Музика

Рокендролът, който разтърси света

27.06.2020

Малко музикални стилове са толкова влиятелни и помитащи колкото американския рокендрол. Бързи китарни рифове, див ритъм, който се нуждае от някакви си три-четири акорда, гласове, киснати в уиски, цигарен дим и натрошени стъкла, и танци, които се опитват да съборят сградата. Но и тромпет и хармоника и пиано и барабанен ритъм, който може да събуди мъртъвците в Мемфис и да поведе неуморна процесия по улиците на града. Как да опишеш такова нещо изобщо. Рокендролът не се описва, той се слуша. Толкова. На него се дивее, подскача се, свири си и се танцува, дори и да не можеш. Рокендролът не подлежи на описание, защото не е просто стил, не е някакво течение в музиката, а определящо събитие, продължило в чистия си вид едва двайсет години, но променило напълно западната музика на XX в. Но китарните богове с дрезгавите гласове започват да пишат историята си с друго. В началото, казват, беше блусът.

Легендарният кръстопът в Кларксдейл, Мисисипи, където блус музикантът Робърт Джонсън, според легендата, продава душата си на дявола.
Снимка: Wikipedia/ Joe Mazzola 

Рокендролът има дълбоки корени, потънали в мътните води на южните щати, когато Америка е черно-бяла, а сегрегацията – все още съвсем жива. Афроамериканското население на САЩ, освободено от оковите на робството през 1865 г., пази традициите си и с течение на времето, по неясни пътища, те кулминират в една нова музика, наречена блус. Блусът се ражда от песните и религиозните напеви на работниците от Западна Африка, от госпъл и спиричуъл музиката на различните африкански народности, в които по съвсем естествен път навлизат и външни елементи като крясъци, подвиквания и толкова важния за блуса модел на „повик и отзив“ (т.нар. call-and-response, характерен за работническите песни, който после прелива и във философията на солирането).

Да се каже кой е директният предшественик на блуса е невъзможно, но едно е сигурно – блусът е музиката на афроамериканците от дълбокия юг. Той се отличава с характерните си акордни прогресии, а и със своята блус гама – нормална пентатоника, но с добавени в нея „разтревожени“ или „тъжни“ бемолни ноти. Но най-определящата характеристика на блуса са неговите повтарящи се рефрени и мотиви, в които се ражда задимената магия на така наречения груув (от англ. – groove). Груувът, както звученето на рокендрола, също се описва трудно. Джими Хендрикс казва, че блус се свири много лесно, но трудно се усеща. Това усещане, за което Хендрикс говори, е груув. Сливането с музиката. Изпадането в транс. Моментът, в който нотите плъзват по вените. Всички знаем какво е, няма нужда от обяснение.

Американската блус певица Ма Рейни, наричана „майката на блуса“ – една от първите професионални певици на новия стил.
Снимка: Wikipedia

С началото на новия век в блуса се оформят различни течения и еволюцията му е бърза, а влиянието му постепенно плъзва из цялата страна. С миграцията от малките общности към градовете музиката се променя, изникват нови стилове, а от тях се формират цели музикални жанрове. Историята е трудно проследима, но рокендролът, по всяка вероятност, е резултатът от синтеза между африканския блус и фолк музиката на белите американци. Според музиколога Робърт Палмър, до 30-те години на миналия век различните елементи на следвоенния рокендрол могат да бъдат чути в почти всеки вид американски фолк и блус.

В условията на засилено общуване между музиканти и общности, бели кънтри музиканти вземат елементи от блуса, а в Средния Запад пък блус формации експериментират с добавянето на саксофон и вокали, наподобяващи крясъците на рокендрола. Музикантите от различни щати започват все повече да комуникират и да си влияят, а това дава началото на нови подвидове и иновации в американската музика. Тези процеси са ускорени от бързото разпространение на радиото и по неговите вълни различните стилове започват да се носят из всички краища на страната.

Първите плочи и нови технологии за усилване на звука от инструментите също помагат, но ако има едно събитие, което коренно променя всичко, то това е изобретяването на електрическата китара – една неизследвана и непозната вселена, очакваща първите си изследователи. Първият от тях вероятно е Чарли Крисчън, но той е джаз и суинг китарист и ако свием към него ще се отклоним твърде много. Важно е едно – Америка полудява по новата музика.

Sun Studio в Мемфис, Тенеси – родното място на рокендролa.
Снимка: Wikipedia/ David Jones – Sun Studio, Memphis

През 1938 г. продуцентът Джон Хамънд, в чието портфолио присъстват имена като Боб Дилън, Бени Гудман, Арета Франклин, Стиви Рей Вон и Били Холидей, организира концерт в Ню Йорк под наслов „От спиричуъл до суинг“, като поставя акцента върху „черната“ музика и нейните разновидности. В концерта участие вземат пианистът Пийт Джонсън и певецът Биг Джо Търнър, на когото се приписват сериозни заслуги за популяризирането на буги-ууги в САЩ и поставянето на основата за възхода на рокендрола. Втората световна война също служи като катализатор и музикалният обмен между различните стилове и течения в джаза и блуса продължава, докато на места стиловете започват да се сливат в нещо непознато. Америка излиза от от войната под звуците на крещяща брас секция, буги ритъм и металическия тон на електрическатта китара. Този нов стил, наречен джъмп блус, постепенно започва да се описва с думата „rocking” заради бурното си звучене, все по-бързото си темпо и текстове, които се въртят около секс, алкохол и танци.

