Намирам се в легендарното Студио 21 във Варна. Лято е. Мястото е пълно с хора. Тук съм, за да говоря за албум, за който искам да говоря. Срещам се с Боро, за да говоря за втория му соло албум – „Бороугоден“. Вероятно повечето от вас са слушали неща на Чукито & Boreau, но в този проект минаваме към нещо доста по-различно, затова ще се въздържа от каквото и да е интро, съпоставяне и ретроспекции.

„Бороугоден“ е от тези албуми, които не принадлежат към конкретен музикален стил. Елементите са твърде много, за да се категоризира. Състои се от 14 песни (13+увод), които са пътешествие. Пътешествие, което те настига, хваща, сдъвква и изплюва. Ако има една дума, с която да опиша този албум, това е „дързък“. Един личен проект, в който всеки може да се припознае в определени етапи. Брутални, тежки бийтове, танцуващи с разнообразни музикални елемнти и стилове. Това не е интервю, това е разговор.

Аз: Какво няма да намерим в интернет за тебе?

Б: Фамилията ми. Свирил съм и на барабани, но това може да бъде намерено в Youtube. Здрав, хардкор пънк. Свирих 2-3 години с момчетата. „Гърч“ беше името на групата (смее се).

Аз: Защо записа солов албум?

Б: Повече свобода имам. Не че Чукито ме спира в нещо, но мога да експериментирам с всички неща, които ме вълнуват. Когато правиш музика с някого, неизбежно се съобразяваш с някого другиго.

Аз: Ако трябва да ги поставяш на кантар, кое ти допада повече – соло или с някого?

Б: Когато правиш с някого песни, има нещо много, много хубаво – съобразяваш се с него. Това не е нещо лошо. Учиш се. Научаваш се да работиш с различните хора, да разбираш тяхната визия за музиката. Соловите неща ти дават шанса да разгърнеш себе си до недостъпни за дуетите нива. Чукито също направи личен проект, който пък е в съвсем друга насоченост – с по-акустични инструментали. Много добър проект.

Аз: Как дойде идеята за самото име на албума ти?

Б: Супер игра на думи, човек. Исках просто да направя песни, които харесват и на мене. Не съм целял публиката по никакъв начин, правих си го за себе си. Затова и вътре съм го подписал с „Искрено свой, Боро“. Мега егоцентрично. „Бороугоден“ вкарва и религиозния мотив. Не с нещо насочено към Бог, а по-скоро за начина, по който религията влияе на емоциите ни.

Аз: Трябва да призная, че когато чух албума ти за първи път, много ми напомни като усещане на “To Pimp a Butterfly” на Кендрик Ламар. Намирам го за толкова дързък и с толкова много елементи. Ако има 3 думи, с които да опишеш албума, кои биха били те?

Б: Загуба, Откриване, Его.

Аз: За колко време направи албума?

Б: Албумът го правих за 6-7 месеца, но всички песни бяха плод на моментни състояния. Пращат ми инструментала днес, сядам да пиша текста, утре я записвам. След това правя една пауза 2-3 седмици, за да ми се натрупат мисли. Преди ги мислих повече нещата. Затова и повечето песни от албума са между 2-3 минути, защото са плод на моментни състояния, а не на процеси.

Аз: Кога реално започна да се занимаваш с рап?

Б: 2010г. записахме първата песен с Чукито, тук в Студио 21 през лятото. Името ѝ беше „Мозъчни промивки“. Чааак март 2011 г. записахме втората песен, „Бягай скачам“, чието видео влезе в топ 40 на vbox и оттам някакви хора ни научиха. Някъде тогава си казахме, че хората ни харесват и започнахме малко по-интензивно с нещата.

Аз: Имаш ли някаква по-конкретна фенска маса?

Б: Да, да, определено. Следя какво се случва в Youtube. Опитвам се да анализирам слушателите си. 90% от тях вече са момчета.

Аз: Има ли изпълнител, който те вдъхновява и ти влияе?

Б: Да, много са. Кендрик Ламар, няма ко да стане. Има един ъндърграунд рапър, Bones, набор 94, с дълга коса. За 1 година изкара 11 албума. Малък е, много добър и много ми повлия. Следя предимно щатската сцена. Почти не слушам UK сцената. Drake много го обичам. Travis Scott също много го слушам. Интересното в случая е, че от това, което си пускам вкъщи, рапа е 50%. Другото е или жица, или джаз. Сега си купих и грамофон. В главата ми става една голяма смесица от всички тези стилове. Трудно мога да намеря дори американски рапър, който да оприлича на себе си. Може малко помпозно да прозвучи, но съм по-скоро повлиян от Николай Хайтов и Димчо Дебелянов. Последните месеци повече четох, отколото слушах.

Аз: Как примерно Хайтов или Дебелянов те вдъхновяват, за да напишеш един рап албум?

Б: Брутално много! Ако прочета един разказ на Хайтов… мога после три песни да направя. Вграждам мотиви от тяхното творчество в моето.

Аз: А щом толкова се кефиш на джаз, мислил ли си да го интегрираш по някакъв начин в някой проект?

Б: „Ай да е днеска“ песента е всъщност точно така. С 30-секундно аутро от нюйоркски джаз.

Аз: А коя е най-личната песен от албума?

Б: „Морета“. Определено. Вече двама режисьори ми предлагат да направят клип на песента, но категорично отказвам. Първо, бях в дупка тогава в личен план. Второ, искам да се слуша, а не да се гледа.

Аз: Какво е да си рапър в България?

Б: Аз не бих бил толкова смел. Не бих го дефинирал на 100% като чист рап това, което правя. Според мен България е много яко място за рап. Много е лесно да си харесван от хората, защото има много свободни ниши и е лесно да си различен. Пазарът е малък. Оценява се в един момент да правиш нещо по-различно.

Продължава на следващата страница

1|2