Интервю с уличния музикант Тодор Стоянов
„Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.
Ти закъсняваш понякога истинно,
но винаги идваш, идваш при нас.“
С мелодията на тази песен цигулката посрещаше любовта и вярата на хората в подлеза на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. И тук думите са излишни… Когато мелодията говори със своята чувственост и надежда, то какво повече може да иска човек. Потопете се в света на музиката с едно интервю с Тодор Стоянов, чиято цигулка не просто звучи, а проговаря…
ПМ: Кое е вдъхновението на един цигулар?
Тодор Стоянов: Вдъхновението на един музикант е самото настроение, което се създава чрез музиката, която ти сам твориш. Чрез музиката, която се превръща в работата, но друг е въпросът, че държавата не подпомага такъв тип културни дейности.
ПМ: Кога започна пътуването Ви из света на музиката и каква беше причината?
Т: От 21 години свиря, като хващам цигулка в ръка ежедневно, колкото и странно да звучи… От ранна детска възраст взех цигулката в ръка, така се вдъхнових от музиката и намерих своето призвание.
ПМ: Какво ви дава сила да продължавате да се занимавате с музика?
Т: Най-голяма сила ми дава публиката, която срещам сутрин рано, преди 10:30 часа тук в подлеза, от която получавам признателност и уважение. Но и самата музика, самото творчество зареждат, когато ти самият ги правиш с желание и от сърце.
ПМ: Какви са качествата, които трябва да притежава един цигулар?
Т: На първо място един цигулар трябва много да обича музиката и да започне от ранна детска възраст с опити и с усилен труд. Това се отнася за пианисти и цигулари, трябва от малък да свикнеш с тази мисъл, че музиката е твоето призвание и непрекъснато да се изграждаш, да израстваш, детството ти минава в упражнения, но наградата е самият труд и резултатът.

ПМ: Композирате ли своя музика?
Т: Да, мога да композирам, но времето не ми стига, защото се занимавам с допълнителни неща. Може би някой ден ще композирам, засега не е дошъл подходящ момент.
ПМ: Как е оценяван вашият концерт в подлеза? Намирате ли признание от хората?
Т: Сцената като цяло излезе на улицата, това не е тайна. Концертът сутрин в подлеза е моята зареждаща доза, преди да се започна с другата работа.
ПМ: Често казват, че успешният музикант е нещастен в живота. Така ли е?
Т: Не, аз получавам душевна храна, и знам, че я предавам и на околните, за това не бих могъл да бъда нещастен.
ПМ: Можете ли да отнесете към себе си тази част от стихотворението на Смирненски- „Старият музикант“?
„Бурно край него живота кипи
в грижи и горести вечни
и пъстроцветните шумни тълпи
все тъй са зли и далечни.“
Т: Не, моето стихотворение звучи така: „пъстроцветните шумни тълпи все тъй са топли, сърдечни“, това е моето най-голямо удовлетворение.
ПМ: Вярно ли е, че „музикант къща не храни“?
Т: До скоро се издържах само с музиката, но видях, че няма смисъл, защото ми остава допълнително време, което имам нужда да оползотворя. Мисля, че всеки един човек има нужда да върши и творческа, и физическа работа едновременно в своя живот, трябва да опита от всичко, но да има баланс.
ПМ: Ако пред вас имаше избор: постоянна доходоносна работа ли бихте избрали или музиката, която храни душата Ви и Ви дава емоция?
Т: Човек е на земята, за да се учи на много неща и какво по-хубаво от това да можеш да съчетаваш и двете, лично според мен това е най-успешната формула.
ПМ: Защо винаги за хората на изкуството в България няма реализация и просперитет?
Т: Въпросът с реализацията в България и това, че държавата не подпомага музикантите е много сложен и е свързан с икономиката на страната и обикновено извинението е, че за култура пари не остават. Това, което лично зависи от нас-музикантите е, по-усилено да си показваме таланта. Всеки човек има свободата да излезе и да се изяви.
ПМ: Как бихте определили свиренето на цигулка?
Т: Все едно чупиш камъни на строежа, само че с цигулката и лъка в ръка, чрез ноти, това е търсенето между физическото и духовното, чиито граници е необходимо да се преплитат…
Да, чуйте гласът на цигулката в тишината, затворете очи и усетете емоцията, която този инструмент може да ви поднесе. Сутрин, когато отивате на работа, нека и вашата зареждаща доза, бъде изкуството, както е на Тодор Стоянов…
Интервю: Ангелина Грозева