В края на 40-те години рокендролът започва да се оформя. През 1947 г. музикантът Рой Браун записва своята песен „Good rocking tonight”, като налага все повече новото име. Американците са жадни за всичко, което в името си съдържа думите rock или rockin’. През 1949 г. американският музикант Джими Престън записва „Rock the joint” и според много изследователи на рокендрола това е песента, от която започва неговата история. Въпреки това, музиката на афроамериканците все още си няма име. Преди Втората световна война музиката на „черните общности“ се нарича расова музика (race music), но след края на конфликта звукозаписните компании вече използват името „rhythm and blues”, за да описват онези записи, които имат предимно цветнокожа аудитория.

С името си рокендролът, бърз и динамичен вариант на R&B музиката, се сдобива благодарение на музиканта Алън Фрийд, който си поставя за цел да разпространи стила в цяла Америка. Фрийд работи като водещ в радио WAKR в малко градче в Охайо, когато се среща с Лео Минц – собственик на един от големите магазини за плочи в щата. Минц го запознава с R&B музиката и му казва, че забелязва все по-сериозен интерес към нея и засилени продажби на плочи. Фрийд е впечатлен и дори запленен от новото звучене.

Алън Фрийд – посланикът на рокендрола.
Снимка: Wikipedia

През 1951 г. той се мести в Кливланд и започва работа в радио WJW Cleveland, където води нощната програма. В своите предавания Фрийд пуска основно R&B плочи, предоставени му от Минц. В предаваняита си той е приповдигнат, нестандартен и разчупен. Гласът му е наситен с енергията на музиката и ярко се отличава от всички останали радиоводещи от онова време, които имат спокойни, плътни гласове и сякаш се опитват да приспят слушателите си. Фрийд бързо си печели вярна аудитория и скоро след това се сдобива със свое собствено предаване, което нарича “The Moondog Show”. Датата, на която Фрийд започва да излъчва R&B музика в ефира, е 11 юли 1951 г. Тази дата е важна, защото бележи първия случай, в който „черната“ музика се излъчва в ефира на радиостанция с огромно покритие.

Преди това R&B музиката е запазена само за чернокожи слушатели и регионални, малки радиа, които просто не достигат достатъчно хора. В предаванията си Алън Фрийд започва често да използва думите „rock and roll”, за да описва новата музика, а и маниера си на водене, превръщайки се в истински феномен. В програмата място започват да намират различни концерти и събирания, на които хората могат да слушат рокендрол. През 1952 г. Фрийд е един от организаторите на “The Moondog Coronation Ball”, състоял се на 21 март в Кливлънд Арена – първият рокендрол концерт в света. Събитието предизвиква истински фурор – залата е претъпкана, полицията трябва да спира прииждащи тълпи и дори прекратява концерта по-рано, за да се избегнат безредици и хаос. Скоро след това други радиостанции се усещат и започват да излъчват записи на неговото предаване.

Рекламен плакат за знаковия концерт.
Снимка: Wikipedia

Музиката плъзва из страната. Радио вълните разнасят приглушеното, диво звучене на рокендрола на изток и на запад, а сред пращенето се отличават саксофон и тромпет, все още слабо познатият тон на електрическата китара и крещящи, диви вокали. Рокендролът е бърз, експлозивен и заразителен. Той помита Америка и с него започва една музикална революция, която по вълните на старите радоприемници стига и до нас.

Както вече стана ясно, рокендролът е много сполучлива комбинация от блус, джаз и кънтри елементи. Ако вземем някое от първите рок парчета и го съблечем до основи ще ги чуем: крясъците на блуса, барабаните на джаза, китарата на кънтри музиката. С други думи, рокендролът не е кой знае колко оригинален, но е изключително важен по два основни параграфа. Дивашки, сатанински, развращаващ младежта и промотиращ секс и алкохол, той е насочен именно към младите. Онова поколение, което расте с бруталната картина на войната в главите си, онези, които преди едва пет години са се върнали от бойните полета на Европа и търсят себе си. Може да се каже, че той е първата истински тийнейджърска музика. Другата причина, разбира се, е че дава нов глас на чернокожите в Америка.

Те вече имат свое звучене и глас и, следователно, начинът, по който всички гледат на тях, се променя. И така две неразбрани прослойки в обществото се сдобиват с изразно средство. Не само това – музиката обединява хора от всички цветове под едно знаме, изведнъж бялото и черното нямат толкова голямо значение, а все повече бели американци се увличат по черната музика. Рокендролът променя всичко. Малки лейбъли в дълбокия юг, които бързо виждат потенциала на новата черна музика и въздействието ѝ върху всички, осъзнават нуждата от бърза реакция, която да им позволи да яхнат вълната. Новото явление се нуждае от символ. Рокендролът се нуждае от крал. Но кралските особи имат нужда от отделен текст, защото просто няма как да се поберат тук.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Габриела КанджеваЛюбимите ни блус кавъри на Бет Харт30.10.2019

Още от Под Моста

Деница ДимитроваМежду Холивуд, Бродуей и Уест Енд: театралните роли на филмовите звезди, за които не сте знаелиКино