Върху „Аве, Цезаре!“ на Братя Коен

22.02.2016

thumbnail_23310„Аве, Цезаре!“ на Братя Коен е от филмите, които посрещат общественото „Осанна“ и „Разпни го!“ доста успешно. Изглежда, че това е така, защото мнозина намират неговата многопластовост за лепкав меланж, заявката за „комедия“– за неоправдана, а появата на цяло актьорско „съзвездие“– за разочароващо бледо откъм екранно време.

Всички тези недостатъци обаче лесно се превръщат в предимства – почти по Джойс филмът ни представя един ден на изстрадалия изпълнителен директор Еди Маникс (Джош Бролин), който ръководи едно от големите студия в ерата на Класическия Холивуд през 50-те години на миналия век. Реална историческа личност, Маникс работи в ‘MGM’ като „фиксатор“, чиято основна работа е да прикрива пикантни детайли около личния живот на звездите, за да запази възможно най-неопетнен публичния им имидж.

С него се запознаваме в изповедалнята, където и ще го изпратим. С осъзнатите грехове и решението, което оставя филмът на едно особено място по отношение на голяма част от останалото творчество на Коен, в което често обикновените хора се изправят срещу абсурда на живота, правейки погрешни избори, за които са наказани. Това е така, защото в „Аве, Цезаре!“ изборът не може да бъде определен като правилен или грешен, а само като „желан“ (както и в повечето от филмите на Коен).

Сатира в същността си (доближавайки я идейно и до филми като „Бърдмен“ на Иняриту), лентата осмива умело епохата на финансово опиянение, тщеславие, религиозния култ и идеологическата заплаха на комунизма, доплувала буквално и заплашително със съветска подводница до бреговете на Лос Анджелис на фона на песента „Варшавянка“.

И ако тази сцена е определима като бутафория, то цялото ежедневие на Маникс трудно ще избяга от размитата граница между преувеличение и достоверност. Гонейки винаги закръглените часове, той е въвлечен в спасяването на честта на неомъжената, но бременна актриса ДиАнна Моран (Скарлет Йохансон), професионалната преориентация на класическа уестърн звезда Хоби Дойл (Олдън Еренрайх) в драматичен актьор; задоволяването на претенциите на режисьора Лорънс Лоренц (Ралф Файнс); словесно жонглиране с жълтите журналисти Тора и Тесали Такър (Тилда Суинтън); както и спасяването на една от големите холивудски звезди Беърд Уитлок (Джордж Клуни) от ръцете на ядосани сценаристи с леви убеждения.

maxresdefault

Междувременно в него успешно са внедрени пародиите на класики на ‘MGM’ като аквамюзикълите с участието на легендарната Естер Уилямс (в ролята на Скарлет Йохансон) или легендарните танци на Джийн Кели (представени от Чанинг Тейтъм), както и многобройни социални и религиозни алегории. Някои критици дори твърдят смело, че архетипът на изиграната от Йохансон Моран е самата Мария-Магдалена, Уитлок (Клуни) е Тома Неверни, а дяволът е там с непрекъснатите си предложения за порядъчен и спокоен живот.

Така или иначе, Братя Коен успяват да обрисуват в един ден цял исторически период от началото на 40-те до края на 50-те години, надсмивайки се не само на суетното ежедневие в Холивуд, но и на публиката, която иска да види и да повярва на патетичен библейски епос, на идеализирания семеен живот и неговите ценности, лунните сонати на каубоя, докато се страхува от конспирация и страшната идея, че идолите на обществото могат да се обърнат сами срещу цялото това фиктивно великолепие.

Оказва се обаче, че абсурдът и безсмислието далеч не се ограничават до декорите на филмовите студия, а изборът за това къде и как да го преживееш е правилен, когато следва най-простата повеля на сърцето.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Георги Петров"Първият отмъстител: Войната на героите" - spoiler-free ревю28.04.2016

Още от Под Моста

Под МостаВаружан Восганян представя романа си „Децата на войната“ в Пловдив и СофияЛитература