„Ой ми те тебе, горка Марийке,
да знаеше, либе, яла не знаеш,
че ний сме вяра и клетва сторили:
което булче най-напред дойде,
рано в понделник обяд да донсе,
него ще фанем, в ковчаг ще гудим,
в кале ще спуснем, там да остане,
там да остане, таласъм да е,
дано се пусто кале задържи,
да не се рони, рони и събаря,
да го изкарам в тази година,
в тази година, а бре десета,
ти си злочеста – сички превари,
най-напред дойде, сбяд донесе,
тебе фанахме, в ковчаг гудихме,
в кале спуснахме, там да останеш,
таласъм да си – кале ще крепиш,
ти няма, либе, вече да излязваш!“

„Вградената невеста“

След Япония и България отиваме в Колумбия. Представете си, че сте дете, започнало е да се стъмва, но сте излезли, въпреки предупрежденията на родителите си. Изведнъж чувате женски плач, опитвате се да разберете откъде идва, озъртате се, търсите, но без успех. Хлипането се усилва, започвате да чувате и женски глас, които тъжно оплаква някого… Обръщате се и насреща ви стои жена, облечена в бяло и плаче. Хваща ви здраво и ви води някъде много, много далеч… Има много легенди за Ла Лорона, но според най-популярната тя е убила децата си, защото съпругът ѝ я е напуснал. Друга верия е, че децата ѝ са били от извънбрачна връзка, но когато тя е пожелала да се ожени, обектът на желанието ѝ не е искал чужди деца. Тя ги убива и никога не се примирява с това. И в двата случая родителите в Колумбия често използват тази легенда, за да попречат на децата си да излизат сами нощем.
Друга история, която е смущавала спокойния сън на хиляди деца е тази за Коко (Куко, Кукой), версия на Торбалан, произлязла в Португалия, но разпространена и в испаноговорящите страни. Въпреки че няма конкретно описание на външния вид на Кукой, се знае, че тялото му е безформено, животинско и вдъхва ужас. Това, което искрено плаши децата обаче, е не външният му вид, а действията му – смята се, че той отвлича непослушните хлапета, води ги на място, от което няма връщане или пък направо ги изяжда… Единственото спасение от него е послушанието.

Нашето пътуване приключи, отпуснете се спокойно в креслата си и забравете историите, които току-що научихте, те са само измислица.
Чухте ли нещо?
Това не беше ли почукване на вратата?

1|2