Цигулката, която не само звучи, а и говори – интервю с Тодор Стоянов

Интервю с уличния музикант Тодор Стоянов

„Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.
Ти закъсняваш понякога истинно,
но винаги идваш, идваш при нас.“

С мелодията на тази песен  цигулката посрещаше любовта и вярата на хората в подлеза на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. И тук думите са излишни… Когато мелодията  говори със своята чувственост и надежда, то какво повече може да иска човек. Потопете се в света на музиката с едно интервю с Тодор Стоянов, чиято цигулка не просто звучи, а проговаря…

ПМ: Кое е вдъхновението на един цигулар?

Тодор Стоянов: Вдъхновението на един музикант е самото настроение, което се създава чрез музиката, която ти сам твориш. Чрез музиката, която се превръща в работата, но друг е въпросът, че държавата не подпомага такъв тип културни дейности.

ПМ: Кога започна пътуването Ви из света на музиката и каква беше причината?

Т: От 21 години свиря, като хващам цигулка в ръка ежедневно, колкото и странно да звучи… От ранна детска възраст взех цигулката в ръка, така се вдъхнових от музиката и намерих своето призвание.

ПМ: Какво ви дава сила да продължавате да се занимавате с музика?

Т: Най-голяма сила ми дава публиката, която срещам сутрин рано, преди 10:30 часа тук в подлеза, от която получавам признателност и уважение. Но и самата музика, самото творчество зареждат, когато ти самият ги правиш с желание и от сърце.

ПМ: Какви са качествата, които трябва да притежава един цигулар?

Т: На първо място един цигулар трябва много да обича музиката и да започне от ранна детска възраст с опити и с усилен труд. Това се отнася за пианисти и цигулари, трябва от малък да свикнеш с тази мисъл, че музиката е твоето призвание и непрекъснато да се изграждаш, да израстваш, детството ти минава в упражнения, но наградата е самият труд и резултатът.

ПМ: Композирате ли своя музика?

Т: Да, мога да композирам, но времето не ми стига, защото се занимавам с допълнителни неща. Може би някой ден ще композирам, засега не е дошъл подходящ момент.

ПМ: Как е оценяван вашият концерт в подлеза? Намирате ли признание от хората?

Т: Сцената като цяло излезе на улицата, това не е тайна. Концертът сутрин в подлеза е моята зареждаща доза, преди да се започна с другата работа.

ПМ: Често казват, че успешният музикант е нещастен в живота. Така ли е?

Т: Не, аз получавам душевна храна, и знам, че я предавам и на околните, за това не бих могъл да бъда нещастен.

ПМ: Можете ли да отнесете към себе си тази част от стихотворението на Смирненски- „Старият музикант“?

„Бурно край него живота кипи
в грижи и горести вечни
и пъстроцветните шумни тълпи
все тъй са зли и далечни.“

Т: Не, моето стихотворение звучи така: „пъстроцветните шумни тълпи все тъй са топли, сърдечни“, това е моето най-голямо удовлетворение.

ПМ: Вярно ли е, че „музикант къща не храни“?

Т: До скоро се издържах само с музиката, но видях, че няма смисъл, защото ми остава допълнително време, което имам нужда да оползотворя. Мисля, че всеки един човек има нужда да върши и творческа, и физическа работа едновременно в своя живот, трябва да опита от всичко, но да има баланс.

ПМ: Ако пред вас имаше избор: постоянна доходоносна работа ли бихте избрали или музиката, която храни душата Ви и Ви дава емоция?

Т: Човек е на земята, за да се учи на много неща и какво по-хубаво от това да можеш  да съчетаваш и двете, лично според мен това е най-успешната формула.

ПМ: Защо винаги за хората на изкуството в България няма реализация и просперитет?

Т: Въпросът с реализацията в България и това, че държавата не подпомага музикантите е много сложен и е свързан с икономиката на страната и обикновено извинението е, че за култура пари не остават. Това, което лично зависи от нас-музикантите е, по-усилено да си показваме таланта. Всеки човек има свободата да излезе и да се изяви.

ПМ: Как бихте определили свиренето на цигулка?

Т: Все едно чупиш камъни на строежа, само че с цигулката и лъка в ръка, чрез ноти, това е търсенето между физическото и духовното, чиито граници е необходимо да се преплитат…

Да, чуйте гласът на цигулката в тишината, затворете очи и усетете емоцията, която този инструмент може да ви поднесе. Сутрин, когато отивате на работа, нека и вашата зареждаща доза, бъде изкуството, както е  на Тодор Стоянов

Интервю: Ангелина Грозева

Стажанти на
За втора поредна година "Под Моста" организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to