„Ромул Велики“ – трагикомедия с политически привкус

Снимка: Малък градски театър

Тази пиеса предлага голяма възможност за развихряне на въображението на режисьора и артистите. Разбира се, с някаква граница, че да не се изпусне положението. „Ромул Велики“ за мен предлага достатъчно материал в тази насока. Това е една трагикомична творба, която пародизира политиката по един забавен и стегнат начин. Въпреки това съществуват и мнения, че представлението се е провалило в опита си да постави творбата на Фридрих Дюренмат.

Да, има отпускане на моменти, които дори затормозяват зрението и слуха ни, но като цяло това е един добър краен продукт. Смешното е интерпретирано по добър начин и е напълно възприемчиво за публиката. Смятам, че новото представление на “Малък градски театър”, режисирано от Бина Харалампиева, ще бъде добре възприето от публиката.

Снимка: Малък градски театър

Ромул Велики“ е един свеж прочит на краха на Римската империя. Истинските исторически фигури в творбата на Дюренмат са единици. Един от тях е самият Ромул, който в реалния живот е само фиктивен владетел. Той се счита за последния император на Западната Римска империя. Бил е невръстно дете, когато баща му Флавий Орест го възкачва на трона.

Флавий е варварин по произход и няма право да стане император, независимо че е прогонил Юлий Непот от трона. Затова използва сина си, който през целия си живот е бил аполитичен. Реално цялата власт е била във Флавий, който по-късно е обезглавен от германския вожд Одоакър. Последният оставя Ромул жив и дори се заел с отглеждането и възпитанието му.

Снимка: Малък градски театър

В „Ромул Велики“ почти нищо няма общо с реалната история. Затова и можем да търсим повече препратки към настоящето и да не обръщаме внимание в коя историческа епоха се развива действието.

Ромул е император от над 20 години и целенасочено води Римската империя до нейния край. Той бездейства, мързелив е, изпразнил е хазната и, за да има какво да яде, отглежда кокошки. Всичко това е целенасочено. Около него гъмжи със загрижени за съдбата на Империята хора, които до влизането на Одоакър в Рим ще направят всичко по силите си да спасят Отечеството си. Ще се намери изненадващ спасител, ще се появи избягал от плен при варварите герой и още много други. Но Ромул ще се прояви като умел в собственото си оцеляване политик и ще се опита да ги саботира.

Снимка: Малък градски театър

В ролята на Ромул е Герасим Георгиев – Геро, който леко и на място изиграва ролята. Доста успешно е влязъл в образа на последния император. Също така убедително защитава тезата на героя си защо трябва да се унищожи тази вековна Империя и ще раздвои публиката в чувствата ѝ. С енергичност изиграва ролята си за героя, за която парадоксално е присъщ мързелът.

В другите роли играят Василена Атанасова, Весела Бабинова, Петър Калчев, Бойко Кръстанов, Владимир Димитров, Владимир Зомбори, Стоян Младенов, Евгени Будинов, Атанас Чопов, Вежен Велчовски, Симеон Бончев.

Особено за Василена Атанасова, Бойко Кръстанов, Евгени Будинов и Петър Калчев можем да кажем, че се справят много добре с ролите си и въздействат приятно на публиката. А в това представление Бойко Кръстанов прави дебют на сцената на Малък градски театър.

На места, както посочих в началото, се наблюдават известни неточности, които дразнят. Те са свързани според мен със задачите, които режисьорката Бина Харалампиева е поставила на сцената с цел да бъде максимално пародизирано положението. Малко прелива и нагарча, но лично за мен това не разваля цялостното добро впечатление, защото се отнася до характера на малко герои. Но миснусът е, че на по-взискателните зрители това няма да се хареса.

Снимка: Малък градски театър

Пиесата позволява да има малко кич по сценографията и от това се възползва Чавдар Гюзелев. Действието се развива в една римска вила, откъдето впрочем Ромул отдавна не е излизал. Сценографията търпи и различни транформации по време на представлението, които умело спомагат за развитието на действието. 

В действието са вкарани и три песни, които обръщат малко представлението в мюзикъл. Може би смисъл има най-много от първата, защото тя е по средата на решителен момент в развитието на действието. С посланието си влиза на правилното място.

Отново ще се върна в началото и ще посоча, че това представление със сигурност ще се хареса на публиката. Поне на по-голямата част. И че посланието няма нищо общо с историческата истина. А всъщност дали и днес не сме свидетели на целенасочено унищожение на култури и общества, макар и необосновано, за разлика от действията на Ромул Велики?

Калоян Гуглев
е на 21 години. Роден във Варна и изучава журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересеува се основно от театър, история и футбол. От време на време се задълбава и в други временни интереси.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to