LIFE

Да (съ)преживееш Полша. Един почти гид.

06.03.2020

Местата, които съм посещавала са твърде скромни по численост, за да мога пълноправно да се нарека пътешественик. Характерът им е повече от предразполагащ – културно сходни, финансово достъпни и съвсем недалечни. Това, разбира се, не омаловажава ни най-малко ценността им като преживяване. С други думи, да живеят нискотарифните авиокомпании и личните карти!

И така при все, че не мога да оставя някой популярен хаштаг от още по-популярна точка на света, имам своите 4-5 месеца живот отвъд граница (географската и тази на познатия ми софийски комфорт). Заминах за Познан (град, разположен в западна Полша) в края на септември 2018 г.

Stary Rynek, Познан | Снимка: Личен архив

На летището в София се снимах с брат ми по тениска. На това във Варшава вече виждах дъха си, а шалът ми не бе достатъчен. Вятърът на промяната си вършеше работата. Затова следващите редове ще посветени на нещата, за които Уикипедия и туристически гидове не ми казаха.

Юмрукът на метеорологията

Докато аз се обръщах с признателност към пуловерите си, гледах снимки на приятели, решили да прескочат за някой късен септемврийски плаж до Южното Черноморие. Да, определено ми беше по-студено от обикновено, но не мога да кажа, че времето в Полша беше непоносимо смразяващо.

Още повече, че самите поляци ни уверяваха, че това е една от най-топлите зими напоследък. Този факт беше подплатен от предложението на  сервитьор в Гданск, до когото се допитахме, за да ни препоръча вино. След очакваната френска селекция, той плахо добави, че можем да опитаме местно полско вино.

Почти слънчев изглед от Гданск | Снимка: Личен архив

След недоумението в погледите ни, човекът се почувства длъжен да обясни, че поради изменението на климата, от 10-тина години насам, поляците отглеждат лозя и произвеждат свое вино. По наши разбирания ароматът и цветът му бяха страхотни, но във вкуса се усещаше, че му липсва нещо, а то може би бе именно слънце.

Всичко останало за времето може да се събере в няколко щрихи. През есенно-зимния период се стъмва в 4:00 следобед. Често вали влага, чиито капки не виждаш, но определено усещаш. В редките слънчеви дни могат да ти бъдат ответи ушите, а в останалото време облаците са похлупак. Така че съберете доза слънце, преди да си вземете билети за Полша.

Поглед над Торун | Снимка: Личен архив

 Между шамарите на бюрокрацията

Синтез от най-любимите ми моменти включва успокоението, че не само тук и не само ние горим в административния ад. Плащането на общежитието се оказа авантюра, която ни отведе в пощата. С жената от гишето си устроихме състезание по спелуване. То имаше за цел да попълним формуляра за паричен превод (който беше на полски), с нашите лични данни (които трябваше да са на полски).

Следващият месец, заредени с мъдростта на опита, се отправихме към банката за същата процедура. След 30-минутно чакане, дойде наш ред… да узнаем, че в най-голямата полска банка НЕ може да се плаща с карта. За целта трябваше да изтеглим пари от банкомата пред банката и да се наредим за ново 30-минутно чакане, което беше посветено на съзерцание на рекламния банер за картово плащане, висящ зад гърба на банковата служителка.

Приблизителна въсзтановка на опашката | Снимка – Краков: Личен архив

Това не трябва да обезсърчава хората, планирали Полша като следваща дестинация. Навсякъде другаде – от кафето в Жабка (Żabka са верига магазинчета, тотален хегемон в цялата страна), през хляба в пекарна, до машините за билетчета по спирките приемат плащане с карта. А относно английския – всички млади хора го владеят. С по-възрастните ви трябва само малко въображение и желание. Те са достатъчно внимателни, за да се опитат да ви разберат и дори да се зарадват искрено, ако кажете нещо на полски, пък било то и грешно. По-надолу подробно ще стане дума за езика и славянството.

Зеле(нчуци), който не яде…

До средата на престоя си бях на мнение, че поляците нямат кухня. След това разбрах, че имат, но я забравят. Когато попиташ какво непременно трябва да опиташ, отговорът винаги е един и същ – Żurek (Журекът е супа с наденица и варени яйца, често сервирана в хлебче, но макар да звучи покъртително, дайте ѝ шанс!) и Pierogi (Пирогите са варени, печени или пържени, с вариации в пълнежа, като могат да бъдат както солени, така и сладки).

Журек и печени пироги (на заден фон) | Снимка: Личен архив

След това открихме Gołąbki (Голомбките са досущ като нашите пълнени зелеви сарми, но в допълнение полети с доматен сос, а самата дума голомб в превод означава гълъб), Bigos (кисело зеле със свинско, като в различните му варианти може да присъстват и гъби), разнообразни видове супи (включително от цвекло, нещо, което не бих окачествила като скъп спомен), Zapiekanka (Запеканка – напук на очакванията ми не е ястие с картофи и какво ли не, а нещо подобно на принцеса с най-различни добавки, включително зеле), Szarlotka (Шарлотката е десерт, подобен на ябълков пай, но с изключително нежна текстура).

