Елитен актьорски състав спасява своето „Дете 44“

18.04.2015

„Дете 44“ излезе по кината у нас тази седмица и всички фенове на Том Харди, Гари Олдман, Венсан Касел и редица други превъзходни актьори ще имат възможността да гледат своите фаворити на екран в запленяваща история, която преплита личните съдби на основните си персонажи с глобалната политическа ситуация в Съветския съюз след Втората световна война. За съжаление, не същото се отнася за феновете на тези чудесни актьори в Русия.
child-44-cast-PodMostaВижте още: Ревюто ни за „Среднощно преследване“ с Джоуел Кинаман (актьорът вдясно от Том Харди) и Лиам Нийсън

Културното министерство е спряло разпространението на филма в Руската федерация с мотива, че илюстрира съветския народ като „кървава маса от орки и таласъми“, а страната – „като Мордор“. Изказванията на министър Владимир Медински, разбира се, будят само смях у всеки, който има дори бегла представа от орки и Мордор. Въпросът, който тези сериозно изказани вицове повдигат, е до каква безумна степен ще се наложи автоцензура на филмовите творци, които желаят проектите им да намерят аудитория в Русия. Трудно нещо ще надскочи шумното забраняване на „Левиатан“ на Андрей Звягинцев в самата страна, която репрезентираше на наградите „Оскар“ и за която спечели „Златен глобус“ за чуждоезичен филм тази година. Но „Дете 44“ увеличава списъка с хубави филми, които няма да се гледат в Русия, защото не са „патриотични проекти“. Да, и в Мордор слънцето е закрито от лорд Саурон, за да не свикват орките с приятната слънчева светлина…
Mordor-PodMostaФилмът „Дете 44“ се фокусира върху историята на сериен убиец в СССР от началото на 50-те години на XX век. Когато в негова жертва се превръща дете на съветски военен, неговият колега и приятел Лео Демидов, изигран от Том Харди, е принуден да го накара да си мълчи и да приеме преднамереното убийство на сина си за инцидент, за да не пострада цялото му семейство. Когато обаче съпругата на Демидов, която пък се играе от Нууми Рапас, е обявена за предателка, той отказва да я изостави и е разжалван. Оставени в позиция, в която няма нищо за губене, Демидов и жена му се заемат да разкрият убиеца. През това време властите, следващи официалната доктрина на Сталин, че „в Рая няма убийства“ и това е западно извращение, правят всичко по силите си, за да ги спрат.
Child-44-Hardy-Rapace-PodMostaФилмът пресъздава историческия пейзаж в СССР след Втората световна война сравнително достоверно. Налице е широка палитра от персонажи в действието, които варират в нагласите, вярванията, методите и действията си. И не, няма нито един орк. Или пък таласъм. И Кремъл си е Кремъл, а не кулата Барад-дур в Мордор, макар че по това време Сталин е бдял за предатели на комунистическата кауза по-зорко от Окото на Саурон. Вероятно единственият типичен за времето си образ, който отсъства от лентата, е идеалистът, посветен на червената идея с цялото си сърце, защото вярва в нейното осъществяване истински. Но, като изключим това, филмът покрива гамата от добродетелни до злонамерени персонажи и не представя съветския народ по тендециозен начин.
Hardy-Oldman-PodMostaИзключително важен елемент за достоверно пресъздаване на историческата обстановка е напрегнатата, направо параноична атмосфера. Тук тя се постига много успешно, благодарение най-вече на саундтрака и на усилията на актьорите. Зад музиката във филма стои шведският композитор Джон Екстранд, който заслужава похвала за постигнатите резултати. Имената в актьорския състав пък красноречиво говорят сами за себе си. Том Харди и Гари Олдман вероятно са били основната причина изобщо да се зачетете в това ревю. Техните представяния ще бъдат и причината филмът да Ви хареса, ако решите да го изгледате. Конкретно Харди трябва да бъде отличен за това, че практически изиграва милитаризирана горила с прическа от „Тримата глупаци“ с чара и непоклатимото присъствие на млад Брандо. Ролята му е безупречна и не спира инерцията, която британският актьор набира през последните години. Чакаме „Лудия Макс“ с огромно нетърпение! 🙂
CH44_D29-7688.CR2Вижте още: Ревюто ни за страхотния филм (и на практика моноспектакъл) на Том Харди – ‘Locke’/“Лок“

Режисьорът Даниел Еспиноза успява да създаде няколко изключително въздействащи диалогични сцени между основните персонажи, но също както и в предишния му проект (‘Safe House’/„Секретна квартира“ с Дензъл Уошингтън и Райън Рейнолдс), екшън сцените му куцат. Псевдодокументалният похват на „клатещата се камера“, популяризиран от поредицата за „Борн“ и дразнещ целокупното население на тази планета открай време, тук се използва при всички престрелки и схватки.
lord-tywin-lannisterНо това е пренебрежим недостатък на фона на останалите качества на филма. Водещо сред тях си остава напрегнатата история, базирана на няколко истински случая от реалността. Ролите са разпределени съвършено между съответните актьори. Чарлс Данс се появява накрая досущ като руска версия на лорд Тивин Ланистър, за да въдвори ред и да възстанови справедливостта. Последният поляризиращ елемент от лентата е руският акцент на предимно британския актьорски състав. По-голямата част от елитните актьори се справят безпроблемно със задачата, включително Том Харди. И именно тук се крие друго доказателство за силата и въздействието на историята – колкото и карикатури на руснаци да съм гледал в любимите ми екшън филми от 80-те и 90-те години, в един момент просто спрях да забелязвам акцента и се потопих в действието на екрана. Както, надявам се, ще сторите и Вие.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Георги ПетровSpoiler-free ревю на "Завръщането" или защо Леонардо ДиКаприо не заслужава "Оскар" тази година21.01.2016

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър