„Сикарио“ идва по кината в цял свят в изключително подходящ момент от годината. Лятото е приключило и е предоставило на редовните зрители в киносалоните предостатъчно възможности да се насладят на бягството от реалността, което предлагат типичните летни блокбъстъри като „Ант-Мен“, „Мъжът от U.N.C.L.E“ или пък „Мисията невъзможна – Престъпна нация“. Но есенният сезон, освен с новата учебна година и края на летните отпуски, приземява човек и с по-различен тип филми на големия екран. „Сикарио“ чинно изпълнява именно тази функция – това е брутален, реалистичен до болка трилър, който изобразява една доста страховита част от нашата действителност с художествено съвършенство.

И тук думичката „съвършенство“ не е подхвърлена просто така. Екипът пред и зад камерата, който реализира филмът, е първокласен. Режисьор на лентата е Денис Вилньов, канадският (от Квебек) режисьор, който, след повече от десетилетие упорита работа като независим творец, през 2013 година изненада света с изключително ефикасните трилъри ‘Prisoners’/„Затворници“ и ‘Enemy’/„Враг“. Със „Сикарио“ Вилньов продължава да прави това, което очевидно прави най-добре – да рисува мрачни картини, да погубва невинността на своите персонажи и да държи градуса на напрежението много висок.

Тук Вилньов получава солидна помощ и от легендарния кинематографист Роджър Дикинс, номиниран 12 пъти за награда „Оскар“ за кинематография и работил по много известни заглавия с именити режисьор като Сам Мендес и братята Коен. Актьорите със смях разказват в интервюта как Вилньов е бил възхитен от заснетите от Дикинс кадри и е превъзнасял работата му със силен френски акцент, а кинематографистът е отхвърлял похвалите на чисто британско наречие с мотива, че просто си върши работата. Но похвалите със сигурност са заслужени – лентата изобилства със символични кадри, видими за всички зрители и дори въздействащи на подсъзнателно ниво на тези, които не ги забелязват. Да дам примери ще означава да издам детайли от сюжета на филма, затова ще приключа с изказванията по този параграф дотук.

Но каква всъщност е историята на филма – поне такава, каквато ни я издават трейлърите? Млада агентка на ФБР е включена в специален правителствен екип, на който е възложена задачата да разрушат върлуващия наркокартел на Мануел Диас. Като представителка на Федералното бюро за разследвания, именно тя е тази, която трябва да оторизира действията на екипа на хартия – а още след първата си кървава мисия с тях тя започва да изпитва силни колебания относно етичността на техните методи.

Агентката на ФБР тук се играе от Емили Блънт в поредната чудесно подбрана от актрисата роля. Блънт се намира в отлична серия от изключително успешни проекти, в които съумява да изиграе плеяда от силни, но различни по същността си женски персонажи. Тук тя блести в образ, който олицетворява загубата на невинността в суровия свят, в който живеят хората от двете страни на закона и който изобразява екранното действие.

Джош Бролин, който зрителите в момента могат да гледат и в „Еверест“ по кината, играе лидерът на екипа, към който е присъединена героинята на Блънт. Бролин пресъздава образа си с показно пренебрежение към насилието и типично американска философия в стил „всичко е позволено“ и „целта оправдава средствата“. Неговият персонаж е въплъщение на необходимото зло, антипатичен и противен на зрителя до самия край.

Но от целия актьорски състав най-силно блести Бенисио Дел Торо в роля, в която изглежда, че е бил роден да играе. Пуерториканецът влиза под кожата на хладнокръвен убиец, отдаден на войната с наркокартелите и воден от желанието за лично отмъщение. Той също е част от екипа, сформиран, за да унищожи картела на Мануел Диас и представлява върха на копието, човека, който не се бои да дръпне спусъка в най-важния момент. Безпощаден и абсолютно убеден в собствената си правота, персонажът на Дел Торо върви по тънката граница между доброто и злото и въплъщава определението за антигерой – и го прави с хладнокръвие и чар.

Със завършена по този начин палитра от реалистични и интересни герои, поставени в също толкова реалистичен и интересен контекст, „Сикарио“ идва и изминава по големия екран като една добре смазана машина, натискаща точните емоционални бутони в зрителската психика и пресъздаваща действителността във вида, в който я виждат създателите й. Трилър от най-висока класа, с нужните качества да се нарече „модерна класика“, филмът лесно може да се препоръча на всеки зрител над 14-годишна възраст заради насилието на екрана.

„Сикарио“ излиза по кината в България на 9 октомври 2015 година. Разпространява „BS Films”.