География на рап музиката (Що е то хип-хоп?)

17.10.2013

Двумерната поляризация на US хип-хопа се състои условно от източен и западен (East coast & West coast), като ще пропусна да асоциирам думичката „бряг“ с двете музикални течения, за да не намалям нивото им на разкош на български език. Рапирането на север и на юг също има свои особености, но противопоставянето между Изтока и Запада е програмно и маркира редица съперничества и противопоставяния в стилово и музикално отношение, което го превъща в център на дискусията.

Изтокът е люлката на рап музиката и бийтовете там наистина са способни да те разлюлеят. Те са сурови, опростени, със здраво и ритмично рапиране върху тях, така че да ви разтанцуват и да ви завъртят шапките… още повече. Това е по-динамичният от двата стила и няма да ви остави да спите. Сред видните изпълнители от този ареал са Насир Джоунс (Nas), Wu Tang Clan, Mobb Deep, Половин долър (50 Cent) и др.

Под влиянието на тихоокеански бриз се раждат песни с по-спокоен ритъм, с присъща за тях хармония, но същевременно доста тежкарско звучене, бас, а по-късно и синтезатори – все неща, подходящи за каране с 20 км/ч и свалени прозорци из улиците. Тук ще чуете определението ‘G-Funk’, което съчетава много точно в себе си същината на този тип рап (G за ‘gangsta’, и фънк, за да демонстрира мелодичността на музиката). Най-видните представители са Тупак Шакур (2PAC), Калвин Броудъс (Snoop Dogg/Snoop Lion), Андре Йънг (Dr.Dre), Джейсън Тейлър (The Game) и т.н.

Все пак, за да не се обидят южняците, за тамошния хип-хоп е присъщо да се пие коняк „Хенеси“, да се пушат пури, да се карат кадилаци и да се хапва говеждо месо, като споменатите неща се възпяват в 62% от всички песни в региона (Capone-N-Noreaga обаче са яки и то не само заради съвпадението на абревиатурата им с тази на телевизионния канал!). На север пък има прекалено много Канада и езера, за да се оформи диференциран конкретен стил.

Разбира се, рапът е достатъчно добре развит и в Европа. (Тук е моментът да паузирате Снууп Дог.) На Стария континент почти всяка страна може да се похвали с по няколко изпълнители, които имат дар слово и нелоши мелодии, за да го покажат. Над всички обаче се откроява британският хип-хоп, който даже не се казва хип-хоп! Дори не е 4-тактов като американския си „събрат“, а е в 2 такта. Британците имат коренно различен акцент от електората на Обама и съответно съвсем различен стил на рапиране. Нарича се ГРАЙМ!

Наименованието идва от английското ‘grime’, което ще рече „мърся; цапам“ и показва освободеността на езика, бийтовете (предимно електронни, с дъбстеп привкус) и поведението на артистите. Стилът води началото си от лондонските гета и събкултурата в тях, като музиката там се явява отдушник на проблемите на хората (предимно цветнокожи). От нея струи арогантност, желание за надмощие, превъзходство над останалите и непукизъм. Текстовете не се градят на задължителните рими в края на такта, които обикновено са в основата на всички останали видове хип-хоп. Между британския и американския рап има жестоко съперничество, като този от Щатите е много по-популярен и има огромна фенска маса, но качеството на траковете от Острова е не по-ниско (дори по-добро, ако се имат предвид само съвременните американски изпълнители). Сред по-известните граймъри от Албиона са Дизи Раскал, Ашли Томас (Bashy), Скепта, JME, Foreign Beggars, Кейн Робинсън (Kano) и др.

За завършек, смятам за повече от подходящо да изкажа още веднъж почитание на „виновника“ в дъното на веригата. Христофоре, благодаря ти, че не си се натъкнал на пирати и не си се загубил около Бермудските острови! Пускам си ‘Survival of the fittest’ на Mobb Deep в твоя чест.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновОт Боро до Бороугоден27.08.2015

Още от Под Моста

Калоян ГуглевИзкуството в дигиталната епоха. Как артистът живее от него?LIFE