LIFE

Пътуване по следите на Коледа – на лов за традиции

30.12.2019

Коледа е онзи празник, който не се побира в дати. Излиза извън отбелязаните почивни дни в календара, за да наднича от всеки ъгъл. Разхожда се като за последно из последния месец на годината. Всъщност декември е Коледа, а Коледа е време. Вълнува ни и го живеем. Първите ни срещи са с одеждите му от светлини по улици и площади. Прохожда в списъците за подаръци. Проговаря ни с езика на музиката, друг път с този на киното. Постепенно го захранваме. Обича содена пита, зелеви сармички и боб. Търси си и сладостта, поглеждайки с пълни очи към тиквеника и ошава. Така Коледа пораства в нас и я носим в себе си.

И ето че когато и да заговорим за нея, не е късно. Вълшебството ѝ си битува напук на делниците и искри със светъл плам. И защото е онова време от годината, което ни учи да даваме, ще ви подарим още малко Коледа. Не от тази познатата, която посрещаме и изпращаме всеки път, а една друга, случваща се също толкова истински, споделена със семейството и трогваща, но от която ни делят някой друг километър и традиция.  Но колкото и да ни разделя, толкова ни и свързва.

Снимка: личен архив – Zuzanna Nowakowska

Една полска, гръцка, португалска и молдовска Коледа, сред които ни разхождат Зузанна, Мария, Катерина и Валерия. Тях срещнах преди повече от година, в съвсем други обстоятелства и по съвсем различни причини, но благодарение на коледните им разкази се превърнах в пътуващ гост, който за моя огромна изненада, е все пак съвсем очакван.

Озоваваме се в Полша, където на празничната трапеза винаги е оставена една чиния в повече, която е предвидена за „непознатия странник“. Той може да е сиромах или човек без подслон, който би искал да сподели специалната вечер с някого. Обичаят повелява ястията на 24-и да бъдат постни, но техният брой трябва да бъде точно 12. Сред тях например можем да опитаме пироги със зеле и гъби, гъбена супа или супа от цвекло, риба, юфка с маково семе и Маковиец (руло с маково семе) или джинджифилови сладки.

Снимка: личен архив – Zuzanna Nowakowska

Преди обаче да се пристъпи към вечерята, хората, събрани около коледната софра разменят помежду си opłatek (оплатек е малко, плоско и правоъгълно парченце, направено от пшенично брашно и вода). Той олицетворява Христовото тяло, а размяната му е съпътствана от благопожелания, които всеки отпраща към останалите. Зузанна ни обяснява, че под масата или под покривката трябва да се сложи малко количество изсушена трева, която символизира сеното, оставено в люлката на Исус, за да го предпазва от вечерния хлад.

След вечеря, обикновено в 00:00 ч., поляците се отправят към църквата за специалната меса, наречена Пастерка.

Оказваме се в съседна Гърция. Близостта ѝ ни свързва с общ обичай – коледуването, което се случва в деня преди Коледа. И макар информацията в интернет да ни убеждава, че коледарите трябва да бъдат задължително и само момчета, то Мария си спомня детските си години, в които самата тя е пяла коледни песни от врата на врата, а за награда домакините я дарявали със сладкиши или парички.

Всеки декември на площад Аристотел в Солун освен елха, коледната декорация включва  метална конструкция, изобразяваща тримачтов кораб, който вечерно време е красиво осветен. Всъщност традицията за декориране на кораб вместо елха не датира никак от скоро. Преданията изтъкват различни причини за възникването ѝ, но съвсем обяснимо, те винаги са свързани с морето.

В едно от тълкуванията като основен мотив откриваме почитта към Свети Николай, който освен друго е и покровител на моряците. В различно поверие обяснението посочва, че по време на празничния сезон много моряци тръгвали на път в открито море. Техните майки, съпруги и дъщери оставяли в домовете си малки дървени кораби и стаявали надеждата си, че така мъжете им ще се приберат живи и здрави у дома.

Снимка от нощен Солун. Източник: Flickr

Обичаят за украсяване на корабчета в къщите е жив и до днес, макар да битува по-широко из гръцките острови, отколкото в континенталната част на страната.

Що се отнася до трапезата, няма как да не споменем Коурампиедес (kourampiedes) и Меломакарона (melomakarona), които макар да не спадат към основните ястия, а към десертите,  заемат специално място в сърцето на гърците. За тях Мария обяснява, че се появяват още в началото на декември и бележат целия месец, като могат да бъдат открити буквално навсякъде.

