Сезон седми на Игра на тронове – противоречивото начало на края

В разгара на лятото, след дълго чакане, при нас дойде зимата – зимата на „Игра на тронове“. Тя беше жадувана, изпълнена с нови очаквания, по-кратка от обикновено, но все така вълнуваща. Любимият „Игра на тронове“ със своя седми предпоследен сезон отново донесе чувството на трепетно очакване, нови теми за разпалени разговори с приятели, но и усещането, че сериалът върви към финалното разплитане на всички сюжетни линии, свързващи неговите разнообразни герои. Как точно е оползотворено дългото време, което беше отделено за заснемането на седми сезон, и как изглежда началото на края за “Игра на тронове“?

Етапът, в който сериалът се намира в момента, е най-важният за него. Всички фигури са наредени на бойното поле, героите са изградени и развити, остава единствено да се случи един последен, решаващ и голям сблъсък. Нишките между отделните персонажи и събития трябва да се свържат, така че да се пристъпи към очаквания финал. В последните, най-ключови два сезона, единият от които вече приключи, сериалът вече сам определя своята посока, без да черпи от книгите на Джордж Мартин и именно заради това той ходи по доста тънък лед с риск да залитне и да падне в студените води на зрителското недоволство. „Игра на тронове“ е изправен пред важната задача да остане верен на себе си, да оправдае и дори надгради очакванията, които е успял да създаде през последните седем години.

В рамките на седемте епизода на новия сезон феновете видяха неща, които очакват от много време. Доста от разхвърляните по шахматната дъска фигури започнаха да се обединяват. Герои, които не са се виждали в продължение на цели сезони, се срещнаха отново. В седми сезон много неща се случиха за пръв път – Денерис влезна с драконите си в опустошителна битка срещу войските на Ланистър, Джон Сноу стъпи на брега на Кралски чертог, Церсей видя жив мъртвец, а Валът падна. Но освен това в седми сезон се случи и нещо друго – „Игра на тронове“ разочарова за пръв път.

Изключително трудно е да стоиш на гребена на вълната в продължение на години. За времето, през което фентъзи сериалът е на екран, освен гигантска фенска база, той си е създал и определен стандарт, към който се придържа. Именно заради това той успя да се превърне в най-харесвания, обсъждан, гледан и скъп сериал до момента. Когато нещо е толкова добро, е много по-лесно да не оправдае очакванията точно на финалната права, дори и с леко отклонение от релсите.

Сезонът успя да разочарова феновете още преди началото си, когато беше обявено, че излъчването му ще закъснее, а епизодите ще бъдат само седем. Въпреки това, решението сезонът да се развие в по-ограничен брой епизоди, е разбираемо и правилно. Далеч по-добър вариант е да изгледаме по-малко епизоди, но с добре осмислени и реализирани сюжетни линии, отколкото обичайните десет, но с размит сюжет. Това, което не се очакваше обаче, е светлинната скорост, с която се развиваха събитията. В случай, че режисьорите и продуцентите на „Игра на тронове“ са решили да забързат хода на сериала, то това трябва да се случи деликатно. Придвижването на сюжета рязко напред съвсем не се случи фино – резултатът беше едно нелогично прескачане на герои от място на място, от единия край на Вестерос до другия. Усещането е като гледане на филм и непрекъснато натискане на бутона за превъртане напред. Това нямаше да е проблем, ако до момента „Игра на тронове“ развиваше същото темпо, но когато в продължение на цели шест сезона за всяка стъпка е отделено подходящото време за „узряване на момента“, а сега събитията препускат, разликата е осезаема. В един момент Джон Сноу беше в Зимен хребет, в следващия вече се намираше в Драконов камък и гледаше леля си Денерис влюбено. Напомняме, че във Вестерос няма метро, влак или самолет и най-бързото нещо, с което можеш да се придвижиш е експресен дракон, а единствените три слушат само майка си Денерис Таргериен.

 Прибързаното развитие на сюжета беше нещо, което би могло да се преглътне, ако всичко друго беше издържано както трябва, но тогава дойде шести епизод със своята епична битка на дракони срещу Бели бродници. Това беше епизодът, в който „Игра на тронове“ леко изневери на себе си. „Игра на тронове“ винаги е привличал и се е отличавал с това, че в него няма нищо предвидимо, че може да се случи абсолютно всичко във всеки един момент и няма застраховани. Когато всички харесваха Нед Старк и вярваха, че нищо няма да му се случи, защото е добрият герой, той умря. Когато Оберин Мартел се биеше с Планината и всички вярваха, че победата е кацнала на рамото му, той умря. Когато всички очакваха Церсей да бъде съдена в Септата, тя я взриви с див огън и …  много хора умряха. „Игра на тронове“ винаги е успявал да ни изуми и да ни накара да затаим дъх в очакване на някакъв напрегнат обрат. Сега обаче за пръв път се случи така, че изходът от събитията беше предопределен. Предвидимите, клиширани и нелогични моменти бяха прекалено много за сериал като „Игра на тронове“.

