Джейк Гиленхал се преборва за зрителското сърце с „Обратен гард“

18.09.2015

„Обратен гард“ представлява заявката на Джейк Гиленхал тази година към наградата „Оскар“ за най-добра мъжка роля. Доколко убедителна е тази заявка, е изключително спорен въпрос. „Обратен гард“ следва традицията на класическите затрогващи боксови филми в американското кино, от които лесно се открояват легендарни имена като „Роки“, „Разяреният бик“ и „Боецът“, който през 2010 година беше последният филм от този специфичен жанр, който пожъна големи успехи през сезона на наградите. Близостта до тази традиция е едновременно най-голямата сила и най-голямата слабост на филма.

Снимка: ScreenRelish.com
Снимка: ScreenRelish.com

Ясната жанрова принадлежност и наративна структура позволяват на лентата да се фокусира върху качествените изпълнения и те изобилстват. Известни имена като вече споменатия Джейк Гиленхал, носителя на „Оскар“ Форест Уитакър и звездата Рейчъл МакАдамс правят зашеметяващи представяния в своите роли. Сърцераздирателната история им предоставя предостатъчно чувствени моменти, в които да блеснат подобаващо. Аудиторията лесно може да бъде спечелена и само от това. Но клишираният сюжет, познат от много други предишни ленти, както и откровено мачистката основна линия на действието със сигурност ще отблъснат доста зрители.

Да, „Обратен гард“ е филм за мъже във всеки един смисъл на израза. Любящата съпруга и капризната дъщеричка на главния герой са единствените женски персонажи на екрана. Жената се играе от Рейчъл МакАдамс в общо 4-5 сцени и в половината от тях тя е оскъдно облечена. Ако това не крещи „сексизъм“, не знам кое би. За мен лично в един момент това повдигна въпроса защо способна актриса като МакАдамс е похабена в подобна роля, но ключовата важност на нейния персонаж за развитието на действието и на главния герой оправдават присъствието и във филма.

Снимка: MoviesInThePhilippines.com
Снимка: MoviesInThePhilippines.com

Но идва ред да се поговори и за кървавите подвизи на боксовия ринг, на които по принцип се възхищава целевата аудитория на филма – мъжете. Действието между въжетата е брутално и добре заснето, което означава кошмарни картини за многото фенки на Джейк Гиленхал. Никой обаче не може да отрече изключителното представяне на актьора в тази му конкретна роля. Изваян като древногръцка статуя, пребит и посинен през по-голямата част от филма, преминаващ от едно настроение към друго в рамките на секунди, Гиленхал впечатлява, затрогва и откровено надъхва публиката да застане над негова страна.

Снимка: FastCoCreate.com
Снимка: FastCoCreate.com

Единствената нереалистична част от боксовите битки са твърде многото преки удари в лицето, които състезателите отнасят. При само няколко от тях, нанесени в реалността, 99% от боксьорите биха се стоварили на тепиха в нокдаун. За сметка на това с изключителен реализъм се откроява фантастичното представяне на Форест Уитакър в ролята на треньора, който помага на героя на Джейк Гиленхал да се върне на върха. Твърде вероятно е именно то да бъде отчетено като още по-валидна заявка за „Оскар“ от това на актьора в главната роля.

Снимка: NBCNews.com
Снимка: NBCNews.com

Реалистичните до грозота схватки, трогателните моменти и силните актьорски представяния от доказаните имена в ролите са очевидните плюсове на „Обратен гард“. Клишираната, безкрайно предвидима история е големият минус. А за мен лично беше и откровено дразнещ фактът, че от така рекламираният саундтрак на филма с изпълнения на Еминем и Bad Meets Evil, точно любимата ми песен ‘Raw’ не се чу на екрана. Ако можете да простите тази липса и липсата на оригиналност, то от сърце можем да ви препоръчаме този филм.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Георги Петров„Доктор Стрейндж“ с Бенедикт Къмбърбач - spoiler-free ревю04.11.2016

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаЗа по-добри градски пространства – интервю със създателите на ПОдЛЕЗНОLIFE