Когато говорим за Коледа, няма как да не стане дума и за обичания Белобрад старец. И макар да сме наясно откъде изгрява слънцето и в каква посока тръгва пътят на Дядо Коледа, явно грешим в изчисленията. Объркването идва от португалското поверие, че децата получават подаръците си от Pai Natal (или Татко Коледа) не в коледното утро, а още в навечерието на празника. Попадналите в списъка на послушните могат да открият мечтаните играчки под елхата или в обувките до камината. А очакваният момент на разопаковането им настъпва точно в полунощ.

Празничното вечерно меню трябва да се състои задължително или от риба треска, или от пуйка. Десертите, от своя страна, са Rabanadas (пържени филийки) и звездата на вечерта – Bolo Rei, което в превод означава „Кралят кекс“. Той е от изключително значение за португалците. Приготвянето на Bolo Rei също е обвързано с определен празничен ритуал, който макар днес да не е толкова разпространена практика, за него разбираме от спомените на майката на Катерина.

Снимка: личен архив – Catarina Gamelas

Обичаят повелявал в Bolo Rei да се слага „подарък“ (малка монета) и бобче. Ако ти се „падне“ парчето, в което се намира монетата, можеш да я задържиш, но в случай, че попаднеш на бобеното зърно, то трябва догодина да платиш за следващия Bolo Rei.

В допълнение към коледната украса, почти във всеки дом има presépioмалък макет, изобразяващ сцената от рождението на Исус. В нея обикновено са включени светото семейство и животните, но има и такива, в които участват много повече персонажи, сред които мъдреци, пастири, чифликчии и други.

Празненството в Португалия продължава и в коледния ден, когато роднините се събират на голям семеен обяд.

И докато в Португалия Дядо Коледа пристига и раздава подаръците още в навечерието на Коледа, то в Молдова той идва два пъти. И не само, че Коледа се случва на две дати, но това се отнася и за Новата година. А причината е повече от прозаична – геополитика и бягството на част от молдовците от социалистическите устои, белязали близкото миналото на страната.

Молдова е разделена на „два лагера“. Така едната половина от страната празнува Коледа на 25 декември, а Новата година се отбелязва на 31 декември. Другата половина посреща Добрия старец на 7 януари, а новите 365 дни – на 13 януари. Това се дължи на факта, че православните вярващи, подкрепящи Московската патриаршия, следват Юлианския календар, а Бесарабската православна църква, подобно на тази в Румъния, се ръководи от модерния Грегориански календар. Те обаче се разминават във времето.

Въпреки това условно разделение, обичаите не са белязани от значителни различия. Така в навечерието на Коледа, жените са заети със замесването и опичането на Craciuneiтесто, заплетено на плитка и оформено във вид на непълна осмица. То се оставя в къщата, в близост до икона и стои там до пролетното равноденствие. Тогава тестото се разделя на три части: първата се изяжда, втората се дава на животните, а третата се оставя върху земя, през която е минал плуг. Смята се, че това ще донесе добра реколта. Валерия разказва, че независимо, че не спазва този обред, в нейното семейство баба ѝ е тази, която поддържа обичая жив.

Коледа в дома на Valeria Ceban. Снимка: личен архив

За разлика от поляците, молдовците ходят на църка в коледната утрин. Размяната на подаръци също е предвидена за утрото на 25 декември… но обикновено не се случва тогава. И тук отново идва изненадата. Подаръци се получават два пъти. За семейството на Валерия, Коледа се празнува на 25 декември, но размяната на подаръците е предвидена по друго време. Първите порция е оставена за Новата година (31 декември), а останалите за 7-ми януари, или както Валерия казва през смях – „за нашата втора Коледа“. След което допълва с разяснението, че всичко, разбира се, е относително и зависи от региона и конкретното семейство.

Трябва да призная, че зададох твърде много въпроси в опитите си да разбера кога точно се случва коледното чудо в Молдова. В един момент дори се почувствах като лош ученик, за което гласно се извиних, а Валерия отвърна отново смеейки се: „Нее… това са просто нашите объркани традиции“.

И ето, че от дума на дума и от ден на ден, Коледа прекрачи праговете ни, отвори външната врата и си тръгна почти незабелязано. Може би, за да търси някъде изгубените си снежни вечери. Така от нея ни остана само шлейф от аромати, настроения и пръснати елхови иглички. Ако все пак не сте успели да ѝ се насладите пълноценно… знаете къде може да я откриете.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария ПоповаНепознатата Полша – архитектурно и природно съкровище25.04.2019

Още от Под Моста

Момчил РусевМузиката като отдушник: Twenty One Pilots и пътят им към успехаМузика