Музика

Тамино – глас от Сахара и лице на древногръцка статуя

04.05.2020

Извънредното положение в страната доведе не само хоум офиса вече 47 дни, но и до повече време за изследване на необятното интернет пространство за нови сериали, нови филми и нова музика. Любимо нещо на света е да откривам нови неща, по които да се обсебвам. Започнах с една песен на италианеца Мотта, продължих с преоткриването на „Оранжевото е новото черно“ и стигнах до изпълнителя Тамино, който със сигурност е най-доброто ми откритие от началото на безкрайните дни по пижама.

Точната дата, в която Вселената отвори очите ми за Тамино беше 12 април. Случи се в Spotify с препоръчването на песента “Habibi”, за което ще съм вечно признателна на алгоритъма, който следи музикалните ми предпочитания – благодаря!

Тамино е роден в Антверпен, Белгия на 24 октомври 1996 година. Разбира се, тази информация няма никакво отношение към разказа, би могла единствено може би да подчертае, че е на 24 години, а в музиката му я има онази спокойна арабска мъдрост, която сякаш прозира между гъсти кълба сладък дим.

Пълното му име е Тамино-Амир Мухарам Фоед и корените му са египетски – внук е на египетския певец и актьор Мухарам Фоед. Гласът на пустинята и нейните звуци лесно могат да се усетят в музиката на Тамино. От пустинята Тамино е взел не бързите ритми обаче, а унасящите ни в уютна скръб бавни гласове на нощта.

Понякога прави кавъри, лесно могат да бъдат открити кавърите му на “Summertime” на Ела Фицджералд или на “I Bet You Look Good On The Dancefloor” на Arctic Monkeys. Честно казано обаче, авторската му музика звучи по-добре. Не защото кавърите му не са добри, а защото е успял да намери своя почерк и той звучи най-добре в създаденото от него.  

Тамино е от музикантите със собствен глас, със собствен жанр дори. Музикалните журналисти много обичат да оприличават, което е чудесно, но музикантите са различни хора, оприличиването няма много смисъл. Би им било трудно да оприличат Тамино на някого обаче, той не прилича на друг изпълнител, защото прилича на себе си.

Музиката му представляза бавно инди, примесено с алтърнатив и арабски нотки. Звучи ново и непознато, но едновременно с това древно, антично. Настроението на песните му е меланхолично. Изпълненията му приковат. Сякаш Шехерезада разказва история и не можем да направим нищо освен да слушаме, сякаш арабски певец изпълнява своята касида по време на даур.

Музиката му е тъжна, но не по начин, който натъжава, а по начин, който ни кара да се чувстваме удобно в тъгата си. Прави ни спокойни в бавния път на размислите – може би, защото звучи като мъдър наблюдател, може би, защото приковава и ни кара да забравяме.

В гласа му има дълбочина, има и сила, успява да използва умело фалцет. Гласът се променя бързо, а промяната в тона му винаги носи някакво ново значение. Верен спътник на Тамино в изпълненията му е китарата – понякога класическа, по-често електрическа. Компания му правят и близкоизточните музикантите от Nagham Zikrayat Orchestra, които участват в песните му, с тях свири и на концерти.

Досега има издаден един албум – “Amir”, който излиза през 2018 година, и три EP-та – “Tamino” (2017), “Habibi” (2018) и “Live at Ancienne Belgique” (2019). В някои от песните си разказва историии –  в „Indigo Night” ще чуете историята на сина на пътешественика, който се чувства сякаш пее без глас и смисъл, макар че е виждал най-красивите места по земята. В други пее за любов – такава е „Habibi“, първата негова песен, която чух и която ме направии фен веднага.

Античното звучене и древногръцката връзка у Тамино ще откриете не само във факта, че ужасно прилича на древногръцка статуя, а и в песента “Persephone”. Красотата на фалцета му ще чуете в пълна сила в “Sun May Shine”. Mаксимално арабско звучене можете да откриете в “Each Time”, която сякаш се носи от горещия сахарски въздух към ушите, а малко по-приканващи за движение са “Cigar” и “Chambers”.

Обикновено, когато се обсебя от някой артист, след първото изгледано негово интервю бързо се свалям на земята, защото откривам нещо изкуствено и дразнещо. В Тамино обаче липсва преструвка или поне я крие умело. Със сигурност ще проверя веднага щом изолацията приключи и обяви, че ще свири пред публика отново. Обикновено съм също и част от феномена „несподеляне на добрата музика, за да не стане комерсиална“, но с радост споделих Тамино, за да го обичаме заедно.

В заключение ще кажа, че Тамино носи много черно. Често избира черния цвят и за цялостната визия на живите си изпълнения и на видеоклиповете към песните си. Въпреки това в музиката му няма нищо печално, по-скоро точно както черния цвят, така и тя звучи простично и въздействащо. Приятно слушане.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия ИлиеваЗа вдъхновението и музиката - разговор с Мирян Костадинов02.11.2017

Още от Под Моста

Под МостаКои са любимите научно-фантастични романи от времето на родителите ни?Литература