Страст и стабилност в “Любов по време на холера”

Love_choleraКолко дълго можете да чакате от любов? Месец, година? Петдесет? Според Габриел Гарсия Маркес и “Любов по време на холера” – цял живот. Дори ако означава да посветите цялото си съществуване на това чакане, ако то се превърне в делото на живота ви, под чийто знак минава всяко друго начинание и всяка мисъл? Да. Дори наградата след дългото чакане отдавна да е загубила блясъка си, а вие да сте загубили способността да ѝ се насладите пълноценно? Да.

В един град в Южна Америка, агонизиращ от холера и любов, последиците от които често са поразително сходни, младата любов на Флорентино Ариса и Фермина Даса, с всичките ѝ младолюбовни реквизити – банална поезия, тайна размяна на страстни писма и обещания за венчавака, безсънни нощи и среднощни серенади, се среща с непреодолимата на пръв поглед пропаст на родителската  воля. Двамата влюбени са разделени от опасно пътешествие през разтърсвани от гражданска война земи и макар да поддържат връзка, когато се срещат отново, Фермина осъзнава, че любовта им, поне за нея, е била илюзия. Скоро след това осъзнаване тя се омъжва за доктор Хувенал Урбино – потомък на благороден род, рационален мъж, отървал града от холерата и радващ се на всеобщо уважение, но лишен от всякаква страст и романтика.

„Любов по време на холера“ е книга за една жена и двама мъже. Единият е заможен, с добро име и образование, патрон на културата и модерния живот, убеден, че в брака най-важно е не щастието, а стабилността, а другият – нещастно и може би леко налудничаво влюбен, неизлечимо романтичен, способен да превърне дори суха бизнес кореспонденция в страстни любовни писма и съвсем сериозно решен да чака, докато съпругът на любимата му умре, за да се опита отново да спечели сърцето ѝ. Първият не подозира за съществуването на втория, а той, на свой ред, не таи никакъв негативизъм към съперника си. В двама им виждаме две коренно различни отношения към света и в частност – любовта и съвместния живот.

Стилът на книгата увлича, а атмосферата на южноамериканското градче с неговите някога бляскави, но сега тънещи в упадък замъци, бедняшки квартали, тържища на открито и пристанищни бордеи поглъща читателя изцяло. Макар романът да е далеч от типичния за Маркес магически реализъм, в духа на книгата има нещо омагьосващо, с нейните парфюмирани гарвани, изсвирени в полунощ на гробището валсове и един своенравен говорещ папагал с централна роля за фабулата.

В „Любов по време на холера“ липсват същински отрицателни персонажи. Всъщност, там като че ли изцяло липсват личности – героите са по-скоро архетипни, опознаваме ги най-вече чрез думите на автора, а не техните собствени, защото пряка реч почти липсва. Лесно би било да гледаме на романа като на приказка за търпеливата истинска любов, която надживява трудностите и накрая триумфира, но при по-задълбочен поглед изниква въпросът дали любовта е единствено страст и обсесия, или може да приема и други, по-неочевидни, но също толкова истински форми. Книгата би могла да бъде разгледана и като тревожната история на влюбване в един имагинерен образ, което завладява изцяло живота на един човек, правейки го сляп за всички други шансове за любов, с които го среща съдбата.

Освен това обаче „Любов по време на холера“ е и история за остаряването – с всичките му неудобства, неприятни старчески навици, за старческата суета. За остаряването заедно с друг човек, докато ежедневието не се превърне в низ от взаимноомразни ритуали, извършвани с нещо почти като любов. За остаряващите тела, на които времето не прощава. Книгата от доста време не е преиздавана в България. А може би е крайно време.

Константин Николов
е 22, студент по "Право" в Софийският университет. Ако пиеше, след две бири или едно уиски бихте го чули да обяснява на всеки, достатъчно търпелив, за да го слуша, че животът и съществуването са в крайна сметка безсмислени и всеки опит да се убедим в противното е просто самозалъгване, необходимо за да оцелеем още един ден.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to