„Бохемска рапсодия“ – за Фреди с любов, но и със свян

Bohemian Rhapsody
  • "Bohemian Rhapsody"
  • Режисьор: Брайън Сингър
  • Сценарист: Антъни МакКартън, Питър Морган
  • Главни актьори: Рами Малек, Бен Харди, Майк Майърс
  • Година: 2018 г.
  • Оценка от IMDB: 8.4/10
03.11.2018

Започвам да пиша за „Бохемска рапсодия“ с прискърбие. Не защото филмът не е добър – той просто няма как да бъде лош при наличието на музиката на Queen и при невероятната игра на Рами Малек в него. Ако обаче не беше филм за Queen с фокус върху личността на Фреди Меркюри, а просто филм за някой вокалист в някоя група и историята беше разказана по подобен начин, „Бохемска рапсодия“ щеше да е просто поредната лента в кината.

Именно граничещата с посредственост обикновеност на лентата, простичкото хронологично разказване и дори скапаните обозначения на годините са скучни и недостатъчни. Обидни дори бих казала. Все пак „Бохемска рапсодия“ разказва историята на Queen и Фреди Меркюри – историята на гениални музиканти и на един от най-великите вокалисти, на които атмосферата на Земята е имала привилегията да дава кислород. Би трябвало да бъде много да бъде повече.

„Бохемска рапсодия“ обаче си позволява да разказва за тези хора с един цинично битов маниер и без дори да докосне същината на хомосексуалността на Фреди. И още по-лошото – с внушението, че Фреди Меркюри е неспособен да бъде оригинален в тъгата и в слабостта си. Недопустимо (бих казала и бих сложила точка след това, но щеше да е твърде драматично).

Може и да преувеличавам в негативните си думи, водена от емоционалност заради любовта ми и към киното, и към Queen и разочарование, че срещата между тях не е толкова невероятна колкото очаквах. Ясно съзнавам колко много неща харесах в лентата, но ясно съзнавам още, че Фреди заслужава историята му да бъде поднесена под формата на едно шумно, мощно, огромно „УАУ“. И тук спирам с негативното.

Най-положителните качества на „Бохемска рапсодия“ са песните на Queen и играта на Рами Малек. Заедно те образуват и третото, а и най-добро, нещо във филма – онези красиви пресъздадени живи изпълнения, които ще напълнят душите ви.

Зная, че трябва да се абстрахирам от музиката и от усещанията, която тя носи в себе си и подарява на филма, защото качествата са в музиката, а не в самата лента, но така или иначе не мога. „Бохемска рапсодия“ се старае да ни покаже откъде извира вдъхновението за най-емблематичните музикални красоти на Queen, да ни потопи в процеса на записване на музика и да ни разкаже за групата от нейното създаване до онези исторически 20 минути от Live Aid през 1985 година.

Точно онези малко повече от 20 минути от Live Aid доближават филма до онова голямо „УАУ“, което Фреди заслужава и дори само заради тях си струва да гледаме „Бохемска рапсодия“. Детайлността на пресъздаването на концерта е абсолютна, а Рами Малек влиза в образа на Фреди Меркюри, имитирайки до съвършенство дори най-характерните му движения и то с енергия, която е адски близо до гигантичността на Фреди. А най-хубавото е, че в лентата влиза почти цялата продължителност на изпълнението на Queen в историческия концерт, а самото то е погледнато през очите на най-близките хора на Фреди, но и през самите негови.

Рами Малек в главната роля на Фреди Меркюри наистина е приятната изненада в „Бохемска рапсодия„. Бях сигурна, че Малек ще изиграе един чудесен Фреди, но актьорът изигра един още по-чудесен Фреди от очакваното. Стана ми интересно каква е разликата във височината между Малек и Фреди, оказва се, че тя е само два сантиметра в полза на вокалиста на Queen. Фреди винаги ми се е струвал много висок мъж, сега осъзнавам, че просто въздухът покрай него трепти, а пространството се изпълва с енергия. Рами Малек е наистина много близо, по-близо отколкото мислех за възможно, до енергията, която кипи от Фреди на сцената, а това е крайно впечатляващо.

Сред актьорския състав силно впечатление правят още Гуилим Лий и Люси Бойнтън. Бойнтън влиза в ролята на Мери – жената, на която Фреди, а и хиляди други хора пеят ‘Love Of My Life‘, и ѝ придава един много приятен грациозен интелект. Луилим Лий пък играе Брайън Мей и приликата е абсолютно съмнително огромна.

„Бохемска рапсодия“ не е толкова добър колкото бих искала, не е и толкова добър колкото би трябвало, но си заслужава заради музиката на Queen и играта на Рами Малек. Историята в него остава изцяло на повърхността, а филмът прави колкото категорични толкова и абсурдни твърдения и сякаш се опитва да разкаже за Фреди Меркюри, но изпитва някакъв свян. Оставам на вас да прецените дали прекрасната финална сцена с частта на Queen от Live Aid и още по-прекрасната игра на Рами Малек са ви достатъчни да гледате „Бохемска рапсодия“.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Стажанти на "Под Моста"На среща с БГ късометражно кино30.04.2017
Стажанти на "Под Моста"Българското кино идва пред блока28.06.2016
Стажанти на "Под Моста"Български филми на открито с Блок Кино18.07.2017

Още от Под Моста

Момчил Русев10 от най-великите песни в историята на видеоигритеМузика