Spoiler-free ревю на “Завръщането” или защо Леонардо ДиКаприо не заслужава “Оскар” тази година

Шумът около „Междузвездни войни: Силата се пробужда“ утихна, филмът ще се закотви с приходи от малко над 2 милиардa долара и тронът на „Аватар“ като най-печеливш филм в света за всички времена ще остане в безопасност. Истерията в Интернет също отмина и като изключим периодичните появи на забавни клипчета с фантастичния Адам Драйвър и снимки на прекрасната Дейзи Ридли, из социалните мрежи фокусът бе изместен от ‘Star Wars’ към нещо друго. Пак е това време от годината. Пак настъпиха двата месеца, в които целокупното население на Интернет води сляпа, безпрекословна кампания Леонардо ДиКаприо да получи „Оскар“ за главна мъжка роля.

Снимка: The Odyssey Online

Снимка: The Odyssey Online

Шегите са по-остроумни, а апелите към Академията – по-страстни отвсякога. И положението определено изглежда така, сякаш най-сетне ще постигнат целта си. Букмейкърски къщи поставят срамно ниски коефициенти за победа на ДиКаприо в борбата за златната статуетка за най-добър актьор в главна мъжка роля. Гилдии и асоциации му връчват други призове наляво и надясно. Дори на срещата на Световния икономически форум в Давос, Швейцария ДиКаприо беше отличен с награда, макар и не за представянето си в „Завръщането“. По всичко личи, че неговата година най-сетне е дошла и лелеяният „Оскар“ му е в кърпа вързан. На него и на цял Интернет.

Съжалявам, но аз имам проблем с това. И моля уважаемият читател, който и да е той или тя, да не затваря страницата след следващото ми изречение, а да се зачете в аргументацията на твърдението ми. На Земята не съществува човек, който да ме убеди, че Леонардо ДиКаприо заслужава „Оскар“ за ролята си в „Завръщането“ на режисьора Алехандро Гонзалес Иняриту.

Неслучайно прилагам трейлър за филма тук и в този момент от изказването ми. Ако не сте го гледали, изгледайте го, защото имам намерение да боравя с детайли от сюжета, които поне рекламният клип издава. В него се вижда как героят на ДиКаприо води група трапери през американската тундра, но бива нападнат от мечка в момент, в който остава сам. След това антагонистът в сюжета, изигран от винаги страхотния Том Харди, ликвидира неговия син с голи ръце и го оставя да умре сам в пустошта. Но това не се случва и героят на ДиКаприо повежда упорита битка за оцеляване и отмъщение. В трейлъра дори виждаме кадри как пие неидентифицирана топла напитка, увит с одеяло и вече спасен.

Тук някъде игнорираме безумно лошия маркетинг, който лишава сюжетното действие от абсолютно всякаква мистерия, и си казваме, че наличието на фантастични актьори като ДиКаприо и Харди и присъствието на текущия носител на „Оскар“ Алехандро Иняриту в режисьорския стол означава, че зад елементарната история за оцеляване и отмъщение се крие нещо повече от това. От визуална гледна точка „Завръщането“ е много, много повече. От драматургична гледна точка е именно това и абсолютно нищо повече.

Официален рекламен кадър от филма на "Александра Филмс"

Официален рекламен кадър от филма на “Александра Филмс”

Героят на Леонардо ДиКаприо, който по всяка вероятност ще му донесе „Оскар“ за главна мъжка роля, е най-едноизмерният, неатрактивен и свърхопростен персонаж, който може да бъде написан от сценарист. Дефинират го две характеристики, присъщи на пещерните хора – любовта към семейството му и желанието му за отмъщение. Именно жаждата му за мъст го тласка към това да не се предаде в борбата за оцеляване след схватката с мечок и последващите перипетии. Но когато идва сюблимният момент на отмъщението, сценарият ни поднася най-фалшивата, престорена и псевдохуманна сцена, която дори чудесни актьори като ДиКаприо и Том Харди не могат да спасят и от която няма да издам подробности само от уважение към читателя, който може още да не е гледал филма.

Не виждаме никакви други страни на главния герой, не виждаме никакви други действия, които да не са подчинени на двете гореспоменати чувства, и едва го чуваме да говори. Сиреч, главният герой на Леонардо ДиКаприо подозрително изглежда като главен герой в класически екшън филм. Само дето не е екшън герой. И „Завръщането“ е доста далеч от класически екшън, уестърн или пък какъвто и да е жанров филм.

Официален рекламен кадър от филма на "Александра Филмс"

Официален рекламен кадър от филма на “Александра Филмс”

Да, смятам, че Леонардо ДиКаприо е чудесен актьор. Да, смятам, че досега трябваше да е спечелил поне една награда „Оскар“ за представянията си, най-вече във „Вълка от Уолстрийт“ и в „Кървав диамант“, и съм го казвал преди. Но превъплъщението му в „Завръщането“ не изисква страхотни актьорски способности, каквито той притежава. От него се запомнят сцените, където от обездвижените му уста излиза пяна от безсилие и зъбите му тракат, и моментите, в които яде истинско сурово месо и се мръщи или пък се наслаждава на вкуса му. Първото нещо се постига с хапчета, които се сдъвкват и предизвикват пенене, а второто са напълно естествени човешки реакции. Реплики почти липсват и иронията на съдбата е двойна, когато на екрана до ДиКаприо е Том Харди, който едва продума в „Лудия Макс: Пътят на яростта“, истинският най-добър филм за изминалата 2015 година, с десетократно по-широк тематичен спектър, драматичен ефект и – о, да, за Бога – чисто развлекателна стойност от „Завръщането“.

