„Субурбикон“ или другото име на ада

25.11.2017

След Венеция и Торонто „Субурбикон“ кацна у нас в рамките на фестивала Киномания, където все още може да се гледа. Заради главните замесени е нормално да го посрещнем с надежди за добри актьорски изпълнения, съспенс и хумор, въпреки противоречивите отзиви отвъд океана. Ако и вие сте сред тези, които не могат да бъдат отказани за гледат заради оценките на критиците, то най-вероятно вече сте се въоръжили с билет в ръка, но нека поне ви посъветваме какво да (не) очаквате от новия филм на Джордж Клуни.

Сюжетът е поставен в края на 50-те години в САЩ, когато в единия полюс стои расова и религиозна дискриминация, а на другия – подредени семейни животи, като извадени от илюстрована реклама на американската мечта от това десетилетие. С такава започва и самият филм – приятно стилистично решение, което ни представя Субурбикон – раят в покрайнините, където населението се спасява от шумния град и живее в идилията на окосени дворове и църковни хорове сред аромат на прясно изпечени бисквити и лак за коса.

Но както в повечето реклами, нещата не са такива, каквито изглеждат. Зад привидно перфектния живот се крият чудовищни тайни, които виждаме в лицето на семейство Лодж. Животът на членовете му се проеобръща, когато една вечер в къщата им нахлуват крадци. Инцидентът е отправна точка за събитията оттук нататък, развиващи се паралелно със случващото се в живота на прясно нанесло се в квартала чернокожо семейство.

Дизайнът на продукцията е достоверно изграден и със сигурност ще се хареса на зрителите, които обичат да се потапят в истории, поставени около средата на миналия век. Ярките цветове контрастират на мрака от случващото се в действителността на филма, като така се подчертава вдигнатият камуфлаж не само пред общество, но и близки. Сред силните елементи е  и музиката на Александър Деспла, която с класически нотки пресъздава пътя от безгрижие до смъртна опасност.

На визуално ниво всичко е наред, но проблемите идват със самия сценарий. Главните герои са отрицателни персонажи – не само заради своите престъпления, но и защото по никакъв начин не са показани в други нюанси, чрез които зрителят би могъл да ги почувства поне малко близки. Образите са изцяло водени от егоистични мотиви, заради които в задния си двор погребват всичко, на пръв поглед, вече изградено. Резултатите в такъв случай са поне два: емоционална дистанцираност на публиката от случващото се с тях и записване в някой от второстепенните отбори – на тези, които се опитват да надхитрят главните, но са от същата порода, и(ли) най-вече на изпатилите си, които заслужават съжаление.

В историята открояваме още един отбор, чрез който „Субурбикон“ цели да осмее обществото. С чернокожото семейство е направен паралелът на невинни с виновни и привидност – реалност. Дискриминираните са олицетворение на удобнана изкупителна жертва, съдена по външния си вид и поставена в стереотип, което, за съжаление, е налице и отвъд епохата във филма.

Екипът пред камерата се представя добре, макар и ролите да не са сред големите предизвикателства в кариерите на актьорите. Мат Деймън като главата на семейството е мекушав с прокрадваща се психопатия, която проблясва на моменти без да има възможност да се развихри. Повече поле за изява има Джулиан Мур, която изиграва две роли – смирената Роуз и невротичната Маргарет, на която придава нужната яркост и драматизъм.

Най-много колорит на екрана внася Оскар Айзък с образа си на хитър агент, който въпреки обрата в поведението, остава симпатичен дори с криворазбраното си чувство за справедливост. Малкият Ноа Джуп е чудесен като синът Ники, който преминава през най-много емоции, но остава единствената връзка на зрителите с разума от екрана.

На шестия режисьорски проект на Джордж Клуни не можем да пишем Отличен 6, а вината за далеч не е изцяло в диригента. „Субурбикон“ се стреми да бъде социална сатира, гарнирана с хумора на братята Коен, които са основни автори на сценария. Основаната цел обаче е размита с включването на още елементи като криминален трилър и черна комедия, които на теория може и да звучат добре, но в крайна сметка не образуват добър коктейл. Но ако обичате такива, които ви оставят приятно объркани със съставките си, от „Субурбикон“ няма да ви заболи – по-безопасно е от това да живеете там.

 

„Субурбикон“ може да гледате на Киномания:

неделя, 26 ноември 2017, 20:00, Euro Cinema 
понеделник, 27 ноември 2017, 21:00, Люмиер Lidl 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна Маринкова"Лигата на справедливостта" – 120 минути приятна каша19.11.2017

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър