Чакай сега, искам да те цитирам. В лайф видеото, с което обяви излизането на „За вафлите и хората“, беше казал: „Поръчвайте бе, хора. Искам ей така да им стане тъпо на хората, като си кажат: може ли някакъв дебил, дето пише ревюта на вафли, да напише книга и да се продава… “ Близо два месеца след премиерата какви са наблюденията ти? Стана ли им тъпо на хората?
Мега тъпо им стана на хората. Мен ми е забавно, чета в Туитър и Фейсбук – „Как може 15 лева за книга за вафли. Какво следва? За 30 лева – чанти за лютеници?“. Разбирам тези хора повече от добре, защото и аз през цялото време си викам: как може? Как може, бе, хора, да направите такова нещо известно? То е готино, уникално, не е инфантилно, не пиша простотии, но пак е РЕ-ВЮ-ТА НА ВАФЛИ! Аз още не мога да повярвам, че това се превърна във физическа шега, в нарисувана книга. Те осъзнават абсурдността на цялата ситуация. Как може в интернет да стават такива неща. Еми, стават. Масово ежедневието ни се контролира от социалните мрежи, от потока, който е там.
Това може да го обвържем с инфлуенсърството. Ти каза, че не искаш да бъдеш наричан вафлен инфлуенсър, но мислиш ли, че трябва да бъде погледнато сериозно такъв тип влияние в интернет.
Лидер на мнение е много хубаво българско словосъчетание, вместо инфлуенсър. Мисля, че звучи много по-хардкор. Някои хора се взимат много сериозно, толкова, че сутрин като станат си виждат отражението, колко харесвания имат и им става по-добре. Това е сутрешната им ерекция, да си видят лайковете в интернет. Адски ми е трудно да го разбера, но се радвам, че има хора, които се задоволяват с толкова малко, че има хора, които са толкова простодушни, че това им стига. Явно достатъчно е да се захраниш с такива неща. Освен че захранваш егото, захранваш и банковата сметка. И как да не си щастлив?
Пращат ли ти вафли от разни компании?
Пращали са ми за тестове. От вафлените компании 100% ме знаят всички, няма как. Така една вафлена компания ми прати вафла, която още не е на българския пазар. Викат ми: тествай я, ти имаш чувствително небце. Хванаха ме в неподходящ момент: изядох ги и забравих какъв вкус имат. Съжалявам, беше късно вечерта и забравих. Пращат, опитват се, пък на мен не ми се правят такива спонсорирани реклами въобще. Предлагали са ми кинти и аз им казвам: ами добре, дайте ми, ама аз ще напиша каквото си искам. Те викат: ми, не. Еми, хубаво, чао. Губи си чара и всичко, не съм го направил за това. Ако исках, щях да го направя с моя марка.
А ще правиш ли твоя вафла?
Мързи ме вече. Исках да правя вафли. Говорих реално за това, ама много пари искат. Някоя компания трябва да поиска тя да ми прави, а не аз да поискам. Трябва да си намеря истински вафлен спонсор, а не ми се занимава за такова нещо. Имам планове с писане и смешки, с вафли нямам чак толкова планове.
А пишеш ли сериозно?
Сега в момента си пиша само за мен си, предимно разкази. Обичам да пиша всякакви неща, защото това е друг вид тренировка за мисълта. Просто седиш и пишеш, оставяш си главата и почва да ти се лее мисълта, да си наваксваш с ръцете. И пишеш, за да се научиш да мислиш. Ако видя, че е качествено, ще го дам на хората (смее се).
Самокритичен ли си?
Изключително. Аз съм най-големият си враг… и фен, даже. Според мен няма как да правиш неща, без да им се кефиш. При писането, аз чета текста 1000 пъти, няма какво лошо да се случи, но като става въпрос за стендъп и си на шоу, няма как да се редактираш и като се гледам след това – е, cringe-ът е жесток. Това означава само едно, че щом виждаш тези грешки, значи си вдигнал по някакъв начин ниво и повече няма да я повториш.
Затова е тренировка, защото изглаждаш дори малките незначителни неща, които дори един обикновен зрител най-вероятно няма да види, но знаеш, че ако ги промениш, цялата история може коренно да избухне по различен начин. И съм много критичен – гледам се, слушам се. Това е най-мъчителното нещо, което може да си причини човек, но е изключително възпитателно. Хубаво е, че човек постоянно да стъпва, да надгражда, иначе какво – не можеш да седиш на едно място постоянно. Безсмислено е.
Много често виждам хората като цветове, или ги оприличавам на десерти. Ти виждаш ли ги като вафли?
Не! Не ги виждам. Много странно ще прозвучи, ама ги виждам като енергии. Всеки човек си има някаква енергия. Един човек може да е вафла, ама друг да е маслина. Прекалено много хора и прекалено малко вафли, ако трябва да сравняваме. Има всякакви хора и всеки си излъчва някаква енергия. И затова хуморът е много интересно нещо, защото хуморът събира. Едно от готините неща на ревюта на вафли са коментарите отдолу. Хората коментират, правят смях и създават една общност, намират общи връзки, идеи, споделят нещо от себе си. Хуморът много често обединява.
Гледай сега, много ме е страх от хора, които не мога да разсмея. Това са двама човека през живота ми – госпожата ми по биология до 4-ти клас и госпожата ми по математика в гимназията. Див, истински страх. Това означава, че аз, ако не мога да те разсмея, значи ние не сме на една вълна, по никакъв начин вайб няма да се усети. Чрез хуморa можеш да разбереш много неща. Например ако не познаваш някаква група от хора и започнете да си казвате шеги, виждаш кой на какво се смее и вече знаеш нещо за някого, разбираш с кого можеш да бъдеш близък. И като си пред 150 човека в Комеди клуба или пред 3 000 човека в Зала 1 на НДК, ти се свързваш. Няма по-хубаво чувство от това!
Какво се крие между коричките на съвършената вафла?
Това е като хубавата смешка. Няма нещо универсално, въпрос на настроение. Няма идеална десетка. Дадох 9.9 на една вафла, но с един приятел ходихме да даряваме кръв, дадоха ни пликченце с неща и там имаше вафла и за да кажа, че е яко да даряваш кръв, дадох 9.9. Иначе не беше за толкова, беше много гадна вафла.
А даваш ли шанс на неща, които не ти харесват? Като меките вафли?
Какъв шанс за меките вафли?! Направо да си ходят! Друга причина освен за баби, аз не знам защо тия вафли могат да съществуват. Трябва да има специализиран магазин за баби, те да си ходят там и да си ядат меки вафли и маслини без костилки и въобще да не се намесват в пазара като цяло.
А има ли щастието вкус?
Да, на милиони неща, на всички неща, които си опитвал. Щастието е много трудно достижимо, задоволството е по-лесно. Не мисля, че някой човек е щастлив. Може да си доволен. Ако си щастлив, си много тъп (смее се). В което няма лошо – невежеството е блаженство. Доволен съм от живота, но абсолютното щастие и безгрижие, най-малкото защото ще умрем, няма как (смее се). Не може да си щастлив във време, в което виждаш толкова много неща, които гният. Малко е фаталистично и цинично. Доволен съм. Щастието, не знам, сигурно съществува под някакви много различни форми.
1|2








