За децата на 90-те, а и тези след тях, няма Коледа без „Сам вкъщи“! Малкият Кевин Маккалистър е добре дошъл у дома всяка година почти откакто се помним и продължава да бъде доста след като вече не очакваме Дядо Коледа да ни навести. Независимо коя от двете части ви е любима (защото, да си признаем, така и не успяхме да обикнем следващите три без присъствието на Маколи Кълкин), „Сам вкъщи“ винаги носи онзи уют и щастлив край, с който свързваме празничните дни.

Колкото и пъти обаче да сме гледали филмите на Крис Кълъмбъс, все пак има някои интересни факти зад кадър, които остават скрити от зрителите. Години след като сте се запознали със забравения у дома Кевин, но сега вече разполагате с интернет, откъдето да узнаете тези малко известни подробности, ето и най-любопитните сред тях!

Започваме с „мозъка“ зад „Сам вкъщи“ – сценариста Джон Хюс. Неговият син Джеймс споделя, че баща му е написал сценария на филма само за девет дни. Идеята за подобна история му хрумва покрай притеснения преди първото пътуване на семейството до Европа през 1989 г. „Две седмици по-късно, след като се прибрахме у дома, той отново си върна към условието: ами ако едно от децата е забравено вкъщи?“, пише Джеймс в статия за списание Chicago през 2015 г.

След като работи с него по филма от 1989 г. „Чичо Бък“, Хюс предлага Маколи Кълкин за главната роля в „Сам вкъщи“. Режисьорът Крис Калъмбъс обаче не се спира на него преди да направи кастинг със стотици други деца. Съдбата очевидно си знае работата, тъй като идеята на самия Хюс за „Сам вкъщи“ се ражда още по време на снимките на „Чичо Бък“ и дори се смята, че ролята на Кевин е писана специално за Маколи.

Той обаче не е единственият Кълкин на снимачната площадка. Ако се вгледате по-внимателно, ще откриете прилика между него и по-малкия братовчед на Кевин – Фулър, зад когото стои един от действителните братя на актьора. Това е Кийран Кълкин, който се радва на кариера пред камера и до днес, а сред заглавията с негово участие е и хитовият сериал на HBO „Наследници“.

Трудно можем да си представим когото и да е друг в ролята на крадеца Хари освен Джо Пеши. На мястото на един от двамата „Мокри бандити“ е можел да бъде Робърт Де Ниро, но носителят на „Оскар“ отказва ролята, а след него и актьорът Джон Ловиц. Ако героят беше поверен в ръцете на някого от тях, може би преживяването на Кълкин щеше да е по-малко стресиращо…

Подходът на Пеши е бил да избягва малкия актьор на снимачната площадка, за да буди повече страх у Маколи в общите им сцени. В една от тях Кевин виси от закачалка в семейния дом, а Хари казва: „Ще отхапя всичките ти пръсти, един по един“. По време на репетициите Пеши наистина захапва пръстта на Кълкин и му оставя белег – това признава Маколи през 2004 г. в интервю за изданието Rule Forty Two.

Очевидно Пеши е имал затруднения да контролира не само зъбите, но и езика си, тъй като е бил сред актьорите, които псуват най-много по време на снимките на семейния филм. Калъмбъс го съветва вместо четирибуквената думичка с “f” да използва “fridge” („хладилник“). Макар и ситуацията да не е толкова проблемна при колегата му Даниел Стърн, който играе екранния партньор на Хари – Марв, актьорът изрича едно безгласно “shit”, а моментът не е изрязан от филма.

Това се случва в сцената, когато се опитва да вкара и обувката си през кучешката вратичка в дома на семейство Макалистър. Още по-добър момент за тази дума е оказването лице в лице с истинска тарантула. Стърн се съгласява да използват паяк, който не е част от изкуствения реквизит, но само за един дубъл. А за да не уплаши тарантулата по време на снимки, актьорът всъщност не издава пронизващия крясък, който чуваме от героя му – звукът е добавен на следващ етап от продукцията.

В действителност Мокрите бандити нямаше да оцелеят при физическите травми, нанесени от Кевин. А стъпването върху коледните украшения са от най-малка вреда, обяснява д-р Райън Сейнт Клер пред изданието The Week през 2012 г. Ютията върху челото на Марв е можело да предизвика сериозна фрактура, водеща до кривогледство. Колкото до щетите от горелката върху главата на Хари, кожата и костната тъкан е щяла да бъде толкова разядена, че черепът му би се нуждаел от трансплант, твърди д-р Сейнт Клер.

Любителите на златната ера на Холивуд сред зрителите на „Сам вкъщи“ сигурно са проявили интерес да потърсят гангстерските филми, които Кевин гледа – но те всъщност са измислени. Крис Калъмбъс обаче полага големи старания да доближи въпросните „Ангели с мръсни души“ и „Ангели с по-мръсни души“ максимално до визията на класическите холивудски филми. Пред Entertainment Weekly режисьорът казва: „Хората сякаш са изглеждали малко по-различно тогава. Не знам, може би е било от камерата, но трябваше да намерим актьори, които изглеждаха като от 40-те.“

„Сам вкъщи“ е най-печелившият филм на 1990 г. и дори отбелязва рекорд на „Гинес“ като игралната комедия с най-високи приходи в САЩ за всички времена до онзи момент. Това постижение е подобрено едва 27 години по-късно от китайския блокбъстър “Never Say Die”. При този успех в боксофиса не е учудващо, че хонорарът на Маколи Кълкин се увеличава от 110 хиляди долара за първия филм до 4,5 милиона за продължението.

Полша също носи изненадващ рекорд на „Сам вкъщи“. Той е един от първите американски филми, излъчвани по националната телевизия в страната след края на комунистическия режим. Коледната класика се превръща в любима празнична традиция толкова, че когато каналът, който притежава правата върху лентата, решава да не я включи в програмата през 2010 г., поляците се вдигат на онлайн протест, обединявайки се във Facebook групи с искания Кевин отново да се появи по телевизионните им екрани – и успяват. При население от над 30 милиона, на следващата година повече от 5 милиона души в Полша включват телевизора си за „Сам вкъщи“, правейки го най-гледаното заглавие от празничния сезон. Според проучванията повечето от зрителите тогава дори не са деца – всеки трети е на възраст между 16 и 49.

Може би всеки фен би одобрил първоначалните намерения, които са били снимките на втората и третата част от поредицата да бъдат снимани по едно и също време, за да не си проличава голяма разлика във възрастта на Маколи. Плановете обаче пропадат, а идеята за трети филм се появява отново в средата на 90-те, но по това време Кълкин вече си е дал почивка от актьорството. Всички щяха да са щастливи, ако филмите на „Сам вкъщи“ бяха продължили в същия състав пред и зад камера, но кой знае – Холивуд обича да се връща към класиките си десетилетия по-късно, а защо да не видим някой ден как Кевин да забравя някое от собствените си деца вкъщи…