Противоречивото представяне на Кърник в „Тя отказва да умре“

23.12.2014

10000001188957_bТрудно е да си новатор в трилър жанра. Майсторите отдавна са положили основите, а най-доброто, на което начинаещите могат да се надяват, е да боравят достатъчно добре с клишетата, че да заинтригуват публиката. Поради тази причина ще се постараем да не бъдем твърде критични към новия роман на Саймън Кърник „Тя отказва да умре“.

На пръв прочит историята звучи достатъчно познато, за да погъделичка интереса ни. Млада жена, станала свидетел на кърваво убийство, която нахлува рязко и неочаквано в живота на героя, повличайки го в собствения си вихър от заплетени интриги и задъхани преследвания, непрестанно балансиращи съдбата ѝ между живота и смъртта. Има я мистерията, има го напрежението, има го дори лекия елемент на ужас. Като по учебник. Може би дори твърде много.

От пръв поглед се вижда, че Кърник не е начинаещ в жанра. Дори повече – предишните му романи (13 на брой) са му спечелили вярна публика и всеобщо критическо одобрение. Всяко едно от произведенията му е оценявано високо, изказвайки уважение към майсторството му. Репутация, която Кърник оправдава още с първите страници. Описанията са пълнокръвни, подробни и със забележителен акцент върху детайла; героите са многопластови, задълбочени, интригуващи; сцените са пресъздадени с щедра палитра от нюанси, рисуващи живи картини в съзнанието на читателя… и толкова. За нещастие, на фона на цялото прекрасно многословие остро се усеща липсата на каквато и да е емоция. Сюжетът рядко успява да трогне или развълнува, действието следва плавно, но без отличителни акценти, дори взаимодействието между персонажите често остава пасивно, сякаш пресъздадено през очите на далечен наблюдател. И макар интересът към разплитането на историята да се запазва, в даден момент разказът става открито монотонен.

Известна критика може да се отправи и към самия сюжет. Травмираният женски персонаж, чиито пътища веназпно се преплитат с тези на мъжкия ни герой, е не само подобаващо изтъркан, но и вече използван дори само в по-ранното творчество на Кърник („Грешно време, грешно място“, 2013 г.). Въпреки това отвъд океана романът получи силно положителни отзиви, главно заради участитето на добре познатия и обичан от тамошната аудитория персонаж на Майк Болт, главен герой във вече шест от романите на Кърник. Уви, този плюс губи своята тежест на българския пазар, където книгите на автора не са така добре познати.

Като изключим това, самата история лесно би грабнала заклетите почитатели на жанра. Плавно действие, разнообразни персонажи, подплатени с атмосфера на застинало напрежение с леки нотки на ноар. Обратите със сигурност не биха отказали известна доза ударност, но сами по себе си са точно разположени и се явяват естествено продължение на сюжетната линия.

„Тя отказва да умре“ не е шедьовър. Борави отлично с каноните на жанра, но ѝ липсва точно онази искра, която да я направи наистина отличима. Може би Саймън Кърник е започнал да се изчерпва. А може би тепърва предстои да ни изненада.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Никол ПанковаЗа Нобеловата награда за литература, скандалите и носителите тази година17.10.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевИзкуството в дигиталната епоха. Как артистът живее от него?LIFE