Запеканка| Снимка: Личен архив

Освен почитта към зелето, Полша е рай за любителите на картофи. А Познан е тяхната Мека. Нещо като задграничен Самоков. Дори подобно на тях си имат отделна дума, с която да ги назовават. И докато тук е компир, там е pyra (пира). В Позненските Pyra барове може да се натъкнете на всякакви картофени ястия, включително и на картофени палачинки.

Да пиеш, или да не пиеш

Полша е известна с водката. В нея обаче не може да те изненада нищо. Или почти нищо, тъй като по магазините се продаваше такава с 95% алкохолно съдържание. Тоест, кажи му спирт и не го закачай. Все ме питат как, при положение, че по европейските стандарти тук не можем да продаваме по-силна ракия от 40-градусова, а водката не е проблем. Ами, явно може.

Водка 95% спирт | Снимка: Личен архив

Освен тази водка, има и традиционна, а също и такава с вкусове – на лешник, горски плодове, круша и т.н. (аха-аха да се въобрази в ликьор). В случаите, когато водката е предлагана чиста, ключово решение за преглъщането ѝ е комбинация с компот. На места такъв шот се поднася като комплимент от заведението. И все пак не това е впечатляващото.

Така и не пробвах бира със сламка | Снимка: Личен архив

Близо две години по-късно, все още мисля кому е хрумнала идеята да прави бирени коктейли (бира със сироп с вкус на шоколадова бисквитка или карамел), да продава grzane piwo (греяна бира с мед) и да консумира дори обикновената бутилирана бира със сламка. Спомням си и думите на учителката ни по полски, която се стремеше да ни въведе както в езиковата култура, така и в света на поляците – „Всички германци и чехи мислят, че сме луди. Ама… вие пробвайте все пак“.

Език свещен

Много остава недоизказано, а желанието ми да разказвам за Полша не стихва с времето, дори напротив. Но ако има нещо, за което най-обичам да говоря, то призът печели езикът. Умът ми не побира какво се случило в славянската езикова група и по-точно как полският е еволюирал. Удивлението ми започна още в деня след пристигането. Бях озадачена какви са тези билети за трамвай, които може да използваш 3 години.

Улица „Българска“ в Познан | Снимка: Личен архив

Оказа се, че godzina всъщност е час, a czas е време. Казах си, че изключение, но тогава открих, че jagody са боровинки, а dynia е тиква. После се срещнах с малките хлебчета (земелите), на които казват bułki (булки), a obiad всъщност е вечеря. Гарата се оказа dworzec (двожец), а na prawo в действителност означава надясно. И нищо, че чайник е czajnik, чай е herbata.

Шчечински разбирания за реклама на чай | Снимка: Личен архив

Страхотен беше моментът, когато се опитвахме да обясним (на наш си полски) на кондукторката във влака от Варшава, че един от приятелите ни си е купил намален билет за студенти, но е забравил студентската си карта. Видяхме неразбирането в очите на жената, но едва след това проверихме как е „забравил“… zapomniał.

И не на последно място няма как да не спомена любимото ми име за град – Szczecin (Шчечин), който ме накара да призная, че шльокавицата може да бъде полезна, ако бъде призната официално. Welcome to 64e4in!

Списъкът може да е безкраен и да включи абсолютния за мен алогизъм защо по улиците е чисто, а независимо, че чистихме почти всеки ден, в нас беше вечно прашно. След това попаднах на статия, от която разбрах, че Полша добива около 80% от енергията си от въглища и изведнъж всичко стана някак по-обяснимо.

Разбрах защо почти по всички балкони има закачени фигури на гарвани (така плашели истинските птици, за да не цапат), както и защо има толкова млади двойки с едно, две, та дори и три деца. Благодаря ти, Марика, че ми разясни социалната система и семейното подпомагане в Полша.

Сбогувания | Снимка: личен архив

И ето че след 4-5 месеца пътуването може да се превърне в още едно своеобразно „вкъщи“, което да ти носи уют. Историите заживяват в албум, съседите не са от същия етаж и улица, а от континент и можеш да кажеш „наздраве“ и „обичам те“ на няколко езика повече. Скъпа Полша, имаш си стая под наем в съзнанието ми. Идвай по-често, но не забравяй да ходиш на гости. А вие ѝ отворете вратата и я почерпете с компот. Ще се харесате, почти съм сигурна.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия ИлиеваПътуване по следите на Коледа - на лов за традиции30.12.2019

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Любовникът от Zanziбар“ или когато щастието е по-близо, отколкото си мислимТеатър