Джендри прелетя до Вала, за да изпрати мейл на Денерис да се притече на помощ с драконите, тя си облече роклята за убиване на Бели бродници и отлетя, за да спаси бъдещото си гадже Джон Сноу в най-критичния момент, когато всяка надежда беше изгубена. Джон Сноу реши да геройства както си знае и не успя да се качи на дракона, но нямаше проблем – от нищото дойде чичо Бенджен, който сигурно до този момент се беше спотайвал в храстите с пакет пуканки и беше чакал моментът, в който наистина ще има нужда от него. Точно като по филмите. Единственото, което липсваше на този епизод, беше Нед Старк в битка на живот и смърт с бродниците, яхнал вълк и носещ главата си под ръка.

Може би за радост на някои фенове започна да се развива и изключително странният романс между Джон Сноу и Денерис Таргериен, който дори достигна до своята кулминация в последния епизод от сезона. Странен не толкова заради факта, че те двамата са роднини (както знаем, в света на „Игра на тронове“ това никога не е било пречка), а заради прекалената сладникавост и клишираност на ситуацията. Главният мъжки герой, по който си пада женската половина от феновете и главната женска героиня, по която си пада мъжката половина, изведнъж стават новата звездна двойка на Вестерос. Нещо като това най-популярното момче от гимназията да излиза с най-популярното момиче. Само че с дракони, мечове и кръв.

Макар че „Игра на тронове“ успя да разочарова в някои аспекти, все пак успяхме да получим и още от това, на което сме свикнали. Станахме свидетели на една добре изиграна игра на котка и мишка между Санса, Аря и Кутрето, в която хитрите се оказаха надхитрените. Ето това е пример за класическа игра на тронове и непредвидимост. Всички са свикнали Санса да бъде малкото глупаво момиченце, а Кутрето да бъде изкусният хитрец, който дърпа конците. В онзи „Игра на тронове“, който обичаме, картите могат да се обърнат във всеки един момент. Подобна игра започва да се оформя и между лагерите на Денерис и Церсей, чиито задкулисни игри тепърва ще дадат своя резултат във финалния осми сезон. Всеки си мисли, че знае мотивите и ходовете на другия, докато всъщност не знае нищо, дори повече от Джон Сноу.

Доста от героите претърпяха значително развитие през този сезон, което означава, че и самият сериал се развива. Санса вече се е научила от най-добрите как да оцелява, Бран е съвсем различен в образа си на Триоката врана, Джон успя да преглътне гордостта си в името на вярата в Денерис, Джейми остро се противопостави на сестра си и сякаш започва да се отчуждава от нея, самата Денерис се научи да укротява таргериенските си импулси (донякъде). Дори героят на Юрон Грейджой започна да добива по-голяма плътност и характер, макар и не характер, с който бихме искали да се сблъскаме. Някои други герои пък останаха здраво стъпили на земята, на която винаги са стояли, като Церсей, която е все така крояща, безпощадна и готова да погълне света в името на семейството си. Ключови ще бъдат нейните решения в последния сезон за изхода от играта на тронове. И двете с Денерис са личности със силен дух, готови да сторят каквото е нужно, за да постигнат целите си. Разликата е, че целите на Денерис и хората около нея, са създаването на по-добър и справедлив свят, а целите на Церсей са създаването на по-добър свят единствено за нея и семейството й. Това разминаване в мотивите ще отприщи неизбежни конфликти, както стана ясно в края на сезона – мирът е невъзможен, колкото и да е желан, той е само фасадата, зад която всеки продължава да разиграва личната си игра. И докато всеки от играчите не осъзнае, че този подход никога няма да донесе нещо добро, никой няма да оцелее в надигащата се Велика война.

Един от героите, които останаха на по-заден план и през този сезон е Бран Старк. Според мен тихото му съществуване, вглъбеността и апатичното му поведение са нещо като затишие пред буря или бомба със закъснител. От самото начало той е тихият герой, сакатото момче, което всеки подценява, но всъщност е много повече от това. В момента притежава голяма сила и надали единствената му функция в сериала е да стои притихнал в стола си и да получава видения, иначе нямаше да има причина да се завърне в Зимен хребет. Още в първи сезон падането на Бран беше малкото събитие, което отприщи напрежението между Старк и Ланистър и даде основа за големи сблъсъци, също както преди години тайната любов между Лиана Старк и Регар Таргериен се превръща в основа за бунта срещу короната. Понякога най-дребните и скрити неща изиграват най-съществената роля и вероятно точно такъв е случаят с Бран.

Ще ни се наложи да почакаме цели две години преди да видим финала на „Игра на тронове“, критичната точка до която водят всички пътища до момента. През това време ни остава да се надяваме на най-доброто, да обмисляме фенски теории и да очакваме зимата, както и това, което идва с нея. Ние вместо с драконово стъкло се въоръжаваме с търпение.

Алексия Петрова
е родена в през 1996 г. в София. В момента изучава журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Интересите й включват най-вече кино и музика, но освен това палачинки, лисици и безкрайното нощно небе. Точно като Пипи тя вярва, че никога няма да порасне.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to