Райън Адамс – странстващият пътник в сенките на въображението

14.04.2016

Открих музиката на Райън Адамс преди десет години. Оттогава не е минавал и месец без да си пусна нещо негово. Срещата с толкова богато изрисуван вътрешен свят, който да е плашещо близък до твоя, не се случва често. Най-малкото, което дава, е готов отговор на въпроса чия дискография би взел на необитаем остров.

Нека заменим острова с къща в планината. Високи дървета, опасани от магистрала с денонощна закусвалня, където някоя вечер е минал Стивън Кинг и е написал кратък разказ върху салфетка. Това е атмосферата от музиката на Адамс, извлечена дълбоко от почвата на Северна Каролина, където е роден и израснал. Детството му е белязано от развод, загуба на дом и живот на улицата. Утешителите са Едгар Алън По, Керуак и Хенри Милър. Така започва един неспокоен живот на странстване, воден от романтичната светлина, толкова необходима, за да се виждат очертанията на пътя, да се избегне потъване в страшните места на ума.

Дискографията на Адамс побира 20 солови албума за 15 години, без да броим няколко буутлега и промо албуми, включващи по две-три песни, от които могат да се сглобят поне още 2-3 компилации. Към тях прибавяме и box set-a от живи изпълнения „Live After Deaf” – петнадесет плочи, записани по време на турнето му през 2012 (Адамс с акустичната си китара, сам пред публика, въоръжен единствено с неловкото си чувство за хумор). Би било неуместно да изброявам или коментирам в пълнотa цялото това творчество. Би било преди всичко досадно. Тук е добър момент да включите слушалките си, ще се отклоняваме.

 

Първият албум „Heartbreaker” съдържа две песни, които вече минават за съвременна класика в американския инди-фолк. “Oh My Sweet Carolina” (записана съвместно с Емилу Харис) и „Come Pick Me Up” (включена във филма „Елизабеттаун”; Камерън Кроу е виновен за много музикални находки!). Акустични китари, хармоника, банджо, прости акорди и текстове за странстващи пътници и съсипани от любов романтици. След няколко песни заглавието “Heartbreaker” започва да звучи иронично.

Албумите “Gold” и “Demolition” излизат през следващите две години и допълват звученето на “Heartbreaker”. Адамс печели популярност с “New York, New York”, чийто клип е заснет на фона на Световния търговски център четири дни преди атаките от 11 септември. Едва година след двадесетте песни от “Gold” Адамс вече разполага с четири записани албума. Студиото се вижда в чудо и отказва да разпространява „Тhe Suicide Handbook” с обяснението, че е „твърде тъжен”. От него и от другите три албума се появява сборния “Demolition”. С течение на времето песента “Desire” се промъква из филми и сериали и също става разпознаваема.

Същата година Адамс участва във фестивала “Crossroads”, където Елтън Джон го посочва като основно вдъхновение за новия му албум „Songs from the West Coast” (чуйте ги как изпълняват заедно “Rocket Man” и “Tiny Dancer”). През следващата година Адамс записва “Love is Hell”, който също е отхвърлен като твърде мрачен, но след като отбива номера, записвайки за две седмици албума „Rock N Roll”, от студиото се съгласяват да пуснат и двата албума. В “Love is Hell” е включен може би най-добрият кавър на „Wonderwall”. Самият Ноeл Галахър казва, че до този момент не е разбирал добре песента.

През 2005 Адамс се събира с „The Cardinals”, с които още същата година записват албумите „Cold Roses” и „Jacksonville City Nights”. Силно препоръчвам да чуете “How Do You Keep Love Alive”, в която фразата „She runs through my veins like a long black river” чудесно илюстрира споменатата по-горе меланхолия, както и “Dear John”, записана съвместно с Нора Джоунс. В това видео Джоунс разказва интересна случка за това колко бързо Адамс е написал текста и изобщо за нетрадиционния му подход към създаването на музика.

Бързи записи с аналогова апаратура, без повторения, търсене на автентичния дух на момента. Перфекционизмът изхвърча през прозореца, поне що се касае до техническата част. Търси се един друг перфекционизъм – този на човешката природа, която е крива и несъвършена. Джак Уайт прави нещо подобно, но при Адамс подходът не е изведен в крайност, няма я позата на гениалния артист. Музиката е Алфа и Омега.

След няколко години почивка и лечение на болестта на Мениер, от което слухът на Адамс не му позволява да свири и записва музика, през 2011 излиза албумът “Ashes & Fire”. Посрещнат с отлични отзиви, той е завръщане към акустичното звучене от началото на кариерата му , а последвалото турне е събрано в споменатата по-горе компилация „Live After Deaf”. От нея препоръчвам да чуете малкото налични в интернет записи. В тях се състои основното.

 

Последният до момента албум със собствени песни на Адамс е „Ryan Adams“ от 2014 и включва чудесната „Gimme Something Good„, която беше номинирана за Грами. Албумът е записан с бандата „The Shining“. Акустичната китара е заменена с електрическа и звукът е осезаемо увеличен. След него обаче последва нещо неочаквано. Кавър албум на „1989” на Тейлър Суифт. С променени аранжименти и акцентиране на различни места, Адамс превръща от захаросания поп на кънтри принцесата нещо неузнаваемо. Хитовата Shake it Off звучи като нещо, излязло от студиото на Брус Спрингстийн.

След дълги пререкания с продуценти, Адамс с много усилия си е извоюва мечтаната творческа свобода и създава собствено студио. Там продуцира последния албум на Буч Уокър (вижте как работят заедно, а междувременно се появява самият Джони Деп, който забива соло на китарата и след това изчезва). С него Адамс за няколко вечери записва EP-то „No Shadow„. Редно е да споменем, че освен текстописец и музикант, Адамс има издадени две книги с поезия. „Infinity Blues“ и „Hello Sunshine“ (чуйте поемата „White Diamond„)

За Райън Адамс се говори, че е новият Нийл Йънг или Боб Дилън. Глупави категоризации, които обаче обуславят една принадлежност към дълга американска традиция. От друга страна шантавите кариерни решения и отказът да се следват установените правила в продуцирането на музика, напълно разграничават Адамс и го правят самобитен музикант, който прави своето си нещо, без да се оглежда наоколо. Досущ като хлапе, седнало под високите северно каролински дървета, наведено над тетрадката си, погълнато в сенките на развързаното си въображение.

Автор: Мартин Касабов

enhanced-buzz-wide-10854-1410064753-25

 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаАлбумът “To be everywhere is to be nowhere” на Thrice08.01.2018

Още от Под Моста

Габриела КанджеваПреди концерта: любимите ни 5 песни на Il VoloМузика