„Рома“ – болезнено празен

Рома
  • "Рома"
  • Режисьор: Алфонсо Куарон
  • Сценарист: Алфонсо Куарон
  • Главни актьори: Ялица Апарисио, Марина де Тавира, Марко Граф, Даниела Демеса, Карлос Пералта, Нанси Гарсия
  • Година: 2019
  • Оценка от IMDB: 7.9
04.03.2019

Два часа добре украсена посредственост и лишена от смисъл абстракция

Номинация за „Оскар“ не е показател за качествено кино и „Рома“ е тазгодишното, поредно доказателство за това. Филмът на Алфонсо Куарон разказва историята на прислужничка в семейство от висшата класа на Мексико и залага на красива кинематография и злободневни, политкоректни теми като феминизъм и приемственост, които все по-видимо си проправят път в световното кино, в литературата, в гейм индустрията, в социалния коментар и в света ни като цяло. Резултатът обаче е празна, донякъде красива обвивка, която се препъва в тоталната си липса на сюжет, емоция и човечност.

Проблемът не е във феминизма, не ме разбирайте погрешно. Този текст не казва „феминизмът е лош, жените са лоши, защото искат равни права“, нито се опитва да им отнеме това право. Проблемът, според мен, поне в случая с „Рома“, е тенденциозното изпълнение и последвалата възхвала на филма просто защото така е редно. Защото ако не го оценим, ще бъдем по-малко хора, ще бъдем сексисти, назадничави неандерталци и нацисти. Защото „Академията“ не може и не можа да си позволи да го пренебрегне. Тя е задължена да го отличи.

Но в какво се изразява празнотата на „Рома“? Филмът проследява няколко месеца от живота на прислужничката Клео (в ролята номинираната за главна женска роля Ялица Апарисио, но ще стигнем и до там). Клео, както и отрязъкът от живота ѝ, който филмът ни показва, не се отличава с нищо блестящо. Признавам, еднообразието и безизходицата са предадени брилянтно чрез петминутни протяжни, влачещи се сцени, чрез панорамни кадри на 45, 90 и 180 градуса – бавни, тежки и лишени от смисъл. Сцени от ежедневието, но не онова ежедневие, което би заслужило да бъде изхвърлено на страница като черно петно йод, не. Говорим за обличане на деца, тичане по стълби, миене на чинии, сутрешна гимнастика или преди лягане, пет минути (без да преувеличавам) сапунена вода върху плочки, метене на прах, миене на прозорци, метене на кучешки изпражнения, смачкване на кучешки изпражнения с гума на кола, отваряне вратата на гаража, затваряне вратата на гаража, паркиране и други вълнуващи, наситени с чувство дейности. Смея ли да твърдя, че никой не иска да гледа това?

Тук вмъкваме няколко кратки монолога за това колко е лошо да си мъж и как жените са обречени да бъдат сами и да разчитат само една на друга. Защо? Защото във филма имаше двама мъже – главата на семейството, който избяга в Канада с любовницата си, оставяйки жена си и четирите си деца на произвола, и приятелят на Клео, от когото тя забременя неочаквано. Приятелят ѝ изчезна, заплаши да я пребие и да я изрита в корема и я остави съвсем сама.

„Всичко“ това, история, която може да бъде събрана в петнайсет минути, е разтеглено в два часа и петнайсет минути, на фона на буквално „някакви протести“, на които филмът не отделя време.  Разнообразие вкарва един пожар, където всичко отново е напълно нелогично, абстрактно и неопределено – точно какъвто е и целият филм.

Има ли „Рома“ своите достойнства? Режисурата на Куарон, панорамните кадри може би? Ясно е, че всичко изглежда по-добре в черно и бяло. Да, широкоформатните one shot сцени са впечатляващи, но „кинематография“ не е равно на „кино“. „Рома“ спокойно може да бъде студентски проект. Не ви трябва почти нищо за него – един по-скъп фотоапарат, малко апаратура, къща пълна с деца и малко обработка, за да докарате контраста. И бум: имате номинация от „Академията“.

И неизбежно се връщам на наградите, защото се изговори много за победители и номинирани – кой трябвало и кой не трябвало и т.н. Да си го кажем в прав текст – „Зелената книга“ спечели не само защото отново разглежда удобна и леснопродаваема тема, но защото е добър филм с добри актьори и, най-важното, защото има сюжет. Рами Малек спечели заради автентичното си превъплъщение във Фреди Меркюри и това казвам не като фен на Queen до смърт, а като обективен зрител. Оливия Колман спечели в категория „Най-добра женска роля“, защото пресъздаде сурово и истински душевния и психически разпад на кралица Анна. И така нататък, и така нататък. Но Ялица Апарисио в ролята на Клео? Липса на емоция и присъствие и тотална безизразност. Дори не отдавам това на нея – и Рейчъл Уайз сигурно щеше да се чуди какво да прави с този сценарий.

А „Рома“? За мен едно от най-хубавите неща във филма и всичко около него си остава “The Great Gig in the Sky” на Pink Floyd от трейлърa: безкрайно подвеждащо, но все пак силно.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Георги Петров"Съли: Чудото на Хъдсън" на Клинт Истууд - spoiler-free ревю10.09.2016

Още от Под Моста

Габриела КанджеваПреди концерта: любимите ни 5 песни на Il VoloМузика