‘Café Society’ на Уди Алън между дилемите на любовта и джаза

19.11.2016

1

След като откри тазгодишния фестивал в Кан и стана третия проект на Уди Алън с тази чест, почитателите на 80-годишната легенда зачакахме най-новата й лента да дойде у нас през есента. Със запазено оригинално заглавие ‘Café Society’ филмът пренася зад блясъка на Холивуд от 30-те години. Роден през това десетилетие и по-късно опознал индустрията отвътре, не може да не усетим отношението, с която Алън ни развежда като гид.

2

Първа спирка е парти в къщата на влиятелния филмов агент Фил Стърн, който води небрежни разговори с важните си гости, споменавайки доволно имена на екранни икони от онова време, които са нормална част от ежедневието му. Той обаче е загрижен повече за отношенията си с тях, отколкото тези с роднините си в Ню Йорк – сестра си, която едвам разпознава по телефона, и нейното семейство. Двамата живеят в тотално различни среди, но към противоположностите впоследствие е подходено с хумор и ирония. По средата между тези светове се озовава племенникът на Фил, Боби, който се отказва от безинтересния бизнес на баща си и пристига в Лос Анджелис, надявайки се да намери своя късмет с малко помощ от вуйчо си. Попаднал в нова обстановка, на младежа предстоят събития, които го окриляват, но и тласкат обратно към Бруклин.

Джеси Айзенбърг в ролята на добродушния Боби Дорфман пресъздава симпатична наивност и умерена невротичност, проекция на създателя на персонажа, каквато често присъства във филмите на Алън. С развитието на героя налице е увереност и лека тъга, дошла с узряването, като променена след годините на познанство в Ел Ей е и Вони, изиграна от Кристен Стюарт. Въпреки непривичните за нея облекла и аксесоари, които досега не е носила за роля, тук актрисага по-категорично отвсякога излиза извън клишето за комфортната зона и минавайки с лекота през различни настроения, пресъздава жизнерадостна млада дама, изправена пред дилеми. Въпреки възможността за осъждане и клиширане на героинята, тя е третирана с разбиране и успешно представя една от основните идеи – еволюирането на човешките гледни точки и поведение през различни житейски етапи.

4

Динамиката между Айзенбърг и Стюарт, оттренирана в две предишни съвместни ленти, действа успешно и тук. По-слаба е тя между актьора и другата му партньорка – Блейк Лайвли, но в общите сцени актрисата отвлича вниманието с ослепителна външност и голяма доза кокетство. Друго изпълнение, което приковава погледи и внася единствената груба сила, е това на Кори Стол в ролята на гангстер, който по-скоро забавлява, отколкото всява страх, с намигване към този тип персонажи от златната ера на Холивуд. Стив Карел обикновено разсмива, но тук не се изискват сложни усилия централният му персонаж да репрезентира кризата на средната възраст, с която той се справя успешно, макар и без възможност да се развихри.

5

Лентата предоставя поглед зад митологизираните и романтизирани животи на Холивудските обитатели и техните събратя на източния бряг от т.нар. café society – редовни посетители на отбрани ресторанти и клубове, утвърдени благодарение имената на клиентите си. Героите от другата класа в лицето на членовете на обикновеното нюйорско семейство дават възможност за вплитане на характерните за Уди Алън мотиви като заиграването с еврейска и философска тематика. Друг познат елемент е обичта към Голямата ябълка – подобно на „Манхатън“ тук също присъства визуално обяснение в любов към Ню Йорк на фона на Сентръл Парк, но вместо в монохром, екранът е в приглушени топли цветове и шампанско в ръцете на героите. За своя първи дигитално заснет филм Алън работи с всепризнатия кинематограф Виторио Стораро, който тук създава истинска магия на екрана с опияняващи тонове и игри със светлината.

6

В смисловото си съдържание ‘Café Society’ е история за алтернативите, между които се лутаме, и решенията, в които независимо дали човек участва, или не, не намира гаранция за правота и щастие. Така на място на последните се настанява копнежът по неизживяното, съжалението за вече извършеното и съмненията в настоящето – всички аспекти на времето сякаш са обхванати от философията на твореца зад камера, за когото животът е изпълнен със страдание и самота. Представеното на екрана не е в трагични краски, а леко и забавно, каквото е и пресъздаденото странно чувство да водиш битие, написано от „автор на садистични комедии“.

7

След последната си сцена ‘Café Society’ ни оставя приятно замаяни от потапянето в горчиво-сладкото настроение на далечната ера, макар и не съвсем заситени. Десертът, обилно полят с джаз и съставен от пластове визуална изящност, задоволява апетита, но не ни въздига на нови нива, които да прибавят повече вълнение. Насладата обаче си е наслада.

“Café Society” ще се прожектира в рамките на филмовия фестивал „Киномания“ на 2о, 22, 24, 26 и 27 ноември 2016 година.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Георги ПетровSpoiler-free ревю на "Завръщането" или защо Леонардо ДиКаприо не заслужава "Оскар" тази година21.01.2016

Още от Под Моста

Под Моста6 български изпълнители ще развият своята музикална кариера във второто издание на Музикален АкселераторОбразование