Колко оригинален и колко качествен е „Марсианецът“?

30.09.2015

„Марсианецът“, най-новият филм по кината на неуморния сър Ридли Скот, успешно пренася на Марс популярния сюжетен мотив за оцеляващ самотник, който досега обикновено беше изоставен на остров с туземец или надуваема топка за спътник. И го прави с палава усмивка на уста.

Снимка: 'Fox Movies'
Снимка: ‘Fox Movies’

Макар и нито веднъж да не преминава жанровата граница между сериозния научнофантастичен филм и комедията, едно от водещите качества на „Марсианецът“ е вложеното чувство за хумор в писането на сценария. Остроумията, който Мат Деймън изстрелва, докато е сам пред камерите в базата на Марс, добронамерените му хапливи забележки към останалите членове на екипажа на мисията му и директният му, категоричен, дори циничен тон в комуникацията му с ръководителите на НАСА изграждат централен персонаж, дефиниран колкото от изумителната си лична драма, толкова и от неумиращия му сарказъм, непозволяващ на отчаянието да надделее в една безнадеждна ситуация.

Снимка: YouTube
Снимка: YouTube

В този смисъл сценарият на филма издига хумора като съживяваща сила на духа и типично човешка черта, която се отъждествява с надеждата. Ако разгледаме лентата отвъд това доста неочаквано качество, отбелязано от критиците по цял свят като основна причина за положителните им оценки спрямо филма, то той не е нещо много повече от обичайната вдъхновяваща история за оцеляване на предела на човешките възможности.

По този параграф може да се направи добро сравнение между него и „Еверест“, който е другият голям проект със суперзвезден актьорски състав по кината в момента. Филмът на Балтазар Кормакур почива изцяло на фактите, изложени в книгата, по която е направен, не страни от суровата реалност и по никакъв начин не захаросва тежката съдба на своите персонажи. Лентата на сър Ридли Скот се опира на доста свободни (на практика несъществуващи) научни обосновки относно живота на Марс, които не обясняват как почва от чужда планета, наторена с човешки изпражнения, успява да роди ядивни картофи, нито пък как е възможно героят на Мат Деймън – въпреки пробития скафандър, в който лежи в безсъзнание в продължение на часове – да не се инфектира по никакъв начин в чуждопланетната среда.

Но точно затова „Еверест“ надали ще вдъхнови каквито и да са планинарски подвизи от ентусиасти, които са го гледали, докато „Марсианецът“ ще засили мечтите на доста деца по цял свят да станат космонавти, когато пораснат. Лентата е почти като реклама на НАСА по същия доста директен начин, по който „Топ Гън“ прославя военновъздушните сили на САЩ в края на 80-те години на миналия век – с оптмистичен тон, достъпен хумор и зрелищни приключения.

Снимка: 'Fox Movies'
Снимка: ‘Fox Movies’

Оценките за екипа, работил по филма, надали могат да учудят някой. Че Ридли Скот знае как да режисира вълнуващ научнофантастичен филм с чудесни специални ефекти, сигурно щеше да е новина за някого в края на 70-те. Че всеки един от страхотните актьори в ролите, сред които си личат титулуваните имена на Джесика Частейн, Чюетел Еджиофор, Джеф Даниълс, Майкъл Пеня и Шон Бийн, си свършва работата безпроблемно, също няма да изненада никого. Повечето им образи са доста стереотипни – на капитана, изпълнен с угризения; на бюрократа, воден от нехуманни мотиви; на неговия противник, готов да рискува работата си в името на човешкия живот; и така нататък. Но и самата история, в която са герои, също не се отличава с особена оригиналност, освен с това, че не заточва главния си герой на остров, в Сахара или на Еверест, а чак на Марс. Разнообразено по този начин, реализирано до съвършенство от компетентния екип и освежено най-вече от солидна доза хумор, клишето тук работи много добре и превръща „Марсианецът“ във добър филм, който лесно може да се препоръча.

„Марсианецът“ излиза по кината в България на 2 октомври 2015 година. Разпространява „Александра Филмс“.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Георги Петров'The Great Wall'/„Великата стена“ с Мат Деймън - филмово ревю01.02.2017

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Любовникът от Zanziбар“ или когато щастието е по-близо, отколкото си мислимТеатър