Зад завоите на живота, които крият „Всичко или нищо“

Спектакълът „Всичко или нищо“ на Лиза Шопова събира на едно място три големи фигури от българското кино и театър. Участието на Христо Шопов, Лилия Маравиля и Ирини Жамбонас почти автоматично повдига летвата на очакванията ни, когато от официалния анонс за представлението не узнаваме нищо конкретно за сюжета. Така при избора си разчитаме основно на тези три имена, които оправдават надеждите ни, поне що се отнася до актьорска игра.

За пиесата нейният автор и режисьор Лиза Шопова казва, че е построена „на принципа на пъзела“, затова и са спестени подробности около историята в аванс. За да не осуетявам замисъла пред тези, които обмислят да гледат „Всичко или нищо“, няма да разкривам много повече. Като за начало трябва да се отбележи, че това е лек и приятен съвременен разказ, чието действие намира място между четири стени на едно софийско жилище. Предисторията обаче е двигателят за събитията и състоянието на героите, в което ги намираме, а разкриването й се случва постепенно. Подреждането на парченцата заедно с желанието за вникване в образите е основен фактор за задържане на зрителското внимание.

Неизвестните в уравнението на трите живота, които се преплитат, попълваме в хода на разговорите, поднесени умело и достоверно. Диалозите са балансирани, често заредени с хумор и реплики, на които вярваме не само заради добрата работа на актьорите, но и самото съдържание. През повечето време то е близко до това, което би съществувало в действителност, с отделни изключения, когато се съмняваме, че човек реално би постъпил по съответния начин. В подобни моменти е дадено предимство на комичния елемент, затова и по-скоро не би трябвало да ги приемаме насериозно. Друг път в хода на историята взаимоотношенията залитат в елементи, които са често срещани и затова не предизвикват особено вълнение.

В опита за създаване на сюжет, чиито корени са скрити, за да стигнем в последствие до тях, продължително време не виждаме особено развитие у самия конфликт. Вместо той да бъде разкрит с пластовете си един по един, за каквито потенциал съществува, налице са няколко сцени, даващи предимно възможност за смях на публиката. В това, разбира се, не би имало нищо лошо, ако тези моменти допринасяха към същността на самата история и характеристиките на героите. Подобни ситуации главно показват сплотеността между персонажите, наблюдавани в моменти на неподправена близост, но не благоприятстват за вникване в проблематиката.

Героите във „Всичко или нищо“ са носители на различни качества, с които се отличават един от друг и остават симпатични за зрителя, който обаче може и да не затвори очи пред липсата на повече дълбочина в изобразяването им. Ако се остави да бъде разсеян от самите изпълнения, то със сигурност ще се разсмее поне веднъж заради героинята на Лилия Маравиля. Актрисата е забавно очарователна в иначе едноплановия образ на прекалено добрия човек, какъвто всеки от нас вероятно познава. Христо Шопов, когото може би сме свикнали да гледаме в по-сериозни и умислени роли, е приятно да видим в по-разчупено амплоа, което също му отива и ни кара лесно да повярваме в него. Със своето гордо излъчване Ирини Жамбонас също е правдоподобна като решителен персонаж, който не се страхува от търсенето на истината в миналото и поставянето на ултиматуми за бъдещето.

Така най-голямото качество на представлението е актьорското трио, за което в действителност са написани ролите. Макар и без биографични елементи, образите достатъчно добре пасват на своите изпълнители. Екранните партньорства през годините между тримата актьори си проличава в химията, която се пренася ефективно и в театъра. Възможност да изпъкне играта дава и семплата сценография, а в музикалните решения за спектакъла присъства песента ‘Demons’ на Imagine Dragons, която подчертава целящия да се постигне трогателен драматизъм.

С обратите до самия край спектакълът представя неочакваните завои, които поема животът ни, и връзките, които избираме да запазим въпреки тях. Дали цената на съхраняването им противоречи на безкомпромисната максима от заглавието разбираме от финала. През изминалото до него време ни се приискват малко повече съставки, за да бъдат сити и всички онези, които биха предпочели нищо пред това да не получат всичко.

 

„Всичко или нищо“ може да гледате по време на националното турне на спектакъла:

9 май – Велико Търново – Читалище „Надежда”, 19:00 ч.

10 май – Варна – Драматичен театър „Стоян Бъчваров”- Сцена „Филиал“ – 19:00 ч.

11 май – Бургас – Културен дом на Нефтохимика 19:00 ч.

12 май. – Сливен – Народно читалище „Зора” 19:00 ч.

19 май – Плевен – Читалище „Съгласие 1869″ 19:00 ч.

22 май – Русе – Държавна Опера Русе 19:00 ч.

28 май – София – Театър ,,THÉATRO”, Зала ,,Проф. Гриша Островски” 19:00 ч.

06 юни – Пловдив – Градски Дом на Културата „Борис Христов” – 19:00 ч.

 

Деница Димитрова

е на 23 г., завършила е „Социален мениджмънт“ в родната си Варна, а по настоящем изучава електронни медии в Софийския университет. Отразява онова, което я впечатлява, вдъхновява и кара да се наслаждава на бъркотията живот в блога си Wondermess. Не може да живее без повсевместно търсене на красота, изкуство, пътувания… и кафе, даващо енергия за всичко останало.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to