С представянето си във „Вълка от Уолстрийт“, което не съм спрял да хваля от излизането на филма преди 2 години, ДиКаприо прескочи всички поставени му от света граници на способностите си и показа, че наистина е способен да изиграе всичко. В „Завръщането“ изглежда така, сякаш липсата на „Оскар“ го е отчаяла от кариерата му и затова вече пред камерата се осланя на хапчета, които предизвикват пенене, и на подчертано отвратително суровоядство за сметка на актьорска игра. Ако и тази година не спечели „Оскар“, вероятно ще пожелае да го прострелят с истински куршум в следващия му филм, за да предяви още по-силни претенции към статуетката. Но нито подобно преувеличено безумие, нито пък това, което виждаме от него в „Завръщането“, са достойни за „Оскар“.

“Петелът” Петър Василев: “Е-е-ех, какво да се прави, и това е било писано да преживеем…”

Всъщност всеки друг номиниран в категорията за главна мъжка роля го заслужава повече в този конкретен момент. Ако наградата се даваше за цялостни постижения, то филмографията на ДиКаприо засрамва тези на Майкъл Фасбендър, Браян Кранстън и Еди Редмейн, взети заедно, и надделява дори над тази на Мат Деймън. Но, за съжаление на целокупното население на Интернет, „Оскар“ се дава за конкретно актьорско представяне. Но какво пък, нали bet365 поставят на ДиКаприо коефициент за победа, по-нисък от 1,10?! Значи ще спечели. Ще спечели и поставянето на цифрени етикети върху артистични представяния в киното, което представлява ни повече, ни по-малко от гавра с всички, ангажирани по какъвто и да е начин със седмото изкуство. Ето това вече ми звучи като адекватна причина да се бойкотират наградите „Оскар“ за разлика от идиотските расистки демонстрации на Спайк Лий и Джейда Пинкет Смит, които биха били предмет на съвсем друг разговор.

Алехандро Иняриту (вляво) и Леонардо ДиКаприо (вдясно); Рекламен материал от "Александра Филмс"

Алехандро Иняриту (вляво) и Леонардо ДиКаприо (вдясно); Рекламен материал от “Александра Филмс”

Самият Алехандро Гонзалес Иняриту в режисьорския стол остава далеч от засвидетелстваното равнище във фантастичния „Бърдмен“, който му донесе един куп награди преди около година. Символиката във визуалния му стил е съвсем проста и елементарна, досущ като сюжета на филма му, и по никакъв начин не опрадава раздутата дължина от 2 часа и половина. Двама души от проекта заслужават по-силна похвала – Том Харди и най-вече кинематографистът Емануел Любецки.

Официален рекламен кадър от филма на "Александра Филмс"

Официален рекламен кадър от филма на “Александра Филмс”

След като през 2015 година изигра класически екшън герой насред пустинята в „Лудия Макс: Пътят на яростта“, бунтовник с хуманна кауза в Съветска Русия в „Дете 44“ и близнаци гангстери от Лондон с тотално различни наклонности в „Легенда“, превъплъщението на Том Харди като алчен трапер в Дивия Запад без никакви морални задръжки слага край на всякакви въпроси дали актьорските способности на англичанина имат граници. Харди доминира екрана с магнетично присъствие, достойно за сравнения с Марлон Брандо, и приковава зрителското внимание с безпогрешни реплики като монологът му в средата на действието в „Завръщането“, в който пояснява как баща му е открил Господ в своя живот. Трудно някой може да оспори, че с набраната инерция от 2014 и 2015 година Харди е най-добрият активен актьор на планетата към този момент и всяка негова минута на големия екран в който и да е филм е наслада за зрителя.

Официален рекламен кадър от филма на "Александра Филмс"

Официален рекламен кадър от филма на “Александра Филмс”

Сходни комплименти могат да се отправят към Емануел Любецки, кинематографистът на „Завръщането“, който е сигурен победител в надпреварата за „Оскар“ в прилежащата му категория, и то за трета поредна година след работата му по „Гравитация“ и „Бърдмен“. Спиращи дъха кадри, изцяло заснети в естествени условия, красиви панорами, строго реалистична и безкрайно напрегната схватка между човек и мечок, престрелки и конни надбягвания в случая са само върхът на айсберга. В текст, в който явно говоря в крайности, завършвам с това, че е много вероятно „Завръщането“ да е най-красивият филм, който някога съм гледал. Но предвид липсата на какъвто и да е по-многопластов сюжет зад обрисуваните картини, горе-долу същият драматичен ефект щеше да има и документален филм без никакво наративно действие за тундрата в Северна Америка, заснет от Алехандро Иняриту и Емануел Любецки.

“Завръщането” излиза по кината в България на 22 януари 2015 година. Разпространява “Александра Филмс”.

Георги Петров

е на 25 и е завършил бакалавърска степен по специалност “журналистика” в СУ „Свети Климент Охридски”. Работил е като международен и културен редактор за новините на БНТ “По света и у нас”, водил е рубрика на филмова тематика по Box TV и в момента работи като водещ на рубриката „Кино Аларма” в БНР „Христо Ботев”.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to