„С лице надолу“ или трудният път към спасението

21.10.2015
Заедно в час
Снимка: Bgcinema
Снимка: Bgcinema

След мистичните търсения в „Островът“ Камен Калев отправя поглед към един от социалните проблеми на нашето съвремие, какъвто е трафикът на хора. Съвместната продукция на България, Франция и Белгия „С лице надолу“ надниква зад кулисите на статистиката, според която нашата страна се нарежда на челните места по износ на проституиращи в Европа. Вдъхновена от истински случай, лентата не спестява белезите на действителността, а ги поднася правдоподобно чрез историята на героите.

За нелюбителите на чалгата още първата сцена действа като шамар, срещайки ни отблизо с участниците в купона, където се пее за правенето на милиони, а после и със заработващите ги в бекстейджа, които сключват подземни сделки. Навръщане в страната си партньорът на сънародниците ни – французинът Сами – е задържан на летището и не му остава по-добър избор от това да съдейства на полицията като информатор. За целта е нужно да стане част от канал за трафик на проститутки, минаващ през България, и по този начин да стигне до ключовите фигури в този бизнес. Точно като такъв се възприема проституцията от хората, свързани с нея – случаят на Елка, чието място в бранша е уредено от собственото ѝ семейство, не прави изключение. Шестнайсетгодишното момиче от ромски произход води към тези, които дърпат конците, но и кара Сами да потърси изход от матрицата.

Снимка: facebook.com/tetebaissee
Снимка: facebook.com/tetebaissee

Мелвил Пупо в главната роля няма типичния гангстерски вид, което и помага на зрителя да го усети по-близък до ежедневието си. Контрастът с останалите мутри, липсата на каквато и да е предистория за героя, както и по-нататъшните му действия навеждат на мисълта, че престъпният свят не е неговото място, а с подобно осъзнаване мъжът може да помогне и на още някого да се измъкне от калта. Това би могло да бъде сред вероятните обяснения за опитите му в тази насока, които са на пръв поглед без видима мотивировка и създават впечатление за лутане и отдалечаване от отправна и крайна точка в неговата мисия. По пътя на изпълнението ѝ Сами почти необяснимо клони ту в една, ту в друга посока, но поставя в центъра Елка, стараейки се сякаш със спасението ѝ да осигури собственото си изкупление. Младата Сехер Набиева със своето убедително излъчване и органична игра е голямата находка, начело на останалите непрофесионалисти, сред които са Сунай Сюлейман (в ролята на Ухото) и Лидия Колева (сводницата Снежана). На тях екипът попада случайно, въпреки организираните кастинги в продължение на две години.

Снимка: Снимка: www.facebook.com/tetebaissee
Снимка: Снимка: www.facebook.com/tetebaissee

Почти документалният подход, а именно включването на гетата като автентични локации заедно с хората, живеещи там, както и умелата режисура, която си личи в работата едновременно с професионалисти и такива, заставащи за първи път пред камера, са най-големите предимства. „С лице надолу“ използва криминалната основа, някои екшън и трилър елементи, но въпреки потенциала за задълбочено разглеждане на персонажите и представените проблеми, сценарият криволичи и отива в друга посока – тази на социалната драма, която показва реалното състояние на нещата.

С
Снимка: www.facebook.com/tetebaissee

 Макар и да не е първият опит в тази посока, филмът по експресивен начин дава да разберем, че необразоваността и лошият вкус задържат на дъното, въпреки шанса за материален статус, който се предлага някъде там. Една такава история би могла да се позахароса, но Калев поддържа горчивината докрай. Главният герой тук не е принцът на бял кон не само защото и героинята не е принцеса, но и заради факта, че никой не може да те избави, ако ти самият не искаш да се спасиш. Може би това е най-важното, което ни внушава лентата – няма как да подобрим положението си, ако продължаваме да вървим с лице надолу.

Автор: Деница Димитрова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Наталия ИвановаБезбожно модерният „Съвсем нов завет“ на Дормел07.12.2015

Още от Под Моста

Емилия НайденоваИнтервю с Ейлиш ни Гуивна, автор на „Литературен обяд и други разкази“Литература