LIFE

Култура под карантина с Ипси, Биби и Поли

15.04.2020

Липса. Така бих могла да опиша ежедневието с една дума. Липсва ми културата в естествената ѝ среда, липсват ми хората и живият контакт с тях, гъделичкащият трепет на пълнокръвното интервю, слънцето и изтърканите пейки пред Народен.

Срещаме ви с Поли, Ипси и Биби, за да уплътним липсите, да поговорим за алтернативната среда на културата и да ни стане някак по-леко и светло. Да проветрим мислите си. И преди да започнем, ще допълня, че по време на това интервю, ничий нос не е напускал пределите на дома. #оставамесивкъщи

Успявате ли да заместите успешно „извънцифровите“ социални контакти в условията на пролетното вкъщистоене?

Ипси: Да, да живеят видео чатовете! Странно е, но дава едно спокойствие, че хората, които обичаш са всъщност много близо и са добре. Като онази песен: „Телефон все ни свързва, телефон ни дели.“

Поли: Бих казала, че да, въпреки че те не могат да бъдат заместени наистина, защото усещането не е същото. Живяла съм няколко години далеч от всичките си близки хора и приятели и в момента получавам нещо като дежа-ву от този период.

Биби: Иска ми се да кажа да, но не би било вярно. Ако в първите седмици бях екзалтирана от това, с колко много приятели “наваксахме” онлайн, при положение, че за жива среща се гоним с месеци, докато си напаснем графиците, то в момента непрекъснато мисля как искам да ям паста в Ателие с Ипси и Поли, да пия коктейл при Драго в Black Flamingo, да прекося половин Лондон, за да чакам 40 минути на опашка за гаден шприц, но пък да съм с Меридит по залез на покрива на Frank’s в Пекъм (супер място за лилави лондонски залези, хора!)… Даже опашките ми липсват, сериозно. Онези нагъсто, в които се притесняваш, че някой ще те залее с нещо…

Води ли ни изолацията към по-истинско и пълноценно сближаване?

Биби: За мен не. Аз съм от хората, за които физическото е голяма част от общуването с близките и така комуникирам много – естествено ми е да прегръщам някого, като го видя, обичам да целувам…

Ипси: При мен не, защото с моите приятели и близки вече имахме такава връзка (истинска и пълноценна) и нямахме нужда от такава изолация, за да се преоктрием, но със сигурност си казвам „радвам се, че имам такива хора в живота си“. Сега просто много ми липсват и нямам търпение да ги видя отново на любимите ни места.

View this post on Instagram

Вчера съм забравила да кача тази снимка в каруселчето. Няма пък, качвам наново. 1. Тази рокля ми е за baby shower-a на Поли, но ако не ни пуснат дотогава, отивам директно с нея на изписването. 2. Вчера съм седнала така на дивана и се опитвам да се радвам на живота. Аз: “бейби, хората знаеш ли колко яки креативни неща правят в домашни условия. Айде и ние.” Ицо: “Ипси, ти си седнала на дивана по рокля и пиеш вино, какво креативно да стане?”. Толкова от мен. А и 3. Мога да добавя. През 2012-та още преследвах Ицо и беше Цветница. Беше ми казал, че ще сте видим. Облякох се, гримирах се и го чаках цял ден да звънне. Е, не звънна, но и аз не се отказах. Това винаги го казвам на младите ми приятелки: “Ако си харесате някой, ще се борите за него до последно!”, защото в крайна сметка съм омъжена за мъж, който буквално преследвах от февруари до 11-ти юли и няколко пъти щях да откажа, но добре че не съм. Ипек Иванова Кобилкина стана работата. 😹#homedecor #homesweethome🏡 #flowers #vscobulgaria #cozyhomes #dots #polkadots #prosecco

A post shared by Kitty From The City 🐱 (@ipsyrm) on

Поли: Зависи от човека и разбиранията му, както и начина на живот. Ние сме социални същества и при отнета възможност за контакт е възможно да се появи и обратния ефект вместо сближаване, да има отчуждаване и затваряне в себе си.

Минутите ви за култура – или как я пазите „дишаща“?

Поли: За щастие в това отношение аз лично не страдам много, тъй като при мен ритуалите не са се променили – чета си списанията, просто гледам филми вкъщи, вместо на кино, а и вече има онлайн постановки, live instagram концерти, възможност да се разходим виртуално из някой музей… навлизам в последния триместър на бременността си и така или иначе най-вероятно щях да правя същото в тези месеци. Разликата идва от хората и срещите с тях.

