Стената на надеждата увековечава желанията ни

31.05.2018
Снимка: Виктория Първанова

Били ли сте някога истински щастливи? Най-вероятно някъде, някога, преди много време.  Хиляди пъти сте чували, че не трябва да се самосъжалявате, защото има хора, чието положение е много по-лошо от вашето.  Но мисълта не работи рационално, когато сърцето се мъчи.

Изолираме се в нашата собствена дупка, в която ние сме на дъното и по-тежко страдание от нашето няма.  Тъмни мисли превземат главата ни, душата тихо стене.  Въпроси без отговор препускат бясно. Защо живеем, нима това е всичко, как попаднахме в този кръговрат… Раждаме се, порастваме, започваме да учим в учебно заведение, за да станем по-способни, за да можем да работим, което ще ни предложи добри предпоставки за създаване на семейство, където на свой ред, ако имаме деца, ще бъдат изправени пред същите обстоятелства и ще тръгнат по собствения си път, който не е много по-различен от нашия.  Беше дори отегчително да се прочете цялото това изречение, а ние вричаме живота си на това битие.

Има едно специфично чувство, което запалва огъня в душите ни. Надеждата стои на дъното на кутията на Пандора и е там, когато всичко друго изчезне.  Приятни мисли ни създават усещане, че ние сме родени с някаква много специална мисия и трябва да се борим докрай. Тъмната завеса се пропуква и пътят до целите ни започва да изглежда някак по-постижим. Казват, че щастливите хора си приличат, а нещастните всеки по своему. Дали са различни нашите надежди, нека разберем.

Намирам се на метростанция Сердика, а очите ми съзират малка работилничка, която се намира в непосредствена близост до църква Света Петка Самарджийска.

С благ тон, Ана Спасова и Димитър Спасов, ме канят да се включа в това невероятно събитие. Разказаха ми, че отразяват проект, който се казва „Стената на надеждата“, а самата идея, която стои зад него, е да се направи паралел между миналото и сегашното време на Антична Сердика. Тухличките се правят по римска технология, а керамиката и глината се оказват един постоянен материал, издържал във времето.

Върху самите тухлички всеки може да дойде и да напише своето послание, нещо, което иска да остави във времето. В последствие, те ще бъдат изпечени и сглобени. След време в този район, където би изглеждала най-величествено, ще бъде поставена стената на надеждата. Лимит за размерите ѝ няма. Прогнозите са, че стената ще е доста голяма, защото интерес определено има. Хората са позитивно настроени, харесва им идеята, а малки и големи, от различни краища на света, пишат своите послания на родните си езици. Срещат се послания на китайкси, японски, арабски, немски, испански и дори на суахили.

Наблюденията на Ана са я довели до извода, че хората най-вече искат да има мир и благоденствие.

Нейното най-любимо желание е на двойка, която си е пожелала да има бебе. Нещо, което за нея е много лично, откровено и прекрасно. Надеждите ѝ са, че стената ще се превърне в една позитивна атракция, която ще дава глас на мечтите на хората. Но наред с хубавите неща, има няколко други, които също привличат погледа, но са съкрушаващи. Надежда, че дете ще прогледне отново, майка ще се излекува, а баща ще се завърне. Посланията са най-различни. Единственото условие е да бъдем доброжелателни и да избягваме политизирането на кампанията, за да се запази добрия тон.

Снимка: Виктория Първанова

Димитър разказва, че всъщност тяхната основна работа са античните възстановки:

Тук, на нашата територия, има страшно много остански от римски времена. А това се явява най-конвертируемата история, която притежаваме. Безспорно е, че имаме невероятно минало, но когато дойде човек от Лондон, Танзания, Боливия, Южна Америка, на него нищо не му говорят хан Аспарух и хан Крум. Неразбирайки, чужденците кимат от уважение. Но когато се спомене за император Константин или император Траян, реакцията им вече се променя. Това е част от световната история и те осъзнават, че това, което виждат, всъщност са го чували и го знаят. Остава само да си навържат нещата и да вкарат България в тяхната мисловна световна карта, която представлява римското наследство.

По този начин ние популяризираме самата държава като исторически и културно-туристически продукт. Хората трябва да разберат, че ние ходим върху съкровище, което на практика няма стойност. То е безценно.  В момента България представлява една дестинация на алкохолен туризъм, едно малко летище за евтини полети и хората идват тук от любопитство, а не с някаква цел да видят нещо или да си обогатят знанията. Популяризирайки историческото ни наследство, вече се прицелваме в една съвсем друга категория туристи, които са много по-сериозни, интелигентни и платежоспособни.

Румен Дедиков, човекът, който пише проекта, разказва, че самата дейност е част от „Културна програма за българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018“.

Искаме да направим една нова Европа с всички тези добри пожелания. Така написани тухлите биха останали в следващите поне 2000 години. Със същия материал, от който е изграден стария град, ние започваме да градим нов такъв. На самите тухли им трябват поне два месеца, за да изсъхнат, преди да влязат за изпичане, което предполага, че стената ще е готова най-вероятно към края на годината. Очакваме и отговор от общината , за да се разбере кое място ще е най-подходящо за поставянето на вече готовия продукт.

Тухлите са около 800, но една малка част от тях ще отпаднат, защото са някакви лични послания, които  нямат общо с темата на проекта. Общо взето някой е бил тук и се е отбелязал. Няма смисъл. Най-интересното е, че проектът от европейски, се превърна в световен, тъй като има много послания от неевропейски страни. Идеята първоначално беше за европейските граждани, затова и тухлите се поставят върху карта на Европа. Но няма как да изключим другите послания, затова ще тръгнем в друга посока и ще го направим на световната карта.

Проектът вече приключи и с огромно вълнение очакваме поставянето на стената. Изпращам ви и моето послание, което запечатах за хиляди години напред. Обичайте се!


Автор: Ивета Ангелова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Стажанти на "Под Моста"Уравнението, което дори Айнщайн не би се наел да реши07.07.2016

Още от Под Моста

Цветелинка ЦветановаQA върху общите заблуди и притеснения за дигиталното образованиеОбразование