и във филма: „Приятелите идват и си отиват като посетители в ресторант“. Всяко приятелство си има краен срок, колкото и да не ми се иска да вярвам в това, струва ми се някак правилно. В този случай техния краен срок е краят на лятото.

Но този филм не е само една простичка история за приятелството. Много повече е. Наистина. Има само един шанс да се уверите, че казвам истината, ако не сте попадали на това съкровище още – засрамете се и го гледайте.

Горди, Крис, Теди и Върн – това са главните действащи лица във филма. Четири 12-годишни хлапета, които знаят повече за живота от всяко едно дете на тяхната възраст, а често дори и от възрастните. Лятото преди да започнат гимназия се случва нещо ужасно. Не само на тях, а на цялото градче. В гората се изгубва момче на тяхната възраст. Един ден четиримата разбират, че същото момче е мъртво и знаят точното местоположение на тялото. Но, разбира се, понеже сме във филм и понеже всяко едно дете иска да е известно, те вместо да отидат в полицията, тръгват на пътешествие.

Пътешествие, от което и четиримата силно се нуждаят. Защото нищо не може да те задуши така, както малкият град. Хората в него, очакванията им, всички очи, дебнещи поредната грешка, която ще допуснат момчетата – от това бягат те.

Страхът седи в основата на историята им. За всеки един от тях това е нещо различно. Всеки си има своя история, за някои тя е с щастлив край, за други – точно обратното. Но това приключение за момент им носи удовлетворение, докато не започват да осъзнават защо наистина се намират в онази гора и от какво всъщност бягат. Те се чувстват дяволски добре, далеч от проблемите си. Но това им е най-лошото на проблемите – винаги те застигат, независимо с колко бясна скорост се опитваш да им избягаш.

А проблемите на Горди, Крис, Теди и Върн ги застигат доста по-бързо от очакваното. Те носят със себе си и доста страхове. Страх от това, че те самите никога и за никого няма да са достатъчни, страх от очакванията, които сякаш никога няма да могат да изпълнят, но най-големият страх е възможността никога да не се измъкнат от пустия Касъл Рок, никога да не успеят да бъдат себе си. Обикновени страхове, през които повечето от нас са минали. Затова и този филм е толкова велик. Всеки от нас може да намери себе си в някой от персонажите в продукцията. На нея нищо не ѝ липсва. Налице са побойниците, които са неразделна част от всеки един тийнейджърски американски филм, налице са и скапаните родители (в този случай прекалено скапани, ако питате мен).

С много награди, сред които два Златни глобуса и една награда от Академията, филмът става абсолютен хит. Той е любимец на редица поколения, безспорен еталон в киното и един от най-гледаните филми някога. А навярно и най-добрият филм, правен някога за израстването, приятелството и това какво е да си на дванадесет.

Автор: Петя Видолова

Стажанти на

За втора поредна година “Под Моста” организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to