Биби: Още страдам, че успях да се доредя за билети за Infinity Rooms на Кусама в TATE през май, но няма изгледи да видя инсталациите наистина. Ако търсите нещо такова, преди няколко дни TATE пуснаха виртуален тур на изложбата на Анди Уорхол, която трябваше да върви в момента.

Иначе, култура има, но искаме ли да започнем да я консумираме (и нея) през екран? И как това е устойчиво за артистите, които работят в сектора. Извънредно тъжно ми е за професионалните музиканти, които в момента почти нямат полезен ход и ако една част могат да са спокойни и да речем да правят про боно IG live-ове за своите си хора като Джеймс Блейк, например (и двата му бяха страхотни!), то това не важи за предимно концертиращите класически или джаз такива.

Ипси: Момичетата се справят по-добре от мен, признавам си. При мен културните онлайн мероприятия май по-скоро издишаха, но понякога гледам онлайн концерти и литературни четения.

Поглед назад към времето на лексиконите. Препоръчайте ни филм и книга?

Биби: Не мисля, че някога ще спра да препоръчвам “Пяната на дните” на Виан. Иначе, ако си търсите нещо по-забавно, книгата на Мила Михова “Не може да бъде”, ще ви дойде супер. Може и да последвате Мила в Instagram, тъй като в последните седмици чете отделни разкази от книгата в IG live. Слушам много аудио книги в Storytel и сега се уча от скандинавците на “hygge” с ‘The Little Book of Hygge: Danish Secrets to Happy Living‘. 

Наскоро в Amazon Prime Video качиха всички Бонд филми и признавам, че малко “се закачих”. Тези от преди 90-те са страхотни – очите ти остават в сет дизайна и въобще колко красиво и изпипано е всичко откъм сцени! В същото време историите не те напрягат, защото са предсказуеми и знаеш, че накрая всичко ще е точно.

View this post on Instagram

Май ще гледаме много филми тези дни и няма да е на филм феста, както си мислехме. Пишете кое е добро в Netflix, HBO GO и от ония сайтове с филми, за които не говорим, ама сещате се. Без пандемии, филми за края на света и други такива допълнителни стресове (И Гаспар Ное отпада по "допълнителни стресове" критерия 😀). Като няма да има Бонд, ще си наваксам със стари и му е ред на Moonraker довечера след Casino Royal онзи ден (Ева Грийн, хорааа 😍). . Отделно драснете по едно съобщение, чуйте се с близките и приятелите си (особено по-възрастни от тях), които живеят САМИ (или по някаква причина са сами в момента), защото в последни дни дори аз, която генерално обожавам да си стоя сама вкъщи, се хващам да ми става самотно и да скроля новини до безкрай, без да има кой да ме изкара от тоя цикъл. Сторитата в коледен дух за супер шанса да прекараме време у дома с близките си са супер, ама не всеки има възможност да е с тях и поне за мен това тригърва допълнително anxiety. Иначе и това ще мине… 📷 @sucks2beyoou

A post shared by Bilyana Slaveykova (@bibons) on

На места ти става супер смешно и неудобно, защото са ужасно политически некоректни и сексистки по сегашните стандарти и нещо такова вече няма как да се появи. Goldfinger и Octopussy май са ми любими от старите до момента. Тези от 90-те не ги гледайте, малко са като шпионско Рамбо, ама с хакери. От новата Бонд ера Casino Royal е супер, а в Skyfall Хавиер Бардем прави страхотна злодейска роля.

Поли: Книга: Цялата поредица на Робърт Галбрейт (псевдоним на Дж.К.Роулинг) за разследванията на Корморан Страйк и асистентката му. Книгите са дълги, но много увлекателни и се четат на един дъх.
За филм бих казала всичко на Уди Алън, но в съзнанието ми изниква и “Животът на Пи”, който е всъщност екранизация на книгата на Ян Мартел. Филмът е наистина великолепен и с впечатляваща визуална презентация. Оплакваме се, че сме вкъщи, но имаме дом, имаме храна, имаме ток, интернет и така нататък… там главният герой буквално оцеляваше на лодка в средата на океана, че и в компанията на тигър.

Ипси: Ох, много обичах лексиконите едно време! Не може ли да се върнат обратно на мода? „Отивам си е възвратен глагол“ на Тайе Селаси. Книга, която ми препоръча моята приятелка Ралица Стоянова, която също е писател, така че препоръчвам и нейната книга „Y-хромозома“. Филм: La Belle Epoque / Славни времена на Никола Бедо. Божествен!

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Стажанти на "Под Моста"Стената на надеждата увековечава желанията ни31.05.2018

Още от Под Моста

Под МостаВъзроденият спомен за Честър Бенингтън от Grey DazeМузика