Румъния: непознатата съседка

Това не е от онези пътеписи за екзотични далечни места, които са трудно достижими. Това е за тези от вас, които казват- ,,Хайде днес да отидем някъде“- взимат една раница, личната карта и парите, спестени в касичката прасенце, и тръгват.

Дунав мост: границата с Румъния

 

Малко преувеличих, защото нашата дестинация не е чак толкова близо, така че може би плановете стават от понеделник за уикенда, за багажа може да се поспори, а и всеки храни различно прасенцето си. Но да пребъде тя- РОМАНТИКАТА- представям Ви Букурещ, по прякор Малкият Париж.

Представям Ви го, защото Румъния, всъщност, е непознатата ни съседка. На пук на статистиката, че българите предпочитат Турция, Гърция, Сърбия и Македония за почивките си, аз казах на Румъния- ,,Здравееей, приятно ми е да се запознаем!“– и така започна всичко.

Този мой ентусиазъм, обаче, често претърпяваше катарзис и се превръщаше в гняв. Ситуацията с паркирането в центъра на Букурещ ми се струваше неясна. Но едно беше сигурно- съмнителни фигури, ще дебнат за чуждестранен номер, ще дойдат при теб, за да ти кажат, че таксата за ползване на това паркомясто е кутия цигари за ден престой, а ако им откажеш, през зъби ти изсъскват ,,Then you no park here“ ( Тогава ти не паркира тук ).

Даа, Румъния ще ти се стори странно място през първите часове на престоя ти там. На пръв поглед: наши хора! В сувенирните магазини шевици, кукери и ракия, а в румънските ресторанти си поръчваш traditional dish ( традиционно ястие ) и ти носят шкембе чорба и сарми. Казвам ти от личен опит: най- екзотичната храна, която можеш да опиташ в Румъния, са дюнерите и гиросите. И да, по- добри са от тези на “Манджа стрийт”. Тези “наши хора”, обаче, не говорят близък до нас език, а такъв от семейството на латинските езици. Това прави комуникацията една идея по- трудна, защото доста от тях не владеят английски, а по- голямата част от тези, с които успях да общувам, имаха странен индийски акцент. Едно изречение на румънски все пак се запечата в съзнанието ми- ,,Mihai, hai să mergem!” ( Михай, да вървим! )

Събота вечер е. Спокойно похапваме “екзотичен” дюнер на масичките пред заведението за бързо хранене, всички от които бяха пълни. Изведнъж чуваме звук от тъпани и някаква адска шумотевица. “Mihai, hai să mergem!” – провиква се мъж от съседната маса и се затичва към края на улицата. След него тръгва вероятно Михай, а след тези двамата всички маси опустяват и една камара хора се запътва към същата посока с бърза крачка. И барабар Петко… в духа на всеобщата еуфория с леко закъснение се затичваме и ние. Зад ъгъла ни посрещат десетина души на кокили в карнавални дрехи и заобиколилата ги тълпа. Артистите не се затрудняват от кокилите и с бързо темпо и танцови движения водят следващата ги публика из улиците на стария град на Букурещ.

Фестивалът в Букурещ


Обиколката продължи около 15 минути. Останахме озадачени. Кои бяха тези хора? Всеки уикенд ли е така? Какво се случва тук?

Случайността ни даде отговор. Часове по- късно, безцелно разхождайки се из вечерен Букурещ, попадаме на огромна тълпа хора. Виждаме как тя се раздвижва и измежду нея се прокрадват хората с карнавални дрехи. Този път не са десетина души на кокили. Може би са 30, 40, 50… може би са 100 артисти с различни костюми. Започва да се бие тъпана. Това е уличен парад! За минути асфалтът се покри от фин килим конфети, хората започнаха да танцуват в ритъма на музиката и всички вървяхме, под влиянието на някаква необяснима магия. Магия, която продължи до малките часове на нощта.

Фестивалът в Букурещ

Бяхме станали част от Интернационалния фестивал на уличния театър в Букурещ. Той се състои за десета поредна година и в него участват над 400 артисти от десетки различни страни. Продължава четири уикенда и за него можеш да прочетеш повече тук- fitsb.ro . Не искам да ти разкривам повече, за да събудя в теб любопитството да отидеш и да усетиш магията сам. Фестивалът ще се състои до 5 август, а ако не успееш, ще те очаква догодина.

Странично от фестивала, Букурещ има още много какво да ти предложи:

– Бира. Румънските бири и сайдери си заслужават пробването. Много от тях се предлагат с вкус на твърд алкохол- ром, текила, уиски и други. А ако се чудиш за мястото, “Beraria H” е най- голямата бирария в източна Европа с 1000 места навън и 2000 на закрито. Интериорът напомня за немско селце, а големите маси, които споделяш с десетки души, допринасят за чувството на уют, макар далеч от дома. Бирарията се намира на брега на езерото “Herestrau“, където след залез гледката е невероятна. / berariah.ro

“Beraria H”

– Слънце, пясък и… не съвсем вълни. ,,Терме Букурещ” е най- големият по рода си комплекс в Европа. Той работи целогодишно, като се подържат постоянни летни температури, така че дори през януари да можеш да се излегнеш по бански на шезлонга сред палмите или да се топнеш в термалната вода. Разбира се, има и открити басейни за месеците на същинското лято. / therme.ro

,,Терме Букурещ”

– В стария град на Букурещ винаги гъмжи от хора. Улични музиканти се разхождат между тълпите и свирят на кобза стари румънски песни. А ако седнете на румънски ресторант за вечеря, вероятно ще чуете живо изпълнение на традиционна музика. Тя се свири на акордеон, кобза, цигулка и други инструменти в зависимост от фолклорната област на песента. По звучене не прилича съвсем на нашата народна музика, бих казала, че напомня на испанска или латино такава, а понякога дори на ориенталска. Просто ти се иска да станеш и да танцуваш. Като заговорихме за музика, добра идея е, ако си в Румъния, да включиш радиото и да се вслушваш за песни с румънски текст. Тяхната модерна музика е много catchy, а голяма част е на молдовски артисти, чийто език също е румънски. Ако ви се слуша още сега, потърсете молдовската група “The Motans” ( ,,Котараците” )

Графити в центъра Букурещ

 

Спирам разказа си дотук, защото истината е, че сам трябва да откриеш своята Румъния. Стран(н)ата,  чиито особености започваш да обикваш, чак когато си позволиш да се изгубиш в нея. Или точно като в любовта… чак когато си тръгнеш от нея.


автор: Йоанна Антова

Стажанти на

За втора поредна година “Под Моста” организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2018 г. през програмата ще минат